Дико Диков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дико Диков
български офицер и политик
Роден: 15 ноември 1910 г.
Починал: 14 април 1985 г. (74 г.)
Народен представител в:
I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   

Дико Димитров Диков е български партизанин, офицер и политик от Българската комунистическа партия (БКП).

Той започва службата си като младши офицер в армията в началото на 30-те години, но се вклъчува в комунистическото движение и е осъден за заговор. По време на Втората световна война е партизанин и командир на Дванадесета Врачанска въстаническа оперативна зона на НОВА. След налагането на комунистическия режим заема командни постове в армията, достигайки до командир на Първа българска армия (1950-1955) и министър на вътрешните работи (1962-1968) със звание генерал-полковник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дико Диков е роден на 15 ноември (2 ноември стар стил) 1910 година в Берковица. През 1929 година завършва гимназия в Стара Загора, а през 1930 година Школата за запасни офицери, след което остава на служба в армията. През 1930 година става член на БКП. През август 1933 г. е арестуван и осъден на смърт по обвинения в заговор, но по-късно присъдата му е заменена с доживотен затвор, а през 1941 година е освободен.[1]

Веднага след освобождаването си Диков подновява работата си за БКП и през 1942 година отново е задочно осъден на смърт в Процеса срещу Централния комитет на Българската работническа партия (легалното крило на БКП). През август е назначен в Дванадесета Врачанска въстаническа оперативна зона на НОВА, а от юни 1943 година става неин командир.[1]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Дико Диков служи в армията като заместник-командир по политическата част на Първа гвардейска пехотна дивизия (1945) и на бронетанковите войски (1946-1947). През 1947-1949 година завършва Военната академия „Михаил Фрунзе“ в Съветския съюз. След завръщането си в България е повишен в звание генерал-майор и е назначен за командир на Първа армия (1950-1955). През 1954 година е повишен в генерал-лейтенант и става член на Централния комитет (ЦК) на БКП.[1]

През 1955-1957 година Дико Диков завършва Генералщабната академия „Климент Ворошилов“ в Съветския съюз. След това е заместник-министър на отбраната (1957-1959) и завеждащ отдел „Административни органи“ в ЦК на БКП (1959-1962). През 1962 година е повишен в генерал-полковник и става министър на вътрешните работи в правителството на Антон Югов. Той запазва поста си и след неговата смяна, като остава вътрешен министър и в правителствата на Тодор Живков от 1962 до 1968 година. През 1969-1972 година е посланик в Куба, след което се пенсионира.[1]

Дико Диков умира на 14 април 1985 г. в София.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ленин, Сталин и Фрунзе за единоначалието (1953)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 150-151.