Нотър Дам дьо Шартър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Нотър Дам дьо Шартър
Cathédrale Notre-Dame de Chartres*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Chartres 1.jpg
Държава Флаг на Франция Франция
Тип Културно
Критерии i, ii, iv
Справка
Регион** Европа и Северна Америка
Регистрационна справка
Вписване 1979  (3та сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Шартърската катедрала „Света Богородица“ или катедрала Нотър Дам дьо Шартър (на френски: Cathédrale Notre-Dame de Chartres - дословно „Нашата дама от Шартър“) е римокатолическа катедрала, разположена в Шартър, на 80 км югозападно от Париж.

Счита се, че е сред най-добрите примери на готическа архитектура в цяла Франция.

От далечината тя изглежда сякаш се носи във въздуха над вълнисти пшеничени поля и само когато посетителят се приближи се вижда градът, скупчен около хълма, на който е издигната катедралата. Двете ѝ контрастни кули – едната, 105-метрова обикновена пирамида, датираща от 1140-те години, а другата 115-метрова островърха кула от 16 век, построена над по-стара кула и пример за стила пламтяща готика се извисяват над бледозеления покрив, докато навсякъде от външната страна има сложни подпорни арки (аркбутан).

Катедралата все още е седалище на епископа на Шартър в Шартърската епархия в духовната провинция Тур. Шартър е спирка от поклонническия път на Св. Яков или път към Сантяго, водещ до катедралата Св. Яков в Сантяго де Компостела.

История[редактиране | edit source]

Ранно Средновековие[редактиране | edit source]

Около 350 г. датира изграждането на първата катедрала, наречена Авентинска, по името на първия епископ на града. През 743 или 753 г. тази катедрала е изгорена от вестготите на Хунал при разграбването на града. Построява се втора църква, която е унищожена на 12 юни 858 г. от викингски пирати. Епископ Жислбер построява по-голямо здание, от което вероятно са останали някои части на настоящия мартириум, наречен параклис на Св. Любен. На 5 август 962 г. е унищожена тази трета катедрала по време на войната между нормандийския херцог Ришар I и Тибо I дьо Блоа.

Според легендата от 876 г. на мястото на катедралата се съхранява туника, за която се твърди, че е принадлежала на Дева Мария, Sancta Camisa. Реликвата била дадена на катедралата от Карл Велики, който я получил като подарък по време на кръстоносен поход до Йерусалим. Всъщност реликвата е дар от Шарл II Плешивия и се твърди, че тъканта произхожда от Сирия и датира от 1 век.

На мястото се намирали няколко катедрали, повечето от които стават жертва на твърде обичайния бич на средновековния град, изграден в значителна степен от дърво, без комини: пожарите в епоха, когато няма противопожарно оборудване, епоха, разчитаща на горенето на дърва за готвене и отопление.

Катедралата се извисява над съвременния град

Настоящата катедрала е един от няколко френски архитектурни шедьовъра, построени, защото предшествениците им били унищожени от пожари. По време на ранния строеж катедралата изгаря до основи веднъж, почти погълната от огън втори път и образува събирателна точка за няколко данъчни бунта и безредици, подбудени от местна графиня и влиятелни граждани, които се противопоставят на увеличеното влияние на църквата и особено на тежките данъци, използвани за финансиране на нейния строеж.

Когато първата катедрала (чиито строеж е започнат през 1145 г. като разширение на по-стара църква) изгаря, се предполага, че реликвата е изгубена в пожара. Според историята хората се отчаяли, вярвайки, ще свещената им реликва и изгоряла. Но след три дни охлаждане свещеници, намерили убежище в подземието, се появили от развалините, сред мнозина свидетели, с непокътнатата реликва. Това се отчита и обявява за чудо от папски легат и кардинал от Рим, който бил на посещение по същото време. Това „чудо на оцеляването“ се приема като знак от самата Богородица. Драматичното спасение на Sancta Camisa от своя страна засилва ентусиазма за катедралния проект и започва да привлича дарения от цяла Европа, което впоследствие увеличава размера и великолепието на новата катедрала.

Катедралата е най-важната сграда в средновековния Шартър. Тя е център на икономическа активност, най-известната забележителност и фокусна точка на почти всяка дейност, която днес се осигурява от гражданските сгради. Катедралата понякога служи като пазар: на различните портали на базиликата се продават различни продукти: текстил в северния край; гориво, месо и зеленчуци в южния край. Понякога духовниците се опитвали да попречат на пазарния живот да влезе в катедралата. На продавачите на вино е забранено да продават вино в криптата, но им е позволено, но им е позволено да търгуват в нефа на катедралата, при което избягват данъци, които биха плащали, ако продаваха навън. Работници от различни професии, като дърводелци и зидари, се събират при катедралата в търсене на работа.

Дори преди построяването на ранната готическа катедрала, Шартър е поклоннически център. Когато много хора са засегнати от ерготизъм (натравяне с гъби), криптата на първоначалната църква се превръща болница за грижа за пациентите.

Църквата е особено популярна поклонническа цел през 12 век. Има четири големи панаири, които съвпадат с четирите големи празника на Дева Мария: Сретение Господне, Благовещение, Успение и Рождество Христово. Панаирите се състоят в околните на катедралата площи и на тях присъстват много от жителите на града за празниците и за да видят плащеницата на Дева Мария. В течение на векове Шартър е важен център за поклонниците на Богородица. Днес все вярващите продължават да се стичат от целия свят, за да видят реликвата. Всяка година в краят на седмицата на Петдесетница в Шартър се стичат не по-малко от 6000 поклонника от целия свят.

Готическа реконструкция[редактиране | edit source]

Monografie de la Cathedrale de Chartres - 10 Facade Meridionale - Gravure.jpg
Готически статуи при южния портал на катедралата

След като първата значителна катедрала изгаря през 1020 г. под ръководството на епископ Фулбер дьо Шартър, а по-късно под ръководството на Жофроа дьо Лев, е построена нова римска базилика, включваща масивна крипта.

На 5 септември 1134 г. пожар унищожава почти целия град, но пощадява римската базилика на епископ Фулбер. Възползвайки се от освободеното пространство пред нефа е издигната западната фасада, която и днес е позната. Работите са започнати от северната кула. От 1142 до 1150 г. е издигнат кралския портал, със своя забележителен скулптурен ансамбъл. През 1145 г. е започната южната кула (наричана понастоящем „старата“ камбанария), чиито строеж е завършен, заедно с острия ѝ връх, през 1160 г. Северната кула (наричана „новата“ камбанария) първоначално има само два етажа. Дълго време тя е покрита със скеле и олово – до 1506 г.

Стъклописът Notre-Dame de la Belle Verrière

На 11 юни 1194 г. избухва нов пожар, който пощадява само криптите, западната фасада и кулите. Плащеницата на Богородица предвидливо е положена в мартириума, наречен „параклис на Св. Любен“. Възстановяването на сградата, която стои и до днес започва незабавно се дарения от цяла Франция, използвайки плановете на първоначалния анонимен архитект, за да се запази хармоничният аспект на катедралата. Ентусиазмът за проекта е такъв, че местните жители доброволно се събират, за да теглят камъни от каменоломни на 8 км разстояние. Основната част от катедрала е издигната до 1220 г., което е сравнително кратък период за средновековни катедрали. Катедралата установява няколко архитектурни черти невиждани дотогава (арките и подпорните арки) и въвежда нови строителни методи на голяма височина над земята (като преобразуването на стенобойни машини, известни като требушет в повдигащи кранове). Старата крипта и кралския портал от средата на 12 век са инкорпорирани в новата сграда. Официалното осветяване се състои на 24 октомври 1260 г. в присъствието на крал Луи IX.

Детайл от кралския портал

Анри IV е единственият крал на Франция, коронован в Шартърската катедрала, а не в Реймс, какъвто е обичаят. Реймс и Париж били в ръцете на католиците, които се противопоставяли на краля поради протестантската му вяра. Той приема католицизма и е коронован в Шартър през 1594 г.

Френска революция[редактиране | edit source]

Катедралата е повредена по време на Френската революция, когато тълпа започва да унищожава скулптури при северната порта. Анти-религиозната разпаленост е потушена от гражданите на Шартър. Революционният комитет решава да унищожи катедралата посредством експлозиви и иска от местния магистър масон (архитект) да го организира. Той спасява сградата като посочва, че огромното количество отломки така би задръстило улиците, че биха били необходими години, да ги освободят. Месинговата плоча от центъра на лабиринта обаче е махната и претопена за нуждите на армията – описанието на Фелибиен е единственият източник за това какво е имало на плочата. Многобройните реставрации не са намалили репутацията на катедралата като триумф на готическо изкуство. През 1979 г. е катедралата е включена в списъка за световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Размери[редактиране | edit source]

  • Дължина: 130 м
  • Ширина: 32 м / 46 м
  • Неф: височина 37.5 м; ширина 16.4 м
  • Площ: 10875 м²
  • Височина на югозападната кула: 105 м
  • Височина на северозападната кула: 115 м
  • 176 изрисувани прозореца
  • Презвитериумът със своите 650 м² е най-огромният във Франция, съдържа 200 статуи в 41 сцени.
  • Нотър Дам дьо Шартър притежава близо 3500 статуи.
  • Заедно с изображенията на прозорците в катедралата са представени почти 9000 личности.
  • Катедралата съдържа най-голямата повърхност от прозорци от 12 и 13 век в света.

Външни връзки[редактиране | edit source]