Александър Радев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския политик. За футболиста вижте Александър Радев (футболист).

Александър Радев
български политик
Александър Радев 
Роден:
Починал:
Народен представител в:

XI ОНС   XII ОНС   

Александър Петров Радев е български политик, активист на Прогресивнолибералната партия. Той е подпредседател на Върховния македоно-одрински комитет (1898-1899), министър на правосъдието (1901-1902) и министър на народното просвещение (1902-1903).

[редактиране] Биография

Александър Радев е роден на 7 март[1] 1864 година в големия македонски град Битоля, днес в границите на Република Македония. Внук е на възрожденеца Димко Радев, известен като Димко паша[2] и син на Петър Радев - един от водачите на българската битолска партия в борбата срещу Цариградската патриаршия и гъркоманите за църковна независимост и българска просвета.[3] Завършва гръцка гимназия в Битоля и право в Атинския университет през 1888 годна. Установява се в Свободна България и работи в съдилищата в Ловеч, Трън, Търново, София, а в 1892 година започва адвокатска практика в столицата. В 1895 година влиза в Македонския комитет и на II, III и V конгрес на организацията е избран за неин касиер[4]. Той е и председател на Юридическото дружество и доцент по византийско право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.[5]

Радев влиза активно в българската политика и в края на 90-те става член на Централното бюро на Прогресивнолибералната партия. Когато партията идва на власт, става министър на правосъдието от 4 март 1901 до 15 ноември 1902 в четвъртото правителство на Петко Каравелов и първото правителсто на Стоян Данев и министър на народното просвещение от 15 ноември 1902 до 18 май 1903 година във второто и третото правителство на Стоян Данев.[6]

Александър Радев умира след операция на 4 юни 1911 година във Виена.[5]

Александър Радев (в средата) като министър на правосъдието

[редактиране] Бележки

  1. Всички дати са в нов стил.
  2. Илюстрация Илинден, 1936, бр.76, стр.6
  3. Албум Алманах Македония, София, 1931, стр. 67.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 142.
  5. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  6. Енциклопедия „България“, том 5. София, Издателство на БАН, 1986.
Петър Данчов министър на правосъдието (4 март 1901 – 15 ноември 1902) Христо Тодоров
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици