Българска армия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- За стадиона на ЦСКА вижте Българска армия (стадион).
Българска армия е името, с което са известни въоръжените сили на Княжество България (1879-1908), Царство България (1908-1947), Народна република България (1946-1990) и Република България (1990-).
Съдържание |
[редактиране] История
Главната функция на армията е запазването на страната от външна опасност. Наред с това в определени периоди тя е използвана и за вътрешнополитически цели – извършването на държавните преврати през 1881 г., 1886 г., 1923 г. и 1934 г. Нейни части вземат активно участие и в преврата на 9 септември 1944. Освен това Българската армия е използвана и при потушаването на селските вълнения и бунтове от 1900 г., Войнишкото въстание от 1918 г., въстанията от юни и септември 1923 г., срещу съпротивителното движение в България през 1941–1944 г., по време на така нар. Възродителен процес и др.
През периода на тоталитарната държава са изградени така наречените трудови войски, в които служат най-вече малцинствата (цигани и турци), които през периода на своята задължителна служба са използвани като строителни работници на големи и по-малки обекти - заводи, пътища и други.
[редактиране] Българската войска през 1878-1885 г.
Българската армия е създадена под наименованието Българската земска войска от Българското опълчение на основата на "Временните правила за Българската земска войска" от 7 май (25 април стар стил) 1878 г. и със заповед № 1 от 20 юли (8 юли стар стил) 1878 г. на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Щабът на войската по това време се намира в Търново.
На 22 юли (10 юли стар стил) 1878 г. със заповед № 3 отново на Дондуков-Корсаков, 12-те пехотни дружини от българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска.[1]
Тъй като бившия началник на Българското опълчение, генерал-майор Давидов е уволнен от армията поради влошаване на здравословното му състояние, на 24 юли (12 юли стар стил) за началник на Българската земска войска е назначен генерал-майор Александър Шелейховски, а за началник на щаба полковника от генералния щаб Липранди. За началник на българската артилерия е назначен полковника от гвардейската конна артилерия Лесовой. За завеждащ инженерната и сапьорната част - военния инженер щаб-капитан Саранчов.
От 17 декември 1879 г., когато влиза в сила Привременното положение за Българската войска, се преименува на Българска войска (по-късно - на армия).
По силата на Търновската конституция и Привременното положение на военна повинност подлежат всички български граждани от 21 до 40-годишна възраст. Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разделена на 3 военни отдела: Западен, Източен и Софийски. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в София.
През 1880 г. влиза в сила Законът за новобранците, според който в княжеството се въвежда всеобща задължителна военна повинност.
С княжески указ от 12 октомври 1884 г. се преминава от дружинна към полкова структура в армията. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени пионерна дружина и морска част. По същото време в Източна Румелия част от въоръжените сили действат като милиция.
След Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. Българската армия е реорганизирана в 12 полка.
[редактиране] Българската армия през 1885-1919 г.
През 1889 г. е извършена нова реорганизация на въоръжените сили, според която в Българската армия има вече 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк. Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 г. армията се състои от:
- действаща – със срок на служба 10 год. (от които 4 редовна, а останалите служба в запаса) и
- резервна - със срок на служба 8 год.
В организационно отношение за посочените формирования се възприема дивизията. Формирани са 6 пехотни дивизии, като всяка от тях включва 2 бригади. Всяка бригада включва 2 полка, а всеки полк – 2 дружини. Освен пехота всяка дивизия включва 1 артилерийски полк, конна сотня, транспортна рота и дивизионна болница. Конните полкове са обединени в кавалерийска дивизия, пионерният полк е разгърнат в пионерна бригада, а крепостните батареи – в крепостни батальони. Предвижда се по време на война общата численост на въоръжените сили на княжеството да достигат 318 570 души. Страната е разделена на 6 дивизионни области и се запазва системата на кадровото попълване на армията да става по териториален принцип. Непосредственото ръководство на армията се осъществява от Генералния щаб.
През 1895 г. се полагат основите на пограничната стража, като за целта към всяка дивизионна област се формира по една погранична дружина. През 1897 г. се преустройват и военноморските сили: създава се Дунавска флотилия с щаб в Русе и морска част във Варна.
През 1903 г. е приет нов закон за въоръжените сили. През 1906 г. се въвеждат военноинспекционни области. Подсилват се артилерийските и инженерните части.
По време на Балканската война от 1912–1913 г. мобилизационният състав на Българската армия достига 639 567 души, а през Първата световна война от 1914–1918 г. (към 1 септември 1918) – 885 175 души.
[редактиране] Българската армия през 1919-1945 г.
По силата на Ньойския мирен договор от 1919 г. е ликвидирана наборната система и се въвежда принципът на доброволността, като при това общата численост на БА е сведена до 33 000 души. Тежестите на договора върху армията се премахват през 1938 г., когато отпадат неговите военни клаузи.
Непосредствено след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. дошлата на власт Българска комунистическа партия (БКП) поставя под свой контрол цялата армия. Част от офицерския състав е уволнен, създадена е Народна гвардия, включваща една дивизия, един полк и 71 по-малки подразделения, която е съставена изключително от партизани и други привърженици на крайната левица. В останалите части са назначени за помощник-командири цивилни комунисти.[2]
Последното голямо изпитание за Българската армия е участието и в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г.
[редактиране] Българската народна армия през 1945-1990 г.
След края на войната през 1945 г. БКП провежда мащабно прочистване на армията. Основната част от офицерския състав е заменена с лоялни към партията хора, включително съветски офицери от български произход.[2]
[редактиране] Българската армия след 1990 г.
В периода на прехода и икономическата криза 1990-1998г. БА изпитва остър недостиг на горива и материално-техническо осигуряване. Спрени са доставките на руски резервни части от за техниката. Заплащането на кадровия състав в хода на инфлацията става символично. Голяма част от офицерския състав е задържан на служба пряко волята си под заплаха от заплащане на неустойки във връзка с подписвани преди обоучението си декларации за 10 годишна служба. След 1998г. се дава ход на т.нар. "реформа"[1] в армията, изразяваща се в поетапното и съкръщаване. Личният състав се демотивира чрез посочени срокове за разформироване на поделения, чрез непрекъснати кадрови трансформации свързани с промяна на изисквания за длъжност и свързаните с това несъответствия. По-голямата част от високо квалифицирания офицерския състав се освобождава от служба. Наред с това се назначават редови кадрови военослужещи, без особени изисквания за образование и интелектуални качества, като не се допускат кандидати с висше военно образование. Предвидения бюджет за реформиране се използва за непрекъсната промяна в дислокацията на частите. Останалата без поддръжка, поради липсата на материален ресурс и квалифициран състав в продължение на почти 20 години съветска бойна техника и въоръжение, в по-голямата си част вече неизправна, се препредава от все по малоброен и все по-некомпетентен личен състав.
[редактиране] Съвременна структура
| Въоръжени сили на Република България | |
|---|---|
| Общи данни | |
| Мобилизационна възможност | мъже на възраст 15–49: 1 661 211 (2005 г.) |
| Годни за военна служба | мъже на възраст 15–49: 1 302 037 (2005 г.) |
| Редовна армия | 45 000 (2006 г.) |
| Военни разходи | |
| Общо разходи | прибл. $1 млрд. (2008 г.) |
| Процент от БВП | 2.1% (2008 г.) |
Политичекото управление на армията се реализира от Министерство на отбраната. Военното ръководство е в ръцете на Генерален щаб на Българската армия. Армията се състои от три вида въоръжени сили: Сухопътни, Военноморски и Военновъздушни. Всеки от видовете въоръжени сили се управлява от Щаб. Към армията съществуват и други войскови единици, които обслужват и осигуряват въоръжените сили.[2]
В резултат на програмата на Министерство на отбраната План 2004, армията се преструктурира в по-компактна структура от около 42 000 души със Сили за бързо реагиране и два допълнителни корпуса.
Освен армията, към въоръжените сили на България са и представителното военно формирование Националната гвардейска част, а според изменението на Закона за отбраната и въоръжените сили от 2004 г. и Национална спортна рота - военно-спортно формирование извън числения състав на Българската армия, в което може да се изпълнява военна служба.
[редактиране] Въоръжение
[редактиране] Пехотно въоръжение
| Оръжие | Тип | Произход | Брой |
|---|---|---|---|
| АК-47/АР-М1 | автоматично огнестрелно оръжие |  СССР |
30 000+ |
| 3М11 Фаланга | управляема противотанкова ракета (ПТУР) | СССР |
? |
| 9К11 Малютка | ПТУР | СССР |
? |
| 9К111 Фагот | ПТУР | СССР |
222 |
| 9К113 Конкурс | ПТУР | СССР |
? |
| 9К115 Метис | ПТУР | СССР |
? |
| 9К38 Игла | преносим зенитно-ракетен комплекс (ПЗРК) | СССР |
? |
| 9К32 Стрела-2 | ПЗРК | СССР/ България |
? |
[редактиране] Бронетанкови войски
| Машина | Тип | Произход | Брой |
|---|---|---|---|
| Т-72 | основен боен танк (ОБТ) | СССР |
432* |
| Т-55 | ОБТ | СССР |
400** |
| БРДМ-2 | бронетранспортьор (БТР) | СССР |
60 |
| БМП-23 | бойна машина на пехотата (БМП) | България |
114 |
| БМП-1 | БМП | СССР |
80 |
| БТР-60 | БТР | СССР |
618 |
| M1117 | патрулна машина/БТР |  САЩ |
7 |
| МТ-ЛБ | БТР | България |
900* |
[редактиране] Артилерия
| Машина | Тип | Произход | Брой |
|---|---|---|---|
| БМ-21 | 122 мм залпова ракетна установка | СССР |
218* |
| Д-20 | 152 мм оръдие | СССР |
205 |
| М-30 | 122 мм оръдие | СССР |
193 |
| 2С1 | 122 мм самоходна гаубица | СССР |
687** |
| СУ-100 | 100 мм самоходна гаубица | СССР |
68** |
| 2С11 | 120 мм самоходно оръдие | СССР |
359 |
* - реалният брой вероятно е по-малък от тези данни.
** - извадени от активна експлоатация и оставени в резерв или за тренировки.
[редактиране] Други
- Официалният празник на Българската армия е Денят на храбростта и Българската армия на 6 май, Гергьовден.
- Регистрационният код (МПС код) на превозните средства на БА е ВА, СР.
[редактиране] Вижте също
- Генерален щаб на Българската армия
- Военни звания в Българската армия
- Военна академия „Г. С. Раковски“ [3]
- Военновъздушни сили на Република България
[редактиране] Външни препратки
- Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, редакция от 21 август 2007
- Официален сайт на Министерството на отбраната
- Вестник „Българска армия“
- Списание „Български воин“
- Военен телевизионен канал
- Снимки в уебфорум bgmilitary.net
[редактиране] Източници
- ↑ Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й. Българската земска войска 1878-1879 г., София, 1959, Държавно Военно Издателство, с. 60
- ↑ 2,0 2,1 (1987) „Българските държавни институции 1879-1986“, София: ДИ „Д-р Петър Берон“, стр. 33-34.
- Други източници
- Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й. Българската земска войска 1878-1879 г., София, 1959, Държавно Военно Издателство
| Йерархия в Българската армия |
|---|
|
Войнишки звания: редник (матрос) ⇒ ефрейтор (старши матрос) ⇓ |
| Въоръжени сили на страните в Европа |
|---|
|
Въоръжени сили на: Австрия | Азербайджан | Албания | Андора | Армения | Беларус | Белгия | Босна и Херцеговина | България | Ватикан | Германия | Грузия | Гърция | Дания | Естония | Испания | Ирландия | Исландия | Италия | Кипър | Латвия | Литва | Лихтенщайн | Люксембург | Македония | Малта | Молдова | Монако | Норвегия | Обединено кралство | Полша | Португалия | Румъния | Русия | Сан Марино | Сърбия | Словакия | Словения | Турция | Украйна | Унгария | Финландия | Франция | Холандия | Хърватия | Черна гора | Чехия | Швейцария | Швеция |
