Славейко Василев
| Славейко Василев | |
| български офицер и политик | |
 Като министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията, 1930 г. | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1900 – 1920 |
| Служи на |  България |
| Род войски | кавалерия |
| Военно формирование | 5-и конен полк |
| Командвания | 4-ти конен полк (ПСВ) 27-ти пехотен полк |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 9 септември 1944 г.
|
| Друга дейност | Народен представител в: XXI ОНС XXII ОНС XXIII ОНС XXIV ОНС XXV ОНС |
| Славейко Василев в Общомедия | |
Славейко Лазаров Василев е български офицер (полковник) и политик от Демократическия сговор, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството през 1926 – 1930 и 1944 година.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Славейко Василев е роден на 20 юни (8 юни стар стил) 1879 година в село Ветрен, Татарпазарджишко. Негов брат е политикът Иван Василев.[1] Завършва Пловдивската мъжка гимназия, а през 1900 година – Военното училище в София, след което служи в кавалерията. През 1912 година завършва и генералщабната академия в Санкт Петербург.[2]
Василев участва в Балканските войни като началник-щаб на Пета пехотна дунавска дивизия. След войните служи в щаба на Девета пехотна плевенска дивизия и преподава във Военното училище и в Кавалерийската школа. По време на Първата световна война последователно е началник на оперативната секция в Трета българска армия, началник-щаб на кавалерийска бригада, началник-щаб на Сборна дивизия и командир на Четвърти конен полк (от 14 април 1917). След войната е командир на Кавалерийската школа и на Двадесет и седми пехотен чепински полк, а за няколко месеца през 1920 година – началник на Военното училище.[2]
Славейко Василев е активен участник във Военния съюз, избран през октомври 1919 година за член на неговото първо Постоянно присъствие. Той е уволнен от армията на 28 ноември 1920 година при опитите на министър-председателя и военен министър Александър Стамболийски да ликвидира съюза.[3]
Василев е един от създателите на Народния сговор през 1922 година. Участва активно в подготовката и извършването на Деветоюнския преврат през 1923 година, като организира ареста на Ал. Стамболийски. След това участва в ръководството на новосъздадената партия Демократически сговор и многократно е избиран за народен представител,[4] но кандидатурата му за министър на железниците е отхвърлена през 1924 г.[5] През 1926 – 1930 година Славейко Василев вече е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в първото и второто правителство на Андрей Ляпчев.[2]
В периода 1935 – 1944 година Василев е председател на Съюза на запасните офицери и един от организаторите Българския младежки съюз „Отец Паисий“. През лятото на 1944 година отново е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителството на Иван Багрянов.[2]
Славейко Василев се самоубива на 9 септември 1944 година.[2]
Осъден е посмъртно от т.нар. Народен съд на конфискация на имуществото.[2] С Решение № 243 на Върховния съд от 1996 година присъдата е отменена.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (1900)
- Поручик (2 август 1903)
- Капитан (1908)
- Майор (18 май 1913)
- Подполковник (10 октомври 1916)
- Полковник (7 април 1919)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Кавалер на ордена „За храброст“ трета степен, втори клас.[6]
Книги[редактиране | редактиране на кода]
- Василев, Славейко, 9-и юний и събитията около Т.-Пазарджик. Из дневника ми. „Борба“. Пловдив, 1924.
- Василев, Славейко, 9 юни и събитията около Т. Пазарджик. Из дневника ми. Съставител Пламен Крайски. Агенция „Европрес“. С., 2005
През 1957 г. книгата му „9-и юний и събитията около Т.-Пазарджик. Из дневника ми.“ (1924) е включена в Списъка на вредната литература.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Иван Василев // lich.pzhistory.info. Архивиран от оригинала на 2019-12-23. Посетен на 23 декември 2019 г.
- ↑ а б в г д е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 81 – 82.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 90 – 91, 97.
- ↑ Стенографски дневници, 21 обикновено Народно събрание, 86. заседание, сряда, 21 май 1924 г.
- ↑ Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 1.
- ↑ Месечна среща на Съюза на ВНВУ. Лектория за полк. Славейко Василев (1879 – 1944) // Клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет“, 03.12.2009. Посетен на 13.12.2012.
- ↑ Списък на вредната литература. Свитък II. София, 1957. с. 10.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
| |||||||||||||||
| |||||||||||
| |||||||||||
- Български полковници
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български политици (1918 – 1945)
- Двадесет и първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Демократически сговор
- Български министри
- Осъдени от Народния съд
- Носители на орден „За храброст“ III степен
- Български самоубийци
- Подсъдими по процеса на Първи състав на Народния съд
- Родени във Ветрен
- Починали в София