Константин Иречек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин Иречек
Константин Иречек
Мандат
29 април 1881 – 23 юни 1882
Назначен от/на Александър I Батенберг
Министър-председател
 - 1881 Петко Каравелов
 - 1881 Казимир Ернрот
Предшественик Михаил Сарафов
Наследник Георги Теохаров
Роден 24 юли 1854
Flag of the Habsburg Monarchy.svg Виена, Австр. империя
Починал 10 януари 1918 г. (на 63 г.)
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Виена, Австро-Унгария
Професия просветен деецфилософ
Народен представител в:

УС   I ВНС   II ВНС   I ОНС   II ОНС   

Портал  Портална икона   Политика

Константин Йозеф Иречек (на чешки: Konstantin Josef Jireček) е чешки историк и български политик. Той е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881-1882 г. е български министър на народното просвещение.

Биография[редактиране | edit source]

Произход и образование[редактиране | edit source]

Константин Иречек е роден през 1854 г. в чешко семейство във Виена. През 1872 г. издава своята първа научна работа - „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870“. През 1875 г. завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните.[1]

Професионална кариера[редактиране | edit source]

Дисертацията на Иречек, озаглавена „История на българите“ („Dějiny národa Bulharského“), е написана с подкрепата на много българи, между които и Марин Дринов. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 г. и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). [2] [3] [4] [5] Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.

Политическа и творческа кариера[редактиране | edit source]

Корица на „История болгар“

След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за София, където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881-1882 г., по време на Режима на пълномощията, оглавява министерството в правителството на Казимир Ернрот и правителството без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София.[1]

Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София, като от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел.

Иречек е награден с първия златен медал „За наука и изкуство“ от княз Александър І през ноември 1883 г.[6] Преди отпътуването си от София получава от Княза и ордена "Св. Александър", ІІІ степен (август 1884).

През септември 1884 г. Константин Иречек се завръща в Прага, където става професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 г. до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет. Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския и сръбския народ.[1]

Смърт[редактиране | edit source]

Константин Иречек умира във Виена на 10 януари 1918 г.

Библиография[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

  • Името на Константин Иречек носи морският нос „ Иречек“ на остров Смит, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[7]
  • Българските села Иречеково и Иречек, както и връх Иречек в Рила, са наречени на Константин Иречек.
  • Той се появява като второстепенен герой в произведението на Алеко Константинов "Бай Ганьо", където Бай Ганьо го посещава в Прага с надежда да намери при него подслон.

Бележки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  2. Jireček, K. (1876). Dějiny národa bulharského. V Praze: Nákladem B. Tempského.
  3. Jireček, Constantin. Geschichte der Bulgaren. Prag, F. Tempsky, 1876. Посетен на 12-21-2012.
  4. Иречек, Конст.. Істория болгар. Одесса, В. Априлов, 1878. Посетен на 12-21-2012.
  5. Иречек, Конст.. Историята на българите съчинение. Търново, Н.Д. Райнов и З. Бояджиев, 1886. Посетен на 12-22-2012.
  6. Медал „За наука и изкуство“, България - www.edinzavet.wordpress.com
  7. Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)