Арнолд Александрович фон Ремлинген (на руски: Арнольд Александрович фон Ремлинген) е руски и български офицер, полковник. Участник в Руско-турската война (1877-1878), командир на рота в Българското опълчение. Служи в Българската армия от 1879 до 1885 г. Министър на вътрешните работи на Княжество България.
Арнолд Ремлинген е роден през 1841 г. Завършва Николаевската военна академия на Генерален щаб на Руската армия в Санкт Петербург.
По време на Руско-турската война (1877-1878) е командир на рота от Българското опълчение. Участва в боевете при Шипка.
След края на войната остава в България. След въвеждането на Режима на пълномощията през 1881 г. е извънреден комисар по провеждането на манипулираните избори за II-ро велико народно събрание, а по-късно през същата година изпълнява функциите на министър на вътрешните работи.
Военно звание полковник. Началник на Военното училище в София (1882-1884). След Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. напуска страната заедно с останалите руски офицери.[1]
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
.svg){kind=small}
