Богородица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Дева Мария)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Богородица.

Богородица
Vladimirskaya.jpg
Владимировската Богородица, византийска икона от 12 век, днес в Третяковската галерия, Москва
Пресвета, Пречиста, Владичица, Дева
Родена през 1 век пр.н.е.
вероятно в Назарет
Починала през 1 век
в Ерусалим или Ефес
Почитана в Източноправославния и католическия свят, както и в нехалкедонските църкви
Празник 15 августУспение Богородично

8 септември Рождество Богородично
21 ноември Въведение Богородично

25 мартБлаговещение
Дева Мария и младенеца, икона от Черепишки манастир.

Пресвета Богородица (на латински: Virgo Maria, Deipara, гръцки: Μαρία, Θεοτόκος, Θεομήτωρ, иврит: מירים, арабски: مريم) според християнската традиция се нарича Мария, майката на Иисус Христос и съпруга на дърводелеца Йосиф. Известна е с различни прозвища като Дева Мария, Светата Майка, Мадона и други. Тя е най-почитаната светица в православието и католицизма. Една от трите съвършени жени в исляма.

Съдържание

Библейски разказ[редактиране | edit source]

"Благовещение", картина на Ел Греко

Новият завет не казва нищо за детството на Пресвета Богородица. Според евангелската хронология, тя за първи път е спомената във връзка с т. нар. непорочно зачатие. Евангелист Матей пише: „след сгодяване на майка Му Мария за Йосифа, преди още да се бяха събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго“ (Мат. 1:18). [1] Самото непорочно зачатие е описано от Евангелист Лука (т. нар. „Благовещение“) — на Мария се явява архангел Гавраил, който ѝ съобщава, че тя е избрана от Бога чрез нея да се роди Неговият Син (Лук. 1:26-38). Според новозаветния разказ, дърводелецът Йосиф е искал да напусне бъдещата си съпруга, но получил откровение свише и останал с нея, без да я „познае“. По-нататък Пресвета Богородица се споменава във връзка със събитията около Рождество Христово (Мат. 2 гл., Лук. 2 гл.), бягството в Египет и завръщането оттам (Мат. 2 гл.). При последващите събития, Пресвета Богородица се споменава мимоходом, но в евангелията се съдържат данни, че тя, поне частично, е съпътствала Христос по време на неговата дейност, например при Сватбата в Кана Галилейска (Йоан:2-1:11). Богородица се появява отново в края на евангелския разказ, по време на разпъването на Иисус (Йоан 19:25).

Църковно предание[редактиране | edit source]

Средновековна миниатюра на житието на Богородица

Въпреки оскъдицата или липсата на факти в Новия завет, преданието на християнската Църква съдържа и редица други биографични данни за Богородица.[2]

За детството на Мария преданието гласи, че тя е дъщеря на двама благочестиви юдеи, Йоаким и Анна, потомци на цар Давид. Те дълго време били бездетни, докато накрая Бог чул молитвите им и ги надарил с дъщеря. Според тогавашната практика Йоаким и Анна дали обет да посветят детето си на Господ и когато тя навършила три години, те я отвели в Йерусалимския храм, за да я посветят на Бога. Тя останала да живее при храма, където била обучавана и възпитавана до навършване на пълнолетие.

След кръстната смърт на Христос и Неговото Възкресение, тя остава в Йерусалим, като за нея се грижи любимият ученик на Иисус св. Йоан Богослов. Този разказ е в унисон с библейския, според който на кръста Спасителят му поверява майка си (Йоан 18:27).

Пресвета Богородица умира на преклонна възраст с лека смърт — т. нар. успение, с което Бог дарява най-верните си слуги. Легендата гласи, че по време на успението край смъртния одър на Пресвета Богородица са присъствали всички останали живи апостоли, като единствено апостол Тома закъснял с 3 дни. Когато той поискал да се преклони пред тялото ѝ се установило, че в пещерата, където Пресвета Богородица е погребана, е останала само погребалната ѝ плащеница.

Къщата на Богородица в Ефес

Според православната традиция Пресвета Богородица е починала и погребана в Ерусалим, а според католическата — в Ефес (днес в Турция).

Всички предания в различните си варианти са изпълнени с различни подробности. Много от тях не са безспорни от гледна точка на Църквата, но така или иначе намират отражение в последвалите христологични спорове, в иконографията и химнографията, в местния фолклор на всички християнски народи.

Неканоничните евангелия (например т. нар. "протоевангелие" на Иаков) от своя страна също дават свои версии относно живота на Богородица.

Теология[редактиране | edit source]

С огромно разнообразие на темите, Пресвета Богородица е един от основните обекти за разсъждение в християнското богословие. Основно дискусиите са свързани с идеята за „непорочното зачатие“ и култа към Богородица в „старите“ християнски вероизповедания.

Раннохристиянски спорове[редактиране | edit source]

В ранното християнство личността на Пресвета Богородица често е предмет на спор от страна на различни гледища, някои от които по-късно са заклеймени като ереси. С редки изключения тези спорове не засягат пряко личността на Дева Мария, а са следствие на различното виждане за личността и природата на Иисус Христос.

Арианство[редактиране | edit source]

Като цяло арианството отрича култа към Пресвета Богородица. Според привържениците на Арий, например строгите ариани Евдоксий и Евномий (4 век), Богородица е била девствена по време на зачатието на Христос, но след това е имала нормални съпружески отношения с Йосиф. Друго арианско течение пък смята, че единствено и само зачатието е непорочно и няма нищо общо с останалия личен живот на Мария. Подобни възгледи се възприемат и в различните течения на наследилото арианството македонианство. Те се разпространяват през цялата втора половина на 4 век и началото на 5 век, официално са осъдени едва на Третия вселенски събор.

Несторианство[редактиране | edit source]

Разпятие Христово

Несторианският възглед за Пресвета Богородица произлиза от учението на това течение относно богочовечеството на Иисус Христос. Така според възгледите на Несторий и неговите привърженици, Мария не е „богородица“, а „човекородица“, тъй като е родила само човешката природа на Спасителя. Несторианството е отхвърлено и анатемосано на Третия вселенски събор в Ефес (431).

Третият Вселенски събор решава спора дали Дева Мария трябва да се нарича Богородица, или не. Богословският смисъл на прозвището „Богородица“ бил да се подчертае, че Иисус, Синът на Мария, бил изцяло Бог, както и изцяло Човек; и тези две природи на Иисус (божествената и човешката) били съединени в едно конкретно лице на Св. Троица, а именно Бог Слово. Противното мнение застъпва Несторий, по онова време Константинополски патриарх, който твърдял, че Дева Мария трябва да се нарича „Христородица“, тоест „Майка на Христос“. По този начин той искал да ограничи ролята и́ до майка само на човешката природа на Христос, а не на неговата божествена природа.

Съборът осъжда това мнение като ерес, защото по този начин Иисус се разделял на две лица — едно, което било дете на Мария, и второ с божествена природа, което не било нейно дете. Решава се, че макар и Христос да има две природи — божествена и човешка, — те били завинаги съединени в едно Лице. Мария, като майка на Божия Син, може да бъде наречена майка на Бога. Накрая Несторий също се съгласява с употребата на името „Богородица“, отдавайки разногласията на влагането на различно съдържание в думите.

Иконоборчески период[редактиране | edit source]

Иконоборството не отрича пряко и на теоретично ниво достойнството на Пресвета Богородица. Но във връзка с борбата срещу иконопочитането (едни от най-разпространените икони са именно богородичните) се стига дотам, че негативизмът спрямо иконите се прехвърля и върху личността на Дева Мария. Някои от по-късните иконоборци в теологичните си съчинения дори открито се обявяват срещу почитта към нея.

Православна гледна точка[редактиране | edit source]

Православното християнство почита Пресвета Богородица като най-големия светец, като първия по значение след Бога. Нейният образ е широко застъпен в православната иконография, химнография и литургика. На нея са посветени някои от най-големите църковни празници. Молитвите, отправени към Пресвета Богородица имат особено значение, тъй като тя е най-близо до Бога и съответно е най-решаващият ходатай за молещия пред Него. Независимо от това от православна гледна точка, Мария е човек като всички останали и всичките ѝ заслуги се изразяват в нейната непорочност и святост. Към подобен на източното православие възглед се придържат и останалите раннохристиянски църкви, които не са влезли в уния с Рим — например Арменската и Коптската. Православното учение за Дева Мария е изразено в двете ѝ имена: Богородица (Theotokos) и Приснодева (Aiparthenos)[3].

Богородица в католицизма[редактиране | edit source]

Възнасяне на Богородица от Тициан

Като цяло католическото виждане до втората половина на 19 век не се отличава от православното. През 1870 година обаче Първият ватикански събор (20-ти вселенски според католическото изчисление) провъзгласява догмата за непорочното зачатие на Богородица, т.е. тя, както и Христос, също е зачената непорочно. Оттам нататък следват и тезите за „Възнесението“ на Богородица (сюжет, който е застъпен в православната иконография доста преди въпросния събор). През 1964 г. папа Павел VI провъзгласява Пресвета Богородица за „майка на Църквата“. Това става един от поводите за отделянето от Католическата църква на т. нар. „старокатолици“, а Православната църква обвинява Рим, че „обожествява“ Пресвета Богородица. Ватиканът възразява, че това не е „обожествяване“, а просто подчертаване на особени достойнства. На междувероизповедно ниво дискусиите по този въпрос продължават (в рамките на добрия тон), но до днес нито една от страните не е склонна да отстъпи от позициите си.

Мария в протестантството[редактиране | edit source]

Според протестантските вероизповедания, които в огромната си част отричат отдаването на религиозна почит към светци, Мария е благочестива жена, майка на Иисус, но на практика обикновен човек. Без да отричат заслугите ѝ, протестантските общности нямат по-особено отношение към нея. Някои от тях упрекват Католицизма и Православието в идолопоклонничество заради култа към Пресвета Богородица.

Днешните дискусии между различните християнски изповедания се водят на богословско ниво и обикновено не са пречка за нормалното общуване между християните, изповядващи различни религиозни възгледи.

Скептично гледище[редактиране | edit source]

Фреска с чернокожа Богородица от катедралата на град Аксум, Етиопия
По-късна фреска от същата църква в Аксум, в която вече Богородица под византийско влияние е бяла

Критики към християнското разбиране за Пресвета Богородица са изказвани още в най-дълбока древност, както от страна на юдаизма, така и от страна на езичеството, основно в частта за непорочното зачатие. Критиците на ранното християнство обаче не се съмняват в историчността на Мария. Едва с разцвета на материализма през 1819 век и особено с разрастването популярността на атеизма възникват съмнения и в историчността на Богородица, чиято личност е тълкувана като развитие на мита и култа към древни митологични божества като Изида и Ищар.

Други[редактиране | edit source]

Извън строго християнските дебати относно Пресвета Богородица, с нея се занимават и редица системи, стоящи в една или друга степен извън християнството.

Гностицизъм[редактиране | edit source]

Поради различията в различните гностически школи е трудно да се даде точно определение за техния възглед по отношение на историческата Мария, в чието реално съществуване те не се съмняват. При различните гностически течения разбирането варира от обожествяване на Пресвета Богородица до принизяването ѝ като обикновен инструмент в Божиите ръце.

Софиология[редактиране | edit source]

През втората половина на 19 век и първата на 20 век руската религиозна мисъл преживява разцвет, по време на който различни философи и богослови (В. Соловьов, Н. Бердяев, П. Флоренски, С. Булгаков) извеждат тезата за Света София - Премъдрост. Някои последователи на тези и други мислители обаче отъждествяват Пресвета Богородица с Божията премъдрост и по този начин, макар и философската идея да е възникнала в рамките на православието, се доближават до схващане, близко до това на Римокатолическата църква.

Ислям[редактиране | edit source]

Мария е на особена почит в исляма, една от достойните жени, наред с Асиа (жената на фараона) и Фатима. Коранът я оценява като „най-великата“ от всички жени. Въпреки това, в исляма тя не е обект на по-специална религиозна почит. В Корана има цяла глава, посветена на Дева Мария (Мариам) - 19. Мюсюлманите също така вярват в непорочното зачатие и в праведността на Мария.

Богородичните празници привличат множество вярващи

Богородични празници[редактиране | edit source]

В християнския богослужебен календар празниците, посветени на Пресвета Богородица заемат важно място, те са част от т.нар. 12 големи празници. Някои от тях не са специално посветени на Богородица — например „Рождество Христово(25 декември), отчасти „Благовещение(25 март). Три обаче са строго свързани с Дева Мария — „Рождество Богородично(8 септември), „Въведение Богородично(Ден на християнското семейство — 21 ноември) и „Успение Богородично(15 август). Последният празник в православната църква е предшестван от 15-дневен пост.[4]

Отделно от тези големи празници съществуват и други, имащи вероизповедно или регионално значение. Например на 1 октомври (14 октомври по нов стил) Православната църква празнува празника „Покров Богородичен“, на 8 декември Католическата църква чества „Непорочното зачатие на Богородица“.

В българската фолклорна традиция „Рождество богородично“ често е наричано „Малка богородица“, а „Успение богородично“ — „Голяма богородица“.

Иконография[редактиране | edit source]

Най-често срещаните изображения на Пресвета Богородица са символните образи, в които тя държи Младенеца Иисус Христос.

Най-старото известно изображение на Богородица с Младенеца от катакомбите Присцила в Рим

Те се подразделят на два основни типа — Одигитрия — на гръцки Οδηγήτρια „Пътеводителка“ — Богородица държи малкия Иисус и го сочи като „Пътя, Истината и Живота“), или Елеуса — Ελεούσα — „Милостива“, „Милваща“, в специализираната българска научна литература терминът неправилно се превежда обикновено като „Умиление“.

Тези основни архетипи дават началото на редица следващи иконографски типове „Богородица — неувяхващ цвят“, „Играеща Богородица“, „Богородица троеручица“ и т.н. Иконографиите, утвърдени със собствени имена като „Владимировска Богородица“, „Иверска Богородица“ са разновидности на тези два основни иконографски архетипа.

Отделно Пресвета Богородица бива изобразявана в различни сцени — например при иконографския тип „Рождество Христово“, „Сретение Господне“, „Сватбата в Кана Галилейска“, „Успение Богородично“, в различни илюстративни изображения.

Извън чисто вероучителните разлики, отразени в някои изображения, между иконографията, възприета в римокатолицизма и източното православие, има тъждество. Но докато на Запад се набляга обикновено на духовно-нравственото значение (обикновено там Богородица се описва в сини одежди — символ на небесното и нематериалното), то в източната иконопис тя обикновено е изобразена в пурпур — символ на мъдростта.

Във всички по-ранни образци, а на Изток и до днес, на двете рамена на Пресвета Богородица, а също на челото и се изобразяват звезди — алюзия с Витлеемската звезда. Три — с идеята да подчертаят нейното „приснодевство“ — т. е. тя е девица преди, по време и след зачатието на Христос. В някои случаи една от тези звезди може да бъде пропусната, особено при иконографския тип Елеуса.

Пресвета Богородица Одигитрия[редактиране | edit source]

Богородица Одигитрия

Това изображение, според старинната християнска традиция, води началото си от първото изображение на Пресвета Богородица. Тя е изобразена в тържествена поза, обикновено допоясно, с лявата си ръка придържа Младенеца, а с дясната го сочи, като „Пътят, Истината и Животът“. Смята се, че от одигитрия е произлязла иконографията „Богородица — неувяхващ цвят“. Характерни изображения са мозайките в истанбулската "Св. София", намиращите се в криптата на храмаСв. Александър Невски“ няколко икони от Несебър (1617 век), т. нар. „Йерусалимска Богородица“, двустранната икона в Църковния историко-археологически музейСофия и др.

Пресвета Богородица Елеуса[редактиране | edit source]

Донската Богородица (Елеуса)

Пресвета Богородица прегръща Младенеца, допряла е лицето си до неговото. В този случай е характерно изпускането на една от трите звезди, тъй като според символиката си те са обозначение на троичния по лица (според християнството) Бог, т.е. след като едно от тези лица е изобразено, то няма нужда да бъде символно упоменавано допълнително. От тази иконография произлизат допълнително „Елеуса то кико“ (смееща се, или играеща), „Достойно ест“, „Галактотрофуса“ (млекопитателница), утвърдени иконографии като „Владимировската“, „Казанската“ Богородица, известната чудотворна икона от Бачковския манастир също е изпълнена съобразно тази иконография.

Оранта[редактиране | edit source]

Оранта (на гръцки Οράντα) е причастие от гръцкия глагол ορώ или οράω — виждам, гледам оттам и названието „Богородица на знамението“. Често етимологията неправилно се извежда от латинското oro — „моля се“, тъй като причастието му е същото — oranta, в превод молеща се. Представлява допоясно изображение на Пресвета Богородица, която благославя с двете си ръце, с разгърнати длани.[5] В центъра на изображението, в кръг е изобразен Младенецът, който също благославя. Това е единственият иконографски тип на Пресвета Богородица с Младенеца, където и двамата са изобразени „ан фас“. Според някои изследователи именно този иконографски тип е най-древният, докато други учени предполагат за термин на неговото възникване едва 1112 век. Така или иначе, най-старите образци на Пресвета Богородица Оранта са мозаечни пана от 13 век.

Иконостас[редактиране | edit source]

В православния иконостас първата от иконите от северната страна на царските двери е задължително богородична, независимо от иконографския тип. Освен това образът на скърбящата Мария се изобразява задължително на северната венчилка до Разпятието, а също на северната част на царските двери (на южната е архангел Гавраил — така цялостно се получава сюжетът Благовещение).

Други канонични иконографски типове[редактиране | edit source]

Дейсис[редактиране | edit source]

Дейсисът (моление) е един от символите на Страшния съд. Представлява изображение на Христос като Велик Архиерей с молещите се от двете страни Пресвета Богородица и Св. Йоан Кръстител. Възниква през 8 век. През 9 век император Василий I Македонец препоръчва поставянето на това изображение пред олтара (някои автори приписват създаването на този иконографски тип именно на императора, което е по-скоро продиктувано от благочестиви помисли, отколкото е разсъждение на базата на конкретни факти). Дейсисът съществува като самостоятелна икона във вида, описан по-горе, но впоследствие се появява (като не задължителен) т. нар. „дейсисен ред“ на иконостаса — след Пресвета Богородица и св. Йоан Предтеча се добавят различни светци, символиката е, че те се застъпват пред Бога за опрощаването на човешките грехове по време на Страшния съд.

Пиета[редактиране | edit source]

Пиета на Микеланджело

Изображение на скърбящата Пресвета Богородица (от латинското Pietas, жалост, милосърдие, благоговение), която оплаква сина си. Без строго определена иконография, но като сюжет твърде разпространена в религиозното изобразително изкуство. В ренесансовото изкуство много често Дева Мария се изобразява като скърбяща над тялото на Иисус, но не са редки случаите, когато изображението е стилизирано и Пресвета Богородица е изобразена сама. Може би най-известна е скулптурната композиция на Микеланджело.

Богородица Троеручица от Троянския манастир

Пресвета Богородица Троеручица[редактиране | edit source]

Това не е иконографски тип в собствения смисъл на думата, а към основни изображения като Елеуса или Одигитрия се добавя „трета ръка“. Произходът на иконите на Пресвета Богородица Троеручица се свързва с чудото, което се случило през 8 век на свети Йоан Дамаскин. Наклеветен, той бил наказан, като му била отрязана дясната ръка. След дълги молитви към Пресвета Богородица (съществуват различни версии на този разказ), ръката му по чудесен начин отново станала здрава. В памет на това събитие на някои икони, особено в православната иконопис, на различни изображения на Пресвета Богородица се добавя третата ръка, оттам и името на тези икони. Една от най-известните „Троеручици“ е тази в Троянския манастир, където тя е храмова икона. Преданието приписва на тази икона твърде древен произход, но съдейки по стиловите особености, най-вероятно е тя да е рисувана в началото на 18 век въз основа на по-стар образец.

Пресвета Богородица Млекопитателница[редактиране | edit source]

Изобразява кърмещата малкия Иисус Богородица. Въпреки че не съответства точно на описанието, по-скоро може да бъде причислена към типа „Елеуса“. Иконите „Млекопитателница“ (на гръцки — Γαλακτοτροφούσα) са рядко срещани, като образец от края на 18 век може да бъде видян в криптата на храма „Свети Александър Невски“.

Пресвета Богородица — неувяхващ цвят[редактиране | edit source]

Отново в Криптата се намира икона на друг рядък иконографски сюжет — „Богородица — неувяхващ цвят“ (или „Роза“) от втората половина на 17 век. Характерно за това и другите такива изображения е, че Девата и младенеца са изобразени изключително тържествено, Христос е прав, и двамата са с царски атрибути, а Богородица държи в дясната си ръка цвете (роза), откъдето идва и името на тези икони.

Играеща Пресвета Богородица[редактиране | edit source]

„Играеща“, или „смееща се“ Богородица (Ελεούσα του Κύκκου) е сравнително късно възникнал иконографски тип. По-същество представлява разновидност на „Елеуса“, като композицията е по-разчупена и жива. По правило при тези изображения Девата и Младенецът се изобразяват с царски атрибути. Един от най-характерните образци е иконата от края на 18 век, която днес се съхранява в Църковния историко-археологически музей.

Специфични изображения[редактиране | edit source]

Освен изброените утвърдени канонични изображения, съществуват множество техни разновидности или тълкувания.

Свети Лука - първият иконописец

Иконата на Свети Лука[редактиране | edit source]

Християнското предание сочи апостол Лука за първия иконописец. (Оттам светецът е смятан за патрон на всички художници.) Множество икони (особено т. нар. „чудотворни“) са приписвани като авторство именно на този ученик на Христос — Иверската, Йерусалимската, Бачковската, редица изображения на Черната дева. В православната иконография съществува житийна сцена „Свети Лука пише икона на Пресвета Богородица“.

Пресвета Богородица „Достойно ест“[редактиране | edit source]

Атонските летописи разказват, че през 982 г. в една българска килия към манастираПантократор“ се случило чудо. Монахът, който бил отдаден на усамотение в килията получил чрез видение няколко стиха „Достойно естъ яко блажити тя Богородицу“ (Достойно е наистина да те облажаваме) като допълнение на древния химн на Козма Маюмски „Честнейшую херувимъ“ (По-честна от херувимите). В памет на това събитие килията носи и до днес името „Достойно ест“. Текстът е включен в богослужението, създадена е нарочна иконография — вариант на Елеуса, но за разлика от класическите изображения, Пресвета Богородица и Христос се изобразяват гледащи в една посока, докато при класическите изображения на този иконографски тип, малкият Иисус обикновено гледа майка си.

"Черната дева"[редактиране | edit source]

Черна дева

Изображението на Пресвета Богородица като Черната дева е особено популярно сред католиците, обект на религиозно преклонение. Съществуват различни версии за появата на този иконографски тип, но всички те се свързват с легендата за първото изображение на Пресвета Богородица, направено от св. Лука. Във всички случаи появата на „Черната дева“ се датира не по-късно от 11 век, откогато са и първите запазени скулптурни и живописни изображения. Всъщност сама по себе си Черната дева не е самостоятелен иконографски тип, но просто върху утвърдена вече иконография са наложени отделни символи — Пресвета Богородица се изобразява в тъмни дрехи, с тъмно лице и други. Сред католическите народи тя е известна под различни имена — често в Полша я наричат Полската Дева, в Каталуния Каталунската Дева и т. н.

"Непресъхващ извор"[редактиране | edit source]

През 1617 век се оформя тържественото изображение „Непресъхващ (животворен) извор“. Всъщност то не е самостоятелен иконографски тип. Представлява внушителна сцена, в центъра на която е Пресвета Богородица, а наоколо са радващите се светци — от няколко до стотици — това е свързано с композиционни съображения и не засяга теоретичната основа на иконографията. Сред най-ярките български образци са иконите, създадени от майсторите на Самоковската школа Захарий Зограф и Димитър Зограф.

"Неизгаряща къпина"[редактиране | edit source]

Това иконографско изображение произлиза от тълкуването на библейския разказ (Изх. 2:2-3), според който Бог се явява на Мойсей като пламък върху една къпина, която гори, без да изгаря. В православието един от епитетите, с които е наричана Пресвета Богородица е именно „Неизгаряща къпина“, неизгарящата къпина се разглежда като предобраз на Пресвета Богородица. Иконографският тип се развива в Русия някъде около 1415 век, най-известни са творбите на Андрей Рубльов и Дионисий.

Пресвета Богородица Катафиги[редактиране | edit source]

Среща се в едно единствено изображение — на двустранната икона от Погановския манастир (1396 — днес в криптата на храма "Св. Александър Невски). Изображението е уникално по следните причини — Пресвета Богородица е редом със Св. Йоан Богослов (патрон на манастира) и като че ли се описва библейското събитие, свързано с разпятието. В същото време Богородица е изобразена като млада жена, докато Свети апостол Йоан — като старец, т. е. историчност не може да бъде търсена. Дева Мария е изобразена съобразно източната символика, с изключение на това, че е облечена в тъмносиня дреха — характерно за западната иконография.

В писмени източници иконографията е споменавана няколко пъти, без до нас да са достигнали други конкретни паметници. Самият епитет катафиги (на гръцки καταφύγι, убежище), често се приписва на Богородица, но в чисто иконографски план иконата от манастира „Свети Йоан Богослов“ е уникална. Това е едно от редките изображения, където Богородица е с покрити ръце — обикновено иконографските принципи изискват ръцете на светеца да бъдат ясно изобразявани.

Сцени[редактиране | edit source]

Успение богородично

Извън тези сюжети, Пресвета Богородица нерядко е изобразявана в различни сцени, било като участник в съответните библейски събития, било в ролята си на небесен застъпник. Сред първите са изображенията на Рождество, Въведение, Бягството в Египет, Благовещение, Успение, които имат повече илюстративен, а не символен характер.

Рождество Богородично[редактиране | edit source]

Рядко съществува като самостоятелно изображение, по-често е част от житийните сцени към богородичните икони. Това е един от сюжетите, които дават голяма свобода за иконописеца да разгърне композиционното си въображение.

Успение Богородично[редактиране | edit source]

Описателна икона на Успението с многобройни символни елементи. Обикновено Пресвета Богородица в рамките на едно изображение е изписана три пъти — веднъж като тялото на Божията майка, лежащо на одър, над него Христос който държи в ръцете си душата ѝ и трети път, в най-горната част на иконата — Богородица на небето.

Една от Мадоните на Леонардо да Винчи

Католически изображения[редактиране | edit source]

За разлика от православието, католицизмът допуска триизмерни изображения на светците. Във връзка с това са създадени множество значими творби (скулптури) от знаменити майстори като Микеланджело, Ботичели и др. Трябва да се отбележи, че въпреки своята триизмерност, те отговарят на иконографските типове, изложени по-горе. В западния християнски свят става особено популярен сюжетът Пиета, който е любима тема на ренесансовите, а и по-късните художници.

Химнография[редактиране | edit source]

Съвсем естествено образът на Пресветата Божията Майка е силно застъпен в химнографията на всички християнски вероизповедания преди протестантството и възникналите на неговата основа изповедания. В повечето случаи химнографските творби са част от богослужението (тропари, стихири, мотети и др.), създадени са и специални богослужения, посветени на Пресвета Богородица — акатисти, секвенции и др. Сред най-известните творби (като текст, музиката може да бъде различна), са Богородичният акатист и „Стабат матер“ (в Източноправославната и респективно в Римокатолическата църква).

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Всички цитати са според изданието на Св. Синод, С. 1991.
  2. „Жития на светиите“, издание на Св. синод, С.1991, с. 161, 321, 376, 405, 424, 477, 580
  3. Приснодева Богородица, прот. Георги Флоровски
  4. Датите са дадени според така наречения стар стил и съвпадат с тези от Григорианския календар.
  5. Флоренски, П. Иконостасът. Електронно издание на "Библиотека „Вехи“

Вижте също[редактиране | edit source]