Погановски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Църквата на Погановския манастир.

Погановският манастир „Свети Йоан Богослов“ е православна света обител на левия бряг на река Ерма, в околностите на село Поганово, Царибродско, Западните покрайнини, Сърбия. Манастирът е част от Нишката епархия.

История[редактиране | редактиране на кода]

На кръгли каменни плочи, взидани в западната стена на манастирската църква, са изсечени имената „господин Константин“ и „госпожа Елена“. Повечето учени предполагат, че става дума за владетеля Константин Драгаш и за неговата дъщеря Елена, съпруга на византийския император Мануил II Палеолог. Последната би трябвало да е продължила строителството на обителта след гибелта на баща ѝ в битката при Ровине (1395). Според сръбския изкуствовед Гойко Суботич, обаче, манастирската църква и издигната около 1415-1425 г. от някой местен владетел на име Константин, комуто Елена е била най-вероятно съпруга.[1]

Погановският манастир.

Надпис на вътрешната стена над входа в църквата съобщава, че изписването ѝ е завършено през месец октомври 1499 година. Стенописите заемат площ от общо около 360 м² и са сред най-добрите образци на църковното изкуство от онова време на Балканите.[2]

Образи на Свети Иван Рилски и Свети Йоаким Сарандапорски от манастира.
Стенопис от църквата. Отдясно наляво: Свалянето от Кръста, Оплакването на Христа, Разрязване на празната Плащаница

От 1871 г. манастирът е под ведомството на Българската екзархия. От Освобождението (1878) до ноември 1920 г. той влиза в границите на България, след което по силата на Ньойския мирен договор (1919) бива предаден на Кралството на сърби, хървати и словенци и подчинен на Сръбската православна църква.

От Погановския манастир произхожда една двустранна икона, дарена (според получетлив гръцки надпис върху нея) от „царица (βασίλισσα) [Еле]на“ и обиковено датирана към 1396 г. От едната ѝ страна са изобразени в цял ръст Света Богородица Убежище (Καταφυγή) и св. Йоан Богослов, а на другата — Видението на пророците Йезекил и Авакум или пък „Чудото в Латом“ (Латомския манастир в Солун).[3] През 1920 г. тази икона, иконостасът на църквата (1620)[4] и други манастирски ценности[5] (в това число Погановският поменик на българските владетели) са пренесени в България; сега те са изложени в криптата на храм-паметника „Свети Александър Невски“ в София.

Днес Погановският манастир е мъжки. Той е домакин на участниците в Международен художествен семинар „Погановски манастир“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Суботоћ, Г. Једна градитељска радионица из друге деценије XV века у граничним пределима Бугарске и Србиjе. – Зборник радова Византолошког института, 50, 2013, 811-834.
  2. Schmit, Th. Die Malereien des bulgarischen Klosters Poganovo. – Byzantinische Zeitschrift, 17, 1908, 121-128; Вълева, Цв. Сцената Рождество Христово в Кремиковския и Погановския манастир в контекста на костурската художествена продукция. - Ниш и Византиjа, 4, 2006, 297-306.
  3. Pentcheva, B. Imagined Images: Visions of Salvation and Intercession in a Double-Sided Icon from Poganovo. – Dumbarton Oaks Papers, 54, 2000, 139-153, с илюстрации.
  4. Гергова, И. Иконостас из Погановског манастира. – Ниш и Византиjа, 8, 2010, 407-413.
  5. Гергова, И. Фелон из Погановског манастира. – Ниш и Византиjа, 9, 2011, 367-378

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Грабар, А. Погановският манастир. – Известия на Българския археологически институт, 4, 1926-1927, 172-209.
  • Миятев, К. Погановският манастир. С., 1936.
  • Стефанов, П., йером. Погановският манастир - история и иконография. - Духовна култура, 1980, № 3, с. 27-32.
  • Погановският манастир EN