Константин Иречек

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Иречек.
Константин Иречек
чешки историк и български политик
Константин Иречек 
Роден: 24 юли 1854
Виена, Австрийска империя
Починал: 10 януари 1918
Виена, Австро-Унгария

Константин Йозеф Иречек (на чешки Konstantin Josef Jireček) е чешки историк и български политик. Той е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881-1882 година е български министър на народното просвещение.

Съдържание

[редактиране] Биография

Константин Иречек е роден през 1854 година в чешко семейство във Виена. През 1872 година издава своята първа научна работа - „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870“. През 1875 година завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните.[1]

Дисертацията на Иречек, озаглавена „История на българите“ („Dějiny národa Bulharského“), е написана с подкрепата на много българи, между които Марин Дринов. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 година, на руски през 1878 година и претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929 година). Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 година, но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 година, посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.

След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 година заминава за София, където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881-1882 година, по време на Режима на пълномощията, оглавява министерството в правителството на Казимир Ернрот и правителството без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при министерството и директор на Народната библиотека.[1]

Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е един от инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София и от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел.

През 1884 година Константин Иречек се връща в Прага, където става професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 година до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет. Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския и сръбския народ.[1]

Константин Иречек умира на 10 януари 1918 година във Виена.

[редактиране] Библиография

  • (1872) „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870“.
  • (1876) „Dějiny národa Bulharského“.
  • (1888) „Пътувания по България“.
  • (1891) „Княжество България“. (в 2 тома)
  • (1922-1923) „История на сърбите“. (в 4 тома)
  • (1930-1932) „Български дневник 1879-1884“. (в 2 тома)

[редактиране] Други

Българските села Иречеково и Иречек, както и връх Иречек в Рила, са наречени на Константин Иречек.

[редактиране] Източници

  1. ↑ 1,0 1,1 1,2 Ташев, Ташо (1999). „Министрите на България 1879-1999“. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Михаил Сарафов >>> министър на народното просвещение (11 май 1881 – 5 юли 1882) >>> Георги Теохаров
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD_%D0%98%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BA“.
Лични инструменти