Полковник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
полковник от БА
капитан I ранг от ВМС на БА
полковник от ВВС на БА

Полковник (във флота: капитан I ранг) (от старославянската дума „полк“ - оглавяващ полк, хилядник) е старше офицерско военно звание във въоръжените сили на редица страни. Полковникът може да бъде член на висшия команден състав, командвайки войскова част, способна да води самостоятелни бойни действия. Съответства на званието colonel в останалите армии по света.

Счита се, че званието „полковник” е въведено за първи път в стрелецката войска от Иван Грозни. Званието са получавали опитни военачалници, като правило от благороден произход. През 16 век терминът „полковник“ се използвал в Русия като звание на лица, командващи полкове. Воxнското звание на полковника е въведено в Русия през 30-те години на XVII век за командирите на полкове от „новия строй“. Полковници се наричали също така командирите на полкове в украинската казашка войска и Запорожката сеч.

В Руската империя, според «Табелата за ранговете», въведена от Петър I Велики през 1722 г., полковникът е чин от VI клас, най-старши от щабните офицери.

В Българската армия това е най - високото звание при старшите офицери . То е разположено между званията подполковник и бригаден генерал. Във ВМС званието полковник за офицерите от корабния състав съответства на капитан I ранг.[1]

От 1 юни 2005 г. пределната възраст за кадрова военна служба на офицерите със звание „полковник“ е 55 г.

Известни български полковници[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, Държавен вестник, С., бр. 101/28 Декември 2010, чл. 138