Константин Стоилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин Стоилов
Константин Стоилов
Първи мандат
10 юли 1887 – 1 септември 1887
Назначен от/на Фердинанд I
Предшественик Васил Радославов
Наследник Стефан Стамболов
Втори мандат
31 май 1894 – 30 януари 1899
Назначен от/на Фердинанд I
Предшественик Стефан Стамболов
Наследник Димитър Греков
Роден 23 септември* 1853
Пловдив, Османска империя
Починал 23 март 1901 г. (на 47 г.)
София, България
Полит. партия Консервативна партия
Професия доктор по право • политик
Портал  Портална икона   Политика

Константин Стоилов Константинов е български политик, един от ръководителите на Консервативната партия, а по-късно - на основаната от него Народна партия. Стоилов е 2 пъти министър-председател на България. Първият път по време на политическата криза – след абдикацията на княз Александър I (10 юли 18871 септември 1887), а вторият – след падането на Стефан Стамболов (19 май 189418 януари 1899).[1]

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот, образование и работа[редактиране | edit source]

Константин Константинов е роден на 23 септември* 1853 г. в град Пловдив, Османска империя (днес България). Учи в пловдивското епархийско училище и в Робърт колеж – Цариград през 1873. Стоилов завършва право в Хайделберг през 1877. Доктор по право на университета. По време на учението си в Робърт колеж и Хайделберг младият Стоилов води много строг и организиран живот. Цялото време, всичко в него е подчинено на учението. По традиция в началото на учебната година учениците от последния клас произнасят слово по свободно избрана тема. Темата на К. Стоилов е „Мълчанието на историята върху българския народ“. Със словото си така завладява слушателите, че смайва всички присъстващи, между които има и посланици на велики държави.

Политическа кариера[редактиране | edit source]

След завръщането си в България е съдия в Пловдив и София (1878-1879) и ръководи Канцеларията (1879-1880) и Политическия кабинет (1880-1883) на княз Александър I. През 1884 става редовен член на Българското книжовно дружество. Активен деятел на Консервативната партия, той подкрепя Режима на пълномощията и за кратки периоди заема министерски постове в правителството без министър-председател, в това на Леонид Соболев и във втория кабинет на Драган Цанков. Отбива военната си повинност като „волноопределяющ“ във 2 конен полк в Шумен от началото на октомври 1881 г. до 19.01.1882 г. Изпълнява всичките си задължения и добросъвестно изучава военното дело. След полагане на определените изпити е произведен в чин запасен подпоручик от кавалерията. По време на Сръбско-българската война е мобилизиран в полка и командва 3 взвод от 3 ескадрон. На 11.12.1885 г. е награден с Военния орден „За храброст“ IV степен.

Делегацията от Великото Народно събрание за връчването на акта за избирането на Александър Батенберг за Български княз. Седнали: главният мюфтия хаджи Мюедзин, Тодор Бурмов, Симеон Варненски и Преславски, д-р Васил Караконовски. Прави: селянин от Кула, Константин Стоилов, неизвестен, Драган Цанков, Ливадия, Крим, май 1879 г.

По време на кризата след абдикацията на княз Александър I Константин Стоилов подкрепя усилията на Стефан Стамболов за стабилизиране на страната. Той участва в делегацията, водила преговорите за заемане на българския трон от Фердинанд Сакс-Кобург-Гота. През този период (1886-1888) Стоилов участва във временното правителство на Петко Каравелов, в това на Васил Радославов, самият той оглавява за кратко Министерския съвет, а след това е министър на правосъдието в правителството на Стефан Стамболов. Енергично подкрепя строителната политика на правителството, насочена към изграждане на инфраструктурата – шосета, железопътни линии, пощи и телеграфни съобщения – материална основа на националната сигурност и могъщество на държавата.

През 1888 Константин Стоилов преминава в опозиция срещу кабинета на Стефан Стамболов и след неговото падане през 1894 оглавява временното правителство, натоварено с провеждане на избори. Той оглавява новосъздадената Народна партия, която печели мнозинство. Константин Стоилов е отново министър-председател от 1894 до 1899. При неговото управление продължава икономическият подем на България, започнал при правителството на Стамболов. При това правителство се приема първият закон за покровителстване на родната индустрия. Той е със срок на действие 10 години.

Галерия[редактиране | edit source]

Семейство[редактиране | edit source]

Константин Стоилов встъпва в брак с Христина Тъпчилещова на 31 януари 1888. Те имат пет деца: Стоил, Христо, Петко, Борис, Марийка.[1]

Баща му, Стоил Зааралията, е родом от Стара Загора,а майка му Мария Моравенова е от видния копривщенски род Моравенови преселили се в Пловдив.

Използвана литература[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Виж "Животописни бележки" в "Д-ръ К. Стоиловъ - Речи", Христо К. Стоиловъ и Борисъ К. Стоиловъ, София, 1939, стр. ІХ-ХХІ.

Външни препратки[редактиране | edit source]