Ангел Солаков
|
||||||||
Ангел Иванов Солаков е български политик от Комунистическата партия (БКП). Той ръководи Комитета за държавна сигурност (КДС) от 1965 до 1968 година и Министерството на вътрешните работи (МВР) от 1968 до 1971 година.
[редактиране] Биография
Ангел Солаков е роден на 20 юли 1922 година в София. Член е на Работническия младежки съюз от 1938 година и на БКП от 1941 година. През 1941-1942 година ръководи комунистическа терористична група в София, за което през 1942 година е осъден на 15 години затвор. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година е освободен и работи в номенклатурата на комсомола, като от 1951 до 1958 година е секретар на Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз. След това е прехвърлен в апарата на БКП, като до 1962 година работи в нейния Градски комитет в София.[1]
В началото на 60-те години, когато Тодор Живков окончателно утвърждава едноличното си лидерство, Солаков е сред новите кадри, които бързо се издигат в централното ръководство на БКП.[2] През 1962 година той става член на Централния комитет на БКП и първи заместник-министър на вътрешните работи. От 1965 година е председател на КДС, като от следващата година получава ранг на министър. През 1968 година КДС и МВР са обединени в Министерство на вътрешните работи и държавната сигурност, което е оглавено от Ангел Солаков. През 1969 година то отново е разделено и той остава вътрешен министър.[1]
През 1971 година Солаков е заподозрян в опити да концентрира в ръцете си твърде голяма власт и е обвинен в „антипартийно поведение“. На заседание на Политбюро Тодор Живков го обвинява в поредица от провинения:[2]
- По време на посещение в Съветския съюз влязъл в спор със съветски офицери, твърдейки, че руската армия не е освободила Русе през 1877 година, както и че съветската армия не е освободила България през 1944 година, а това е станало благодарение на самостоятелните усилия на българския народ.
- Провеждал кампания сред партийните организации с цел да бъде избран за секретар на ЦК на БКП.
- Отказва да организира следствие срещу Георги Найденов, полковник от Държавна сигурност, във връзка с дейността на предприятието „Тексим“.
- Публичните му пристрастия към футболния отбор Левски-Спартак, които довеждат до освиркване на Солаков по време на мачове.
- Организираното масово погребение на футболистите Георги Аспарухов и Никола Котков, в което участват над 150 хиляди души - то е прието за антисъветска политическа провокация, тъй като е проведено едновременно с погребението на съветските космонавти, загинали при полета на Союз 11.
Обвиненията на Живков са подкрепени от заместниците на Солаков във вътрешното министерство Мирчо Спасов и Григор Шопов, както и от Пенчо Кубадински, Иван Пръмов, Костадин Гяуров. Самият Солаков си прави самокритика, подчертава личната си лоялност към Живков и приема да бъде отстранен от правителството. Тодор Живков приема извиненията и случаят е приключен с отстраняването на Ангел Солаков от министерството и от ЦК на БКП.[2]
От 1971 до 1990 година Ангел Солаков е заместник-председател на Българския олимпийски комитет.[1]
[редактиране] Библиография
- Ленинско-сталинският комсомол - пример за българската младеж. 1952.
- Нов климат в олимпийското движение. 1974.
- Физическата култура и спортът в България. 1982. (съставител)
- Духовното наследство на Пиер дьо Кубертен. 1983. (съставител)
- Председателят на КДС разказва. Спомени. 1993.
[редактиране] Източници
- ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ а б в Методиев, Момчил. Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София, Институт за изучаване на близкото минало; Институт Отворено общество, 2008. ISBN 978-954-28-0237-2. с. 71-75.
|
|||||||||||||||
