Дико Диков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дико Диков
български офицер и политик
Роден: 15 ноември 1910
Берковица, България
Починал: 14 април 1985
София, България
Народен представител в:

I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   

Дико Димитров Диков е участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Партизанин и командир на Дванадесета Врачанска въстаническа оперативна зона на НОВА. Политик от Българската комунистическа партия. Български офицер, генерал-полковник. Командир на Първа българска армия (1950-1955) и министър на вътрешните работи (1962-1968).

Биография[редактиране | edit source]

Дико Диков е роден на 15 ноември (2 ноември стар стил) 1910 г. в Берковица. През 1929 г. завършва гимназия в Стара Загора, а през 1930 г. Школата за запасни офицери, след което остава на служба в армията. През 1930 г. става член на БКП. През август 1933 г. е арестуван и осъден на смърт по обвинения в заговор. По-късно присъдата му е заменена с доживотен затвор, а през 1941 г. е освободен.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1942 г. отново е задочно осъден на смърт по ЗЗД. От м. юни 1943 г. е командир на Дванадесета Врачанска въстаническа оперативна зона на НОВА.[1]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Дико Диков служи в армията като заместник-командир по политическата част на Първа гвардейска дивизия (1945) и на бронетанковите войски (1946-1947). През 1947-1949 г. завършва Военната академия „Михаил Фрунзе“ в Съветския съюз. След завръщането си в България е повишен в звание генерал-майор и е назначен за командир на Първа армия (1950-1955). През 1954 г. е повишен в генерал-лейтенант и става член на Централния комитет (ЦК) на БКП.[1]

През 1955-1957 г. Дико Диков завършва Генералщабната академия „Климент Ворошилов“ в Съветския съюз. След това е заместник-министър на отбраната (1957-1959) и завеждащ отдел в ЦК на БКП (1959-1962). През 1962 г. е повишен в генерал-полковник и става министър на вътрешните работи в правителството на Антон Югов. Той запазва поста си и след неговата смяна, като остава вътрешен министър и в правителствата на Тодор Живков от 1962 до 1968 г. През 1969-1972 г. е посланик в Куба, след което се пенсионира.[1]

Дико Диков умира на 14 април 1985 г. в София.[1]

Библиография[редактиране | edit source]

  • Ленин, Сталин и Фрунзе за единоначалието. 1953.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.