Готика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Западната (Кралската) порта на катедралата в Шартър (ок. 1145). Тези статуи са най-ранните готически скулптури, революционизират стила и стават модел за следващите поколения скултори.
Мария Магдалена в катедралата "Св. Йоан" в Торун (Международна готика)

Готиката е средновековен стил в изкуството, с различна продължителност в различните страни. Развитието му започва през 12-ти век във френската област Ил дьо Франс (областта около Париж) като наследник на романския стил. Постепенно се разпространява в цяла Западна Европа с изключение на Италия. В края на 14-ти век се заражда изтънченият дворцов стил на Международната готика, който продължава да се развива до края на 15-ти век. В много области, особено в Германия, късното готическо изкуство се запазва и през 16-ти век, когато започва да отстъпва пред ренесансовото. Основните направления през готическия период са скулптурата, рисунките върху дървени панели, витражите, фреската и илюстрованите ръкописи. Лесно разпознаваемите промени в архитектурата от Романика към Готика и от Готика към Ренесанс обикновено се използват за определяне на периодите във всички направления на този стил, въпреки че в много отношения изобразителното изкуство се развива с различно темпо.

За най-ранните образци на готическо изкуство се смятат монументалните скулптури, създавани за катедрали и абатства. Християнското изкуство е често типизирано и представя паралелно сюжети от Стария и Новия завет. Често се изобразяват светци. Характерният образ на Дева Мария от византийските икони преминава в по-земен - на изтънчена и смирена дама и любяща майка, прегръщаща детето си.

С разрастването на градовете и развитието на търговията и икономиката, светският аспект в готиката набира сила редом с християнските творби. Буржоазната класа все повече започва да се интересува от многото скулптури, витражи и илюстрации. Увеличаващата се грамотност и развитието на литературата довеждат до навлизането на светските елементи в изкуството. Днес много от имената на творците от този период са известни, тъй като поради увереността, която им е вдъхната от развитието на културата, произведенията им не остават анонимни.

Произход[редактиране | edit source]

Готическа скулптура от края на 15-ти век, Амиенската катедрала.

Готическото изкуство се заражда в Ил дьо Франс, Франция, в началото на 12-ти век, в базиликата Сен Дени (базилика)|Сен Дени, построена от Сугерий. Стилът бързо се разпространява в скулптурата, гоблените и живописта, като приема различни форми, включително фрески, стъклописи, илюстровани ръкописи и рисунки върху дървени панели. Монашеските ордени, особено Цистерцианският и Картезианският, са важни строители, които разпространяват стила и развиват отличителните му черти в цяла Европа. Регионалните вариации в архитектурата остават значими, дори когато в края на 14-ти век се заражда единния стил на Международната готика.

Въпреки че е съществувало светско готическо изкуство в по-големи мащаби от колкото често се смята днес, като цяло са оцелели повече религиозни творби. Готическото изкуство често е типологично по природа и въплащава вярата, че събитията от Стария завет предрешават тези от Новия и че това е тяхното основно значение. Сцени от Стария и Новия завет са показвани едни до други, както е например в "Speculum Humanae Salvationis" ("Огледало на човешкото спасение") и декорацията на църквите. Готиката съвпада с голямото възраждане на отдадеността към Дева Мария, в което изобразителното изкуство има основна роля. Изображенията на Дева Мария се прерастват от византийския тип в Коронацията на Богородица, в по-човешки и интимни варианти и в цикли за живота на Богородица. Артисти като Джото, Фра Анджелико и Пиетро Лоренцети в Италия и Ранната нидерландска живопис добавят реализъм и повече човечност в изкуството. Западните творци и техните патрони стават много по-уверени по отношение на нововъведенията в иконографията, което довежда до повече оригиналност, въпреки че утвърдената формула все още се предпочита от повечето художници.

Иконографията е повлияна от промени в теологията - доктрината за Успение Богородично взима превес над тази за Смъртта на Богородица, а различни набожни практики водят до подчертаване на страданията на Исус Христос. Дори в различните трактовки на Страшния съд, Христос е изобразяван с открити рани, които свидетелстват за страданията Му. Все повече се изобразяват светци, а олтарните творби представят светци свързани с отделна църква или дарител или дори заемат централно място (обикновено в отделни странични олтари). През този период много древни иконографски елементи, произлизащи от апокрифни творби постепенно биват изключвани под натиска на клира, а други са с прекалено дълбоки корени или се смятат за безопасни.

Етимология[редактиране | edit source]

Катедралата "Нотър Дам дьо Реймс" е изключителен пример на френската Готика

Терминът „Готика“ първоначално е използван за даване на отрицателна оценка на тази култура, определяна като груба и варварска. Критиците му гледат на стила като на груба средновековна отживелица, далеч от естетическите пропорции и форми на Класическото антично изкуство. Ренесансовите автори смятат, че Разграбването на Рим от готите през 410 е дало начало на упадъка на класическия свят и на всички негови ценности, които те дълбоко ценят. През 15-ти век италианските архитекти и писатели осъждат новите "варварски" стилове, които проникват от север и виждат в тях заплаха за класическото възраждане, проповядвано по времето на Ранния Ренесанс. Като "готическо" това влияние е определено за първи път от Рафаел в едно негово писмо до папа Лъв X (ок. 1518), в последствие популяризирано от италианските художници и от писателя Джорджо Вазари, който в 1530 г. нарича готическото изкуство "чудовищен и варварски" "хаос". Рафаел твърди, че заострените арки на северната архитектура са ехо от примитивните колиби, в които горските немски племена живеят - мит, който ще се появи отново в много по-положителен аспект в творбите от Немския романтизъм. "Готическото изкуство" е силно критикувано от френските автори като Буало, Ла Брюиер, Молиер и Русо преди да се приеме като стил в изкуството, а думата да се утвърди. Първоначално готическото изкуство е наричано "Френска творба" (Opus Francigenum), с което се подчертавала ролята на Франция в оформянето на стила.

Готическа архитектура[редактиране | edit source]

В архитектурата готическият стил се дели на Ранна готика, Висока готика и Късна готика. Преминаването от един в друг подпериод както и тяхната продължителност е различно в различните райони на Европа. Така например Готиката замира най-рано в Италия. Готическият стил е типичен за Германия, Франция и Англия където е дълготраен - до около 1550 г.

Ранна готика Висока готика Късна готика
Франция 1140-1200 1200-1350 1350-1520
Англия 1170-1250
Ранна английска готика
 
1250-1350
Декоративна
 
1350-около 1550
Перпендикулярна,
Пищна
Германия 1220-1250 1250-1350 1350-около 1520/30
Италия след 1200
Олтар в готически стил в Краков, Полша

Готическата архитектура набляга на вертикалните форми и скелетообразните каменни структури, островърхи арки използващи формата ожив, пинакли, назъбени сводове, аркбутани, розетни прозорци, островърхи кули и вплетени в сградите скулптурни детайли като гаргойли. Всички тези характерни черти на готиката са следствие от навлизането на големите прозорци, които не са характерни за по-старите стилове. За постигането на този „светъл“ стил са въведени и аркбутаните, позволяващи по-високи покриви и по-тънките колони във вътрешността на постройките.

Типичен готически таван с островърхи арки

Островърхите арки са въведени като структурен детайл, но и за постигане на визуален ефект - стремеж към Рая. Структурно това позволява голяма гъвкавост на архитектурните форми. Готическите заострени сводове, за разлика от римските и романските полуцилиндрични такива позволяват по-голямо разнообразие и експериментиране с формите на покривните конструкции. Другото предимство на тази форма е това, че тези арки са по-устойчиви, тъй като тежестта на покрива пада под по-малък ъгъл върху колоните. В готическата архитектура островърхите арки се използват във всички места, където структурата на постройката позволява - прозорци, врати, сводове, аркади, галерии и др.

Готическите катедрали често са декорирани със статуи (отвън) и картини (отвътре) с библейски сюжети наблягащи на визуалните типографски алегории между Стария и Новия завет. Допуска се, че концепцията на готическите катедрали е микрокосмосно представяне на света. Архитектурната им концепция, преди всичко височината и величествените размери целят да оставят усещането за величието на Господ и нищетата на смъртните създания.

Франция[редактиране | edit source]

Англия[редактиране | edit source]

Октогонът на катедралата в Ели е въплъщение на майсторството през Декоративния стил.

При църковните строежи в Англия се преминава след 1175 г. към нови континентални архитектурни Форми. Заедно с примеси от традиционните англосаксонски и нормански форми, тези нови образци водят до Ранната английска готика (1175 - 1250). Нововъведенията се прилагат главно от Цистерцианския монашески орден. Ранната английска готика се отличава с бедни архитектурни елементи. Типично за нея са скелетообразните и кръстовидните сводове. Първата готическа сграда е катедралата в Кентърбъри, построената между 1175 и 1184. Други изключителни примери са катедралите в Уелс, Линкълн, Уестминстърско абатство, Солсбъри, която е строена единствено само в този стил и други.

Типично за Английската готика от тази епоха е правоъгълния източен завършек на презвитериума. В апсидата се намира параклис на „Света Дева Мария“ (анг. Lady chapel) което е друга характеристика на английското готическо строителство. В Англия повечето големи църкви са абатства. Повечето готическите храмове са строени на свободни незастроени пространства и представляват в повечето случай част от един църковен комплекс. Изключение прави катедралата в Линкълн, която е построена като катедралите на континента в града.

По време на декоративенния стил от 1250 до 1370, почти всичките свободни площи са украсени с т.н. ажурна украса, скелетообразни и кръстовидни сводове. Издължените островърхи арки са заместени от оживални или арабски арки. По-високият Lichtgaden позволява вмъкването на по-големи, цветни прозорци, които от своя страна осветляват вътрешното пространство. Великолепни примери за декоративенния готически стил в Англия са Уестминстърско абатство в Лондон (Презвитериум започнат през 1246 г.), катедралите в Йорк (построена между 1290 - 1340), Уеллс (построена между 1290 - 1340), както и с голямо майсторство изработения носещ октогон при катедралата в Или.

Германия[редактиране | edit source]

Италия[редактиране | edit source]

Испания[редактиране | edit source]

Мануелин - Португалска готика[редактиране | edit source]

Мануелин или Португалска късна готика е названието на последния период на готическата архитектура в Португалия от първите десетилетия на 16-ти век. Характерна за стила е сложната орнаментация с вплетени морски мотиви.

Тухлена Готика[редактиране | edit source]

Катедралата Свети Павел от Кръста в Русе - пример за тухлена Неоготика

Тухлената Готика е стил в готическата архитектура, разпространен предимно в Северна Европа в районите около Балтийско море, където каменните ресурси са ограничени. Поради тази причина предпочитаният материал за строителство е тухлата. Образци на този стил има в Балтийските държави, Дания, Финландия, Германия, Полша, Русия и Швеция. Някои от тях са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Неоготика[редактиране | edit source]

В средата на 18-ти век в Обединеното кралство започва тенденция към възвръщане към готическите модели в изкуството. Пионер на това съживяване на Готиката в архитектурата е писателят и общественик Хорас Уолпоул. Той е автор на романа „Замъкът Отранто“, с който е поставено началото и на цял нов литературен жанр — този на готическия роман.

В началото на 19-ти век Неоготиката се разпространява и в Европа, а по-късно и в Америка. През 30-те години на 20-ти век, революционният тогава стил Ар деко измества Неоготиката, но въпреки това и днес продължават да се използват някои мотиви.

Готическа архитектура в България[редактиране | edit source]

За разлика от Западна Европа Готиката не намира разпространение в България. Едва през 18-ти век, благодарение на Неоготиката тя присъства и в България. Пример за неоготическа архитектура е римокатолическата катедрала „Св. Павел от Кръста“ в Русе, построена през 1890. Храмът е дело на италианския архитект Валентино.

Скулптура[редактиране | edit source]

Монументална скулптура[редактиране | edit source]

"Богородица и Младенеца" от слонова кост, края на 13-ти век, 25 см. Статуетката е изваяна така, че да съвпадне с формата на бивните.

За този период определяща е готическата архитектура, а готическия скулптурата не съвпада изцяло като времеви период с развитието на Готиката. Фасадите на големите църкви, особено около входовете продължават да имат големи тимпани, но около тях се развиват и фигурални композиции.

На Западния (Кралския) портал на катедралата в Шартр (ок. 1145) се виждат елегантни, но преувеличено издължени колонни статуи, докато тези на южния трансептен портал (ок. 1215-20) са по-натуралистични и по отдалечени от стената, на която са поставени. Забелязва се и определено сходство с класическата традиция. Тези тенденции са продължени няколко години по-късно в западния портал на Реймската катедрала, където фигурите са почти в кръг, което след разпространението на Готиката в Европа става нормално. Катедралата в Бамберг има вероятно най-големия асамблаж от скулптури от 13-ти век, който кулминира в Бамбергския ездач (1240) - първата конна статуя в реални размери в западното изкуство след 6-ти век.

В Италия Никола Писано и неговият син Джовани развиват стил, който често е наричан проторенесансов. В него не може да се сбърка влиянието на древноримските саркофази и изтънчените и плътно населени композиции, включително изкусно решения проблем с голотата. Примери в това отношение са амвонът в катедралата в Сиена, Фонтана маджоре в Перуджа и амвонът в "Св. Андреа" от 1301 г.

Друг белег за възраждането на класическия стил се вижда в Международната готика в лицето на Клаус Слютер и неговите последователи в Бургундия и Фладрия около 1400 г. Късната готическа скулптура продължава в Севера, където се развива модата на големите олтарни дървени скулптури и виртуозните дърворезби. Най-много оцелели примери за това има в Германия. Макар и скрити от погледите на хората (например подпиращи пейките в храмовете) много често могат да бъдат открити каменни пластики с изображения, взаимствани от фолклора - мизерикорди. Тилман Рименшнайдер, Вейт Щос и други продължават стила и през 16-ти век, като постепенно се повлияват от Италианския ренесанс.

Статуите от камък или алабастър в човешки ръст в гробниците стават популярни в средите на по-заможните, което води до развитие на многоетажните гробници. Гробниците на Скалигери във Верона стават толкова големи, че се налага да ги преместят извън църквата. През 15-ти век се развива индустрия, изнасяща олтарни релефи от нотингамски алабастър за богатите европейски епархии.

Малка скулптура[редактиране | edit source]

Капакът на Кутията Уолтърс, с "Обсада на замъка на любовта" от ляво и рицарски турнир. Париж, 1330-1350

Малките резбовани произведения, основни за светския пазар, стават популярни в Париж и някои други градове. Най-често срещаните произведения от този период са малки полиптих|полиптиси, самостоятелни фигури (особено на Богородица), рамки за огледала, гребени и сложни сцени от романси, гравирани върху кутии за бижута. По-богатите колекционират екстравагантни и сложни емайлирани метални творби със скъпоценни камъни, както светски, така и религиозни. Колекционирането продължава докато въпросните колекционери имат пари, след което бижутата се претопяват.

Готическата скулптура, независима от архитектурния орнамент се концентрира основно около религиозни предмети за дома или е поръчвана като дарение за местната църква. Въпреки това са открити и малки Релеф (скулптура)|релефи от слонова кост, кости и дърво, които са както религиозни, така и светски и могат да бъдат използвани както в църквите, така и у дома. Това са произведения на градски скулптори. Най-разпространената тема е Богородица - сама или с Младенеца. Париж е основен център на тази индустрия, която изнася произведенията си главно за Севера, но и в Италия има значително производство. Примери за тези самостоятелни скулптури има в колекцията на Абатската църква "Св. Дени" и позлатената сребърна скулптура "Богородица с Младенеца" от 1339 г., която показва Мария обгърната от пелерината си да държи малкия Исус. Както простотата на пелерината, така и невръстната възраст на детето предзнаменуват другите скулптури от северна Европа от 14-ти и началото на 15-ти век. Тези скулптури показват развитието на ранния скован и издължен стил, все още от части романистичен, в пространствения и натуралистичен стил от края на 12-ти и началото на 13-ти век. Други френски готически теми в скулптурата са фигурите и сцените от популярните литературни произведения на времето. Образи от трубадурската поезия са изключително популярни сред майсторите на рамки за огледала и малки кутии. Кутия с романтични сцени (Уолтърс 71264) от 1330-50 е необичайно голям пример за това, в който е оставено голямо пространство за сцени от различни литературни източници.

Сувенирите от поклонения в светилища, като например глинени или оловни значки, медали и ампули с отпечатани изображения също са популярни и евтини. Техният светски еквивалент - хералдическата значка е знак за феодална и политическа лоялност, на който започва да се придава социално значение в Англия. В някои случаи, евтините форми са подарявани, както през 1483 г., когато крал Ричард III поръчва 13 000 значки.

Изобразително изкуство[редактиране | edit source]

Късна френска готическа фреска

Картините в готически стил се появяват в средата на 13-ти век - около 50 години след оформянето на архитектурата и скулптурата. Преходът от романски към готически стил е много неопределен и неясен. Готически орнаменти често се въвеждат без да се правят промени в стила на фигурите или на композициите. След това фигурите придобиват по-одушевени пози и изражения и се смаляват в сравнение с фона, а подредбата им става по свободна. Тази промяна се забелязва за първи път в Англия и Франция около 1200 г., в Германия - около 1220 г., а в Италия - около 1300 г. По това време изобразителното изкуство формира четири основни занаята - фрески, рисунки върху дървени панели, илюстрация и стъклопис.

Фреска[редактиране | edit source]

Фреските продължават да бъдат най-разпространеното изобразително изкуство в църквите на Южна Европа като продължение на раннохристиянската и романската традиция. В Дания и Швеция са запазени най-голям брой църковни стенописи в стила на "Biblia pauperum" ("Библия на бедните"), които са разтеглени в кръстати сводове. И в двете държави те са почти изцяло замазани с вар след Реформацията, което всъщност ги е запазило, но са останали и такива, които не са били третирани по никакъв начин от създаването им. Сред най-добрите произведения в Дания са тези на Елмелундския майстор от остров Мен, намиращи се в църквите във Фанефьорд, Келдби и Елмелунд. Албертус Пиктор вероятно е най-известният шведски стенописец от този период. Сред шведските църкви с добре запазени фрески са Тенстската църква, Гьокемската църква и църквата Анга в Готланд.

Стъклопис[редактиране | edit source]

Стъклописът е най-разпространената и престижна форма на изобразителното изкуство в Северна Европа до 15-ти век, когато е изместен от панелната живопис. Готическата архитектура осигурява в големите сгради обширни пространства, които да бъдат заети от стъкло. В началото на периода се използват предимно черна боя и чисти или светло оцветени стъкла, но в началото на 14-ти век се увеличава употребата на смеси, съдържащи сребро, които се рисуват върху стъклото, след което се изгарят. Това позволява постигането на голямо разнообразие от цветове, групирани около жълтото. В края на периода започват да се използват все по-големи парчета стъкло, в които жълтият цвят е доминиращ.

Ръкопис и печат[редактиране | edit source]

Илюстрираните ръкописи представляват най-пълния запис на готическата живопис, осигурявайки списък на стилове в местата, където не са оцелели монументални творби. Най-ранните ръкописи с френски готически илюстрации датират от средата на 13-ти век. Голяма част от тези ръкописи представляват кралски библии, въпреки че и псалтирите също съдържат илюстрации; Псалтирът на св. Луи, датиращ от 1253 - 1270 съдържа 78 илюстрации на цяла страница, нарисувани с темпера.

В края на първото десетилетие на 13-ти век, писарите започват да създават молитвеници за миряните, често наричани часослови заради това, че се използват в определени часове от денонощието. Най-ранният пример датира от 1240 г. и изглежда е изрисуван от Уилям от Брайл за неизвестна жена, живееща в малко село близо до Оксфорд. Благородниците често купуват такива текстове и плащат добре за илюстрациите; сред най-известните илюстратори е Жан Пусел, чийто Часослов на Жана д'Еврьо е поръчан от крал Шарл IV като подарък за кралица Жана д'Еврьо. Елементи на френската готическа традиция в тези творби са декоративната рамка на страниците, наподобяваща архитектурата от този период с издължени и детайлни фигури. Употребата на пространствени индикатори като сградни елементи и природни образувания като дървета у облаци също сочи френския стил в готическата илюстрация.

От средата на 14-ти век, методът на ксилографията за създаване на текст и изображение от гравюра на дърво изглежда става икономически по-достъпен за енорийските свещеници от Нидерландия, където е най-популярен. След появата на книгопечатането за проспериращата средна класа бързо стават достъпни печатните книги с илюстрации, все още предимно на религиозна тематика, както и гравюрите със сравнително високо качество, дело на печатари като Израел ван Мекенем и Майстор Е.С.. В края на 15-ти век появата на евтини отпечатъци, предимно от дърворезба, правят възможно дори селяните да притежават такива изображения.

Олтарни творби и панелна живопис[редактиране | edit source]

Рисуването с маслени бои върху канава не е популярно до 15-ти и 16-ти век и е отличетел белег на ренесансовото изкуство. В Северна Европа значимата и новаторска школа на Ранната нидерландска живопис е изключително готическа, но може да се смята и за част от Северен ренесанс|Северния ренесанс, тъй като минава много време докато италианското възраждане на интереса към класицизма окаже своето влияние върху Севера. Художници като Роберт Кампен и Ян ван Ейк използват техниката на маслената живопис, за да създават детайлни творби с точна перспектива, в които очевидният реализъм в съчетан с богата система от символи, която вече може да бъде представена и в по-малки творби. В Ранната нидерландска живопис от най-богатите градове на Северна Европа новият реализъм в маслената живопис е комбиниран с изтънчени и сложни религиозни алюзии, представени точно чрез детайлната обстановка на религиозните сцени. Меродският олтар (1420-те) на Роберт Кампен и "Благовещение" или "Девата и канцлер Ролин" (и двете от 1430-те) на Ян ван Ейк са прекрасни примери в това отношение. За богатите, малките панелни картини и дори полиптихи с маслени бои стават изключително популярни, като художниците често изобразяват патрона си.

Списък на готически постройки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Михаил Алпатов: История на изкуството (в 4 тома), том 2, изд. "Български художник", София, 1982
  • Ханс Байер: Стилове в изкуството, изд. "Български художник", София, 1981
  • Rolf Toman: Gotik - Architektur.Skulptur.Malerei, изд. Tandem Verlag, 2004, ISBN 978-3-8331-3511-8
  • David Walkin: English Architecture. A Conocise History, изд. Thames & Hudson, London, 2005, ISBN 978-0-500-20338-5

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Gothic art“ в Уикипедия на английски (автори).