Българска армия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За стадиона на ЦСКА вижте Българска армия (стадион).

---

Българска армия
Българското бойно знаме
Видове ВС
Сухопътни войски ВВС ВМС
Ръководство
Щаб-квартира:	София
Министър на отбраната:	Николай Цонев
Секретар на МО:	Пламен Петков
Личен състав
Численост на редовните войски:	39 000
Зад граница:	Афганистан - 610  Косово - 48[1]  Еритрея - <10;  Босна и Херцеговина - <200 + 1 Ан-26
Мобилизационна възможност (мъже):	мъже (16-49): 1 701 979
Годни за военна служба (мъже):	мъже (16-49): 1 364 029
Годишен призив (мъже):	мъже (16-49): 39 477
Финанси
Годишни разходи:	$1,339 млрд.[2]
Процент от БВП за отбраната:	1,98 %
Основни местни оръжейни доставчици:	ТЕРЕМ Арсенал-Казанлък Семел АД
Основни международни оръжейни доставчици:	САЩ  Русия  Франция
Годишен износ на въоръжение:	210 млн. евро (2008)[3]
История
Българско опълчение Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война Втора световна война Война в Афганистан Война в Ирак
Звания и отличия
Звания и отличия в българската армия

Българска армия е името, с което са известни въоръжените сили на Княжество България (1879-1908), Царство България (1908-1947), Народна република България (1946-1990) и Република България (1990-).

Съдържание 1 История 1.1 Българската войска през 1878-1885 г. 1.2 Българската армия през 1885-1919 г. 1.2.1 Реорганизация на армията (1886) 1.3 Българската армия през 1919-1945 г. 1.4 Българската народна армия през 1945-1990 г. 1.5 Българската армия след 1990 г. 2 Съвременна структура 2.1 Социални придобивки 2.2 Обществено доверие 3 Въоръжение 3.1 Пехотно въоръжение и ПТУР 3.2 Бойни машини 3.3 Артилерия 3.4 Зенитна артилерия и ракети 4 Кратка характеристика на оборудването 4.1 Танкове 5 Униформи 6 Други 7 Вижте също 8 Външни препратки 9 Източници

[редактиране] История

Главната функция на армията е запазването на страната от външна опасност. Наред с това в определени периоди тя е използвана и за вътрешнополитически цели – извършването на държавните преврати през 1881 г., 1886 г., 1923 г. и 1934 г. Нейни части вземат активно участие и в преврата на 9 септември 1944. Освен това Българската армия е използвана и при потушаването на селските вълнения и бунтове от 1900 г., Войнишкото въстание от 1918 г., въстанията от юни и септември 1923 г., срещу партизанското движение в България през 1941–1944 г., по време на така нар. Възродителен процес и др.

През периода на тоталитарната държава са изградени така наречените трудови войски, в които служат най-вече малцинствата (цигани и турци), които през периода на своята задължителна служба са използвани като строителни работници на големи и по-малки обекти — заводи, пътища и други.

[редактиране] Българската войска през 1878-1885 г.

Българската армия е създадена под наименованието Българската земска войска от Българското опълчение на основата на "Временните правила за Българската земска войска" от 25 април (7 май нов стил) 1878 г. и със заповед № 1 от 8 юли (20 юли нов стил) 1878 г. на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Щабът на войската по това време се намира в Търново.

На 10 юли (22 юли нов стил) 1878 г. със заповед № 3 отново на Дондуков-Корсаков, 12-те пехотни дружини от българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска.^[4] На 18 ноември .1878 г. с указ на Княз Александър Батенберг І, е създадена служба "Въоръжение".

Тъй като бившия началник на Българското опълчение, генерал-майор Давидов е уволнен от армията поради влошаване на здравословното му състояние, на 12 юли (24 юли нов стил) за началник на Българската земска войска е назначен генерал-майор Александър Шелейховски, а за началник на щаба полковника от генералния щаб Липранди. За началник на българската артилерия е назначен полковника от гвардейската конна артилерия Лесовой. За завеждащ инженерната и сапьорната част — военния инженер щаб-капитан Саранчов.

От 17 декември 1879 г., когато влиза в сила Привременното положение за Българската войска, се преименува на Българска войска (по-късно — на армия).

По силата на Търновската конституция и Привременното положение на военна повинност подлежат всички български граждани от 21 до 40-годишна възраст. Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разделена на 3 военни отдела: Западен, Източен и Софийски. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в София.

През 1880 г. влиза в сила Законът за новобранците, според който в княжеството се въвежда всеобща задължителна военна повинност.

С княжески указ от 12 октомври 1884 г. се преминава от дружинна към полкова структура в армията. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени пионерна дружина и морска част. По същото време в Източна Румелия част от въоръжените сили действат като милиция.

След Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. Българската армия е реорганизирана в 12 полка.

[редактиране] Българската армия през 1885-1919 г.

[редактиране] Реорганизация на армията (1886)

През 1886 година в българската армия отново се извършва реорганизация, като се отменят корпусната и дивизионната организация и се въвежда отново бригадната организация, съществувала преди Сръбско-българската война. Съгласно новата организационна структура, българската армия се състои от 6 бригади, пионерна дружина, конна бригада и артилерийска бригада. Към армията са: Военно училище, Флотилия и морска част и Александровски държавен конезавод. На територията на Княжество България действат 21 военни полкови окръжия.^[5]

През 1889 г. е извършена нова реорганизация на въоръжените сили, според която в Българската армия има вече 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк. Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 г. армията се състои от:

• действаща – със срок на служба 10 г. (от които 4 редовна, а останалите служба в запаса) и
• резервна — със срок на служба 8 г.

В организационно отношение за посочените формирования се възприема дивизията. Формирани са 6 пехотни дивизии, като всяка от тях включва 2 бригади. Всяка бригада включва 2 полка, а всеки полк – 2 дружини. Освен пехота всяка дивизия включва 1 артилерийски полк, конна сотня, транспортна рота и дивизионна болница. Конните полкове са обединени в кавалерийска дивизия, пионерният полк е разгърнат в пионерна бригада, а крепостните батареи – в крепостни батальони. Предвижда се по време на война общата численост на въоръжените сили на княжеството да достигат 318 570 души. Страната е разделена на 6 дивизионни области и се запазва системата на кадровото попълване на армията да става по териториален принцип. Непосредственото ръководство на армията се осъществява от Генералния щаб.

През 1895 г. се полагат основите на пограничната стража, като за целта към всяка дивизионна област се формира по една погранична дружина. През 1897 г. се преустройват и военноморските сили: създава се Дунавска флотилия с щаб в Русе и морска част във Варна.

През 1903 г. е приет нов закон за въоръжените сили. През 1906 г. се въвеждат военноинспекционни области. Подсилват се артилерийските и инженерните части.

По време на Балканската война от 1912–1913 г. мобилизационният състав на Българската армия достига 639 567 души, а през Първата световна война от 1914–1918 г. (към 1 септември 1918) – 885 175 души.

[редактиране] Българската армия през 1919-1945 г.

По силата на Ньойския мирен договор от 1919 г. е ликвидирана наборната система и се въвежда принципът на доброволността, като при това общата численост на БА е сведена до 33 000 души. Тежестите на договора върху армията се премахват през 1938 г., когато отпадат неговите военни клаузи. Непосредствено след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. дошлата на власт Българска комунистическа партия (БКП) поставя под свой контрол цялата армия. Част от офицерския състав е уволнен, създадена е Народна гвардия, включваща една дивизия, един полк и 71 по-малки подразделения, която е съставена изключително от партизани и други привърженици на крайната левица. В останалите части са назначени за помощник-командири цивилни комунисти.^[6]

Последното голямо изпитание за Българската армия е участието ѝ в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г.

[редактиране] Българската народна армия през 1945-1990 г.

След края на войната през 1945 г. БКП провежда мащабно прочистване на армията. Основната част от офицерския състав е заменена с лоялни към партията хора, включително съветски офицери от български произход.^[6] Размерът на въоръжените сили е най-голям в края на 40-те и началото на 50-те години — над 200 000 души редовна войска. Към 60-те и 70-те СССР започва да доставя по-модерни оръжия на България в големи количества. БВВС са получили общо над 220 МиГ-21 между 1960 и 1989, 40-45 Ми-24, и други модерни самолети като МиГ-23 и МиГ-25. Доставките на бронетанково въоръжение също са били в огромни количества — над 1 500 танка Т-55, близо 300 танка Т-72, около 200 Т-62, над 1 000 МТ-ЛБ, около 800 БТР-60 и други. Българската народна армия е имала и далекобойни ракети.

[редактиране] Българската армия след 1990 г.

В периода на прехода и икономическата криза 1990-1998 г. БА изпитва остър недостиг на горива и материално-техническо осигуряване. Спрени са доставките на руски резервни части за техниката. Заплащането на кадровия състав в хода на инфлацията става символично. Голяма част от офицерския състав е задържан на служба против волята си под заплаха от заплащане на неустойки във връзка с подписвани преди обучението си декларации за 10-годишна служба. След 1998 г. се дава ход на т.нар. "реформа" ^[7] в армията, изразяваща се в поетапното ѝ съкращаване. Личният състав се демотивира чрез посочени срокове за разформироване на поделения, чрез непрекъснати кадрови трансформации свързани с промяна на изисквания за длъжност и свързаните с това несъответствия. По-голямата част от високо квалифицирания офицерския състав се освобождава от служба. Наред с това се назначават редови кадрови военнослужещи, без особени изисквания за образование и интелектуални качества.[1] Част от съкратените сержанти продължават службата си като кадрови войници, но за офицерите това се оказва невъзможно. Предвидения бюджет за реформиране се използва за непрекъсната промяна в дислокацията на частите. Останалата без поддръжка, поради липсата на материален ресурс и квалифициран състав в продължение на почти 20 години съветска бойна техника и въоръжение, в по-голямата си част вече неизправна, се препредава от все по малоброен и все по-некомпетентен личен състав. До присъединяването си към НАТО през 2004 година Българската армия разполага със следното оборудване:

• около 1 600 танка, предимно Т-55, в по-малки количества Т-62 и Т-72.
• различни видове бронетранспортьори, общо над 2 000;
• над 100 изтребителя, предимно МиГ-21, в по-малки количества МиГ-23 и МиГ-29;
• ракетни комплекси Р-300 Елбрус с обсег 300 км, 50 на брой. 48 заредени с бойни глави и готови за употреба;
• ракетни комплекси 9К52 Луна с обсег 70 км, неизвестен брой;
• ракетни комплекси Р-400 с обсег 480 км, 8 на брой с общо 24 допълнителни ракети, заредени с бойни глави и готови за употреба;

През 2004 година България се присъединява към НАТО и следва масивно съкращаване на персонал и техника. От близо 70 000 души армията е сведена до 51 000, и се предвижда да бъде намалена до бройка между 39 000 и 45 000 души.

[редактиране] Съвременна структура

Политическото управление на армията се реализира от Министерството на отбраната. Военното ръководство е в ръцете на Генерален щаб на Българската армия. Армията се състои от три вида въоръжени сили: Сухопътни, Военноморски и Военновъздушни. Всеки от видовете въоръжени сили се управлява от Щаб. Към армията съществуват и други войскови единици, които обслужват и осигуряват въоръжените сили.^[2]

В резултат на програмата на Министерство на отбраната План 2004, армията се преструктурира в по-компактна структура от около 42 000 души със Сили за бързо реагиране и два допълнителни корпуса.

Освен армията, към въоръжените сили на България са и представителното военно формирование Националната гвардейска част, а според изменението на Закона за отбраната и въоръжените сили от 2004 г. и Национална спортна рота - военно-спортно формирование извън числения състав на Българската армия, в което може да се изпълнява военна служба.

[редактиране] Социални придобивки

[редактиране] Обществено доверие

Армията се радва на голямо доверие (макар и намалявщо) от страна на българските граждани.

Година	Доверие от страна на гражданите (в процент)	Място
2005[8]	59 %	2-ро (след телевизията)
2007[9]	47%	4-то (след телевизията, ЕС и радиото)
2008[10]	35%	2-ро (след местната власт)

[редактиране] Въоръжение

[редактиране] Пехотно въоръжение и ПТУР

Оръжие	Тип	Произход	Брой
АК-47/АР-М1	автоматично огнестрелно оръжие	СССР	50 000+
3М11 Фаланга	управляема противотанкова ракета (ПТУР)	СССР	-
9К11 Малютка	ПТУР	СССР	-
9К111 Фагот	ПТУР	СССР	222
9К113 Конкурс	ПТУР	СССР	-
9К115 Метис	ПТУР	СССР	-
9К38 Игла	преносим зенитно-ракетен комплекс (ПЗРК)	СССР/ България	-
9К32 Стрела-2	ПЗРК	СССР/ България	-

[редактиране] Бойни машини

• Танкове в експлоатация: 160
• Общо танкове: 750
• Бронирани бойни машини: 378^[11]
• Бойни джипове: 350
• Противотанкови комплекси: 24

Машина	Тип	Произход	Брой	В резерв
Т-72АК / Т-72М1 / Т-72М2	основен боен танк (ОБТ)	СССР	160	270
Т-55АМ2	ОБТ	СССР	0	400
БРДМ-2	разузнавателна машина	СССР	12	50
Конкурс	самоходен противотанков комплекс	СССР	24	0
БМП-23	бойна машина на пехотата (БМП)	България	50	50
БМП-1	БМП	СССР	20	80
БТР-60ПБ-МД1	БТР	България	150	600
M1117	БТР	САЩ	7[12]	0
МТ-ЛБ	БТР	България	150	800
Хъмви	военно-транспортен джип	САЩ	52	0
G-клас	боен джип	Германия	300 (600 поръчани)	0

[редактиране] Артилерия

Машина	Тип	Произход	Обсег	Брой	В резерв
БМ-21	122 мм залпова ракетна установка	СССР	40 км	~100	~200
ОТР-21	тактически ракетен комплекс	Русия	70 км	18	0
Д-20	152 мм оръдие	СССР	17,4 км	190
М-46	130 мм оръдие	СССР	27,5 км	73
М-30	122 мм гаубица	СССР	11,8 км	70
2С1	122 мм самоходна гаубица	СССР	15,2 км	506
СУ-100	100 мм самоходна гаубица	СССР	над 8 км	0	68
2С11	120 мм самоходно оръдие	СССР	?	359
МТ-12	100 мм противотанково оръдие	СССР	8,2 км	126

[редактиране] Зенитна артилерия и ракети

Машина	Тип	Произход	Обсег	Брой	В резерв	Изображение
ЗПУ-4	14,5 мм ПВО картечница	СССР	1,5 км	+	+
С-60	57 мм ПВО оръдие	СССР	6 км	+	+
ЗУ-23-2	23 мм ПВО установка	СССР	2 км	128	+
ЗСУ-23-4	23 мм самох. ПВО установка	СССР	2,5 км	27	?
ЗСУ-57-2	57 мм самох. ПВО установка	СССР	4,5 км	+	?
С-75 Двина	зенитна ракета	СССР	45 км	+	?
С-125	зенитна ракета	СССР	35 км	30 установки	?
2К11 Круг	самоходен ЗРК	СССР	55 км	-	26 установки, една предадена на НВИМ
С-200	зенитна ракета	СССР	300 км	10 установки	-
2К12 Куб	самоходен ЗРК	СССР	24 км	20 установки	?
9К33 Оса	самоходен ЗРК	СССР	15 км	24 установки	-
9К31 Стрела-1	самоходен ЗРК	СССР	8 км	50 установки	?
С-300	самоходен ЗРК	СССР	120 км	10 установки	-
9К35 Стрела-10	самоходен ЗРК	СССР	5 км	20 установки	?

[редактиране] Кратка характеристика на оборудването

[редактиране] Танкове

• Т-72М1 — един от най-разпространените основни бойни танкове (ОБТ) в света към момента. Т-72М1 е първоначален съветски износен вариант на танка, с броня от ламинирана стомана и композитен екран на купола, с обща дебелина над 500 милиметра. Въоръжен е със 125-милиметрово оръдие с апарат за автоматично зареждане. Допълнителното въоръжение включва две картечници и димни гранатомети. Двигателят е с мощност 780 конски сили. Общото тегло на танка е 41,5 тона. Към 2009 България разполага с близо 400 танка от този тип, от които по-голямата част са полски Т-72М. Това е модел с по-тънка броня и по-нискокачествена система за управление на огъня. Русия подарява на България 100 танка Т-72М1 през 90-те години. Предвидено е в армията да останат на въоръжение 160 ОБТ, от които по-голямата част ще бъдат Т-72М1, и вероятно българския проект за модернизация Т-72М2БГ. Една танкова бригада включва 30 бойни танка + 1 командирски, общо 31.

• Т-55АМ2 — широкоразпространен съветски танк с проста конструкция. Сериите Т-54/55 са разработени още в началото на 50-те години на 20 век. Танкът е въоръжен със 100-милиметрово оръдие с ръчно зареждане и картечници. Бронята му е изцяло стоманена и има дебелина над 200 милиметра. Това е най-многобройният танк в историята на българската армия, като към 1989 броят на Т-55 в експлоатация надвишава 1800 танка. С времето броят им намалява до едва 400, като много от танковете са изнесени за други страни, нарязани за скрап, предадени на музеи и дарени на страни в нужда (известен случай е подаряването на 100 такива машини на Македония). Моделът Т-55АМ2 с по-дебела броня и по-модерно оборудване, но дори той се счита за остарял по днешните стандарти. Повечето такива танкове в момента са извън активна експлоатация и се използват най-вече за учебни цели.

• БРДМ-2 — лек, бърз, брониран четириколесен автомобил за разузнавателни цели, въоръжен с една тежка и една лека картечница. БРДМ-2 има амфибийни способности и ЯХБЗ-защита. С него биват снабдени българските контингенти в Ирак, Афганистан и Босна, тъй като е лесен за поддръжка и сравнително устойчив на неблагоприятни климатични условия.

• БМП-1

• БМП-23

• МТ-ЛБ

[редактиране] Униформи

Полевите униформи в Българската армия биват два вида — летни и зимни, за всички родове войски. Камуфлажът е съобразен с националната природа, климатичните особености на страната и изскванията на НАТО, и е повлиян от съвременните американски униформи M81 US Woodland. Облеклото на военните е разработено в България от Военния научно-техническия институт. При създаването ѝ са изучавани различни видове растения с цел подобряване на маскировъчната способност. Зимните униформи са изработени от тъкани в състав 67/33 Памук/полиестер, а летните униформи и ризите са изцяло от памук, което значително подобрява комфорта. Тъканите притежават необходимите спектрално-отражателни характеристики, които позволяват сливането на облеклото с околната среда.^[13] Каската е все още от стария образец, за мисии са закупени хърватски каски отговарящи на съвременните изисквания.

[редактиране] Други

• Официалният празник на Българската армия е Денят на храбростта и Българската армия на 6 май, Гергьовден.
• Регистрационният код (МПС код) на превозните средства на БА е ВА, СР.

[редактиране] Вижте също

• Генерален щаб на Българската армия
• Военни звания в Българската армия
• Сухопътни войски на Република България
• Военновъздушни сили на Република България
• Военноморски сили на Република България
• Военна академия „Г. С. Раковски“ [3]
• Национален военен университет

[редактиране] Външни препратки

• Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, редакция от 21 август 2007
• Официален сайт на Министерството на отбраната
• Вестник „Българска армия“
• Списание „Български воин“
• Военен телевизионен канал
• Снимки в уебфорум bgmilitary.net

[редактиране] Източници

1. ↑ Министърът на отбраната Николай Цонев и началникът на Генералния щаб на Българската армия генерал Златан Стойков са на посещение на българския военен контингент в Косово, 17 април, 2009
2. ↑ План за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 година
3. ↑ България продала повече оръжие отколкото по Живково време, vesti.bg, 4 декември 2008
4. ↑ Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й. Българската земска войска 1878-1879 г., София, 1959, Държавно Военно Издателство, с. 60
5. ↑ Венедиков, Й, История на Сръбско-българската война 1885, София, 1925, Държавна печатница, Щаб на армията - Военно-историческа комисия
6. ↑ ^{6,0 6,1} (1987) Българските държавни институции 1879-1986, София: ДИ „Д-р Петър Берон“, стр. 33-34.
7. ↑ http://reforma.hit.bg/
8. ↑ Проучване на Евробарометър, 2005, стр. 40
9. ↑ Проучване на Евробарометър, 2007, стр. 46
10. ↑ Доверие в партии и институции, Галъп, за БНТ, 2008
11. ↑ Таблица за окомплектоване на Българската армия с основно въоръжение и бойна техника в оперативна готовност.
12. ↑ М 1117 „Гардиън“ - новата бронирана машина на въоръжение в пехотата ни. статия във вестник „Дневник“.
13. ↑ Комфорт и сигурност от утрешния ден

Други източници

• Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й. Българската земска войска 1878-1879 г., София, 1959, Държавно Военно Издателство

Военни звания в Българската армия п • б • р
Войнишки звания:	редник (матрос) ⇒ ефрейтор (старши матрос) ⇓
Сержантски (старшински) звания:	младши сержант (старшина II степен) ⇒ сержант (старшина І степен) ⇒ старши сержант (главен старшина) ⇒ старшина (мичман) ⇒ офицерски кандидат ⇓
Младши офицерски звания:	младши лейтенант ⇒ лейтенант ⇒ старши лейтенант ⇒ капитан (капитан-лейтенант) ⇓
Старши офицерски звания:	майор (капитан ІІІ ранг) ⇒ подполковник (капитан ІІ ранг) ⇒ полковник (капитан І ранг) ⇓
Висши офицерски звания:	бригаден генерал (бригаден адмирал) ⇒ генерал-майор (контраадмирал) ⇒ генерал-лейтенант (вицеадмирал) ⇒ генерал (адмирал)

Въоръжени сили на страните в Европа

Въоръжени сили на: Австрия | Азербайджан | Албания | Андора | Армения | Беларус | Белгия | Босна и Херцеговина | България | Ватикан | Германия | Грузия | Гърция | Дания | Естония | Испания | Ирландия | Исландия | Италия | Кипър | Латвия | Литва | Лихтенщайн | Люксембург | Малта | Молдова | Монако | Норвегия | Обединено кралство | Полша | Португалия | Република Македония | Румъния | Русия | Сан Марино | Сърбия | Словакия | Словения | Турция | Украйна | Унгария | Финландия | Франция | Холандия | Хърватия | Черна гора | Чехия | Швейцария | Швеция