Българска армия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Българска армия.

Въоръжени сили на България
Българска армия
Емблема на българските въоръжени сили
Емблема на българските въоръжени сили
Видове ВС
War flag of Bulgaria.svg Сухопътни войски
Bulgarian Air Force roundel.svg ВВС
Naval Ensign of Bulgaria.svgВМС
Ръководство
Щаб-квартира: София
Министър на
отбраната:
Ангел Найденов
Секретар на МО: Пламен Петков
Личен състав
Численост на
редовните войски:
32 000[1]
Зад граница:
Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина - 150[2]
Косово Косово - 10[3]
Мобилизационна
възможност (мъже):
мъже (16-49): 1 701 979
Годни за военна
служба (мъже):
мъже (16-49): 1 364 029
Годишен призив (мъже): мъже (16-49): 40 477
Финанси
Годишни разходи: $1,339 млрд.[4]
Процент от БВП за отбраната: 1,98 %
Основни местни
оръжейни доставчици:
ТЕРЕМ
Арсенал
Самел 90
Основни чуждестранни
оръжейни доставчици:
Флаг на САЩ САЩ
Флаг на Русия Русия
Флаг на Франция Франция
Годишен износ на въоръжение: 210 млн. евро (2008)[5]
История

Българско опълчение
Сръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Втора световна война
Война в Афганистан
Война в Ирак
Звания и отличия
Военни звания в Българската армия

Българска армия или българска войска е името, с което са традиционно са известни въоръжените сили на Княжество България (1879-1908), Царство България (1908-1947), Народна република България (1946-1990) и Република България (след 1990). Те включват трите рода войски: Сухопътни войски на България, Български военноморски флот, Българска военна авиация и различни допълнителни структури. Официалният празник на Българската армия е Денят на храбростта и Българската армия на 6 май, Гергьовден.

Съвременна йерархия на въоръжените сили[редактиране | edit source]

Тактически символ Оперативна структура (обединения, съединения, подразделения, части, поделения) Кол-во личен състав Кол-во подчиненни единици Командване
XXXXXXX театър на военни действия или регион 300 000 + 2+ фронта маршал или главнокомандващ
XXXXXX фронт, военнен окръг 200 000 + 2+ групи армии армейски генерал, маршал
XXXXX група армии 100 000 + 2+ армии армейски генерал, маршал
XXXX армия 50 000 — 60 000+ 2+ корпуса генерал-лейтенант, генерал-полковник
XXX корпус 30 000 — 50 000 2-4 дивизии генерал-лейтенант
XX дивизия 5 000 — 20 000 3-5 бригади генерал-майор
X бригада 3000-5000 2+ полка, 5-6 батальона или дивизиона полковник, бригаден генерал, бригадир
III полк 700-2000 2-4 батальона или дивизиона подполковник, полковник
II батальон, дивизион, дружина 250—900 2-6 роти майор, подполковник
I рота, батарея, ескадрон 70-250 2-8 взвода старши лейтенант, капитан, майор
••• взвод, отряд 21-60 3-4 отделения младши лейтенант, лейтенант или старши лейтенант
Ø отделение, екипаж, разчет 7-16 2 группи, звена младши сержант, сержант, старши сержант, старшина
Ø звено, група, команда 3-8 0 ефрейтор, младши сержант
n.a. боец, пост 1 0 редник, ефрейтор

История[редактиране | edit source]

Придвижване на българска артилерия край село Баница, август 1916 година.

Главните задачи на армията са отбраната на страната от външно нападение и реализиране на националната външна политика с военни средства. Наред с това в определени периоди тя е въвличана и за постигането на вътрешнополитически цели – извършването на държавните преврати през 1881 г., 1886 г., 1923 г., 1934 г. и в превртата от 9 септември 1944 г., при потушаването на селските вълнения от 1900 г., Дезертьорските бунтове от 1918 г., бунта от юни и метежа през септември 1923 г., действа срещу въоръжената комунистическа подривна дейност на т.н. "партизани" в старите и новообединени предели на държавата през 19411944 г. и при преименуването на българските мюсюлмани в края на 20 век.

Александър Стамболийски в след 1920 г. изгражда трудови войски, които особено по време на тоталитарната държава служат най-вече по необразованите сред българските цигани и турци да придобият професионални умения през периода на своята задължителна служба докато се трудят като работници на големи и по-малки обекти — заводи, пътища, военни обекти и други.

Българската войска през 1878-1885 г.[редактиране | edit source]

Българската армия е създадена под наименованието Българската земска войска от Българското опълчение на основата на "Временните правила за Българската земска войска" от 25 април (7 май нов стил) 1878 г. и със заповед № 1 от 8 юли (20 юли нов стил) 1878 г. на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Щабът на войската по това време се намира в Търново. На 10 юли (22 юли нов стил) 1878 г. със заповед № 3 отново на Дондуков-Корсаков, 12-те пехотни дружини от българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска.[6] На 18 ноември 1878 г. с указ на Княз Александър Батенберг І, е създадена служба "Въоръжение". Тъй като бившият началник на Българското опълчение генерал-майор Вадим Давидов е уволнен от армията поради влошаване на здравословното му състояние, на 12 юли (24 юли нов стил) за началник на Българската земска войска е назначен генерал-майор Александър Шелейховски, а за началник на щаба полковникът от генералния щаб Липранди. За началник на българската артилерия е назначен полковникът от гвардейската конна артилерия Лесовой. За завеждащ инженерната и сапьорната част — военният инженер щаб-капитан Саранчов.

От 17 декември 1879 г., когато влиза в сила Привременното положение за Българската войска, се преименува на Българска войска (по-късно — на армия). По силата на Търновската конституция и Привременното положение на военна повинност подлежат всички български граждани от 21 до 40-годишна възраст. Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разделена на 3 военни отдела: Западен, Източен и Софийски. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в София. В мирно време българската войска на действителна служба наброява общо 16 240 души и се състои от 21 пеши дружини, 4 конни сотни, 6 пеши, 1 планинска и 1 конна батарея, 1 ½ сапьорни роти, 1 обсадна рота и артилерийска паркова команда. Пешата дружина в четириротен състав наброява 608 души без офицерите; конната сотня - 154 души; батареята - 8 оръдия и 293 човека, пешата, планинската - 268, обсадната - 320, конната – 155. Сапьорната рота се състои от 255, парковата от 100 души. През 1880 г. влиза в сила Законът за новобранците, според който в княжеството се въвежда всеобща задължителна военна повинност.

През 1883 година дружините са групирани в 5 бригади:

  • 1-ва бригада с щаб София в състав 1-ва, 2-ра, 3-а, 4-а, 5-а и 6-а дружини
  • 2-ра бригада с щаб Плевен в състав 7-а, 9-а, 10-а, 11-а, 12-а, 13-а и 14-а дружини
  • 3-та бригада с щаб Русе в състав 15-а,17-а,19-а, 21-ва, 23-а и 24-а дружини
  • 4-та бригада с щаб Шумен в състав 8-а,12-а,16-а,18-а,20-а и 22-ра дружини
  • Конна бригада в състав 1-ви на Негово Височество конен полк и 2-ри конен полкове

С княжески указ от 12 октомври 1884 г. се преминава от дружинна към полкова структура в армията. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени пионерна дружина и морска част. По същото време в Източна Румелия част от въоръжените сили действат като милиция. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. Българската армия е реорганизирана в 12 полка.

Защита на съединението и Сръбско българска война[редактиране | edit source]

В 1885 г. през казарма общо в Княжество България и Източна Румелия са минали 86 000 души. В Сръбско-българската война армията заедно с доброволците и опълченците наброява малко над 100 000 щика. Победата на българската войска над нападналите страната сърби прави акта на Съединението неотменима политическа реалност на европейския югоизток.

Организация на армията след 1885[редактиране | edit source]

През 1886 година в българската армия отново се извършва реорганизация, като се отменят корпусната и дивизионната организация и се въвежда отново бригадната организация, съществувала преди Сръбско-българската война. Съгласно новата организационна структура, българската армия се състои от 6 бригади, пионерна дружина, конна бригада и артилерийска бригада. Към армията са: Военно училище, Флотилия и морска част и Александровски държавен конезавод. На територията на Княжество България действат 21 военни полкови окръжия.[7]

През 1889 г. е извършена нова реорганизация на въоръжените сили, според която в Българската армия има вече 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк. Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 г. армията се състои от:

  • действаща – със срок на служба 10 г. (от които 4 редовна, а останалите служба в запаса) и
  • резервна — със срок на служба 8 г.
Отряд картечари на българската пехота, 1908 година.

В организационно отношение за посочените формирования се възприема дивизията. Формирани са 6 пехотни дивизии, като всяка от тях включва 2 бригади. Всяка бригада включва 2 полка, а всеки полк – 2 дружини. Освен пехота всяка дивизия включва 1 артилерийски полк, конна сотня, транспортна рота и дивизионна болница. Конните полкове са обединени в кавалерийска дивизия, пионерният полк е разгърнат в пионерна бригада, а крепостните батареи – в крепостни батальони. Предвижда се по време на война общата численост на въоръжените сили на княжеството да достигат 318 570 души. Страната е разделена на 6 дивизионни области и се запазва системата на кадровото попълване на армията да става по териториален принцип. Непосредственото ръководство на армията се осъществява от Генералния щаб.

През 1895 г. се полагат основите на пограничната стража, като за целта към всяка дивизионна област се формира по една погранична дружина. През 1897 г. се преустройват и военноморските сили: създава се Дунавска флотилия с щаб в Русе и морска част във Варна.

През 1903 г. е приет нов закон за въоръжените сили. През 1906 г. се въвеждат военноинспекционни области. Подсилват се артилерийските и инженерните части.

С Указ №148 на княз Фердинанд I в 1907 г. на основание приетия през 1903-1904 г. Закон за Въоръжените сили и изграждането на армията са сформирани три военноинспекционни области - ВИО (военни инспекторати): I-ва с щаб в София : II-ра с щаб в Стара Загора (от 14 юни 1908 г. – в Пловдив); IIIта – с щаб в Русе (от 1920 в Шумен, от 1928 във Варна). Тези ВИО всяка една съдържаща три дивизионни окръга, при обявяване на всеобща мобилизация формират три български полеви армии. На 17 септември 1912 г. с указ на цар Фердинанд I са мобилизирани българските въоръжени сили, с което са образувани три полеви армии, допълнително са формирани още двe български армии - IVта и Vта.
Така се оформя присъщата практически за целия 20 век оперативна структура на Българската войска:
Първа българска армия формирана за действие в западно направление, Поморавския военен театър и защита при нападение от Сърбия.
Втора българска армия формирана за действие в южно направление, Беломорския военен театър и защита при нападение от Гърция, но участва и в действията на войските ни срещу Турция и Сърбия.
Трета българска армия формирана принципно за действие в североизточно направление, Добруджанския военен театър и защита при нападение от Румъния, но взима активно участие и в действията на войските ни срещу Турция и Сърбия.
Четвърта българска армия формирана за Тракийският военен театър, със задачи за действие в югоизточно направление и защита при нападение от Турция.
Пета българска армия формирана като резервна на командването армия.

Балканските войни и Първата световна война[редактиране | edit source]

По време на Балканската война от 19121913 г. мобилизационният състав на Българската армия достига 639 567 души, а през Първата световна война от 19141918 г. (към 1 септември 1918) – 885 175 души.

Българската армия през 1919-1945 г.[редактиране | edit source]

По силата на Ньойския мирен договор от 1919 г. общата численост на БА е сведена до 33 000 души, ликвидирана e наборната система и е наложен принципът на доброволността. Тежестите на договора върху армията се премахват при военния министър генерал Луков през 1938 г., когато отпадат неговите военни клаузи. В 1941 г. армията навлиза в Беломорието, Македония и Поморавието и възстановява българския суверенитет върху тези земи.

Непосредствено след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. дошлата на власт Българска комунистическа партия (БКП) поставя под свой контрол цялата армия. Част от офицерския състав е уволнен, създадена е Народна гвардия, включваща една дивизия, един полк и 71 по-малки подразделения, която е съставена изключително от партизани и други привърженици на крайната левица. В останалите части са назначени за помощник-командири цивилни комунисти.[8]

След окупирането на България от съветски войски последното голямо изпитание за Българската армия е участието ѝ с 455 000 щика във войната срещу Германия на страната на Съюзниците от 8 септември 1944 до 9 май 1945 г. Въпреки дадените многобройни жертви и военния принос, на страната не е зачетено правото на съвоюваща подобно на другите бивши съюзници на Германия- Италия и Румъния но това участие фактически спомага за парирането на необоснованите гръцки териториални претенции и оставането на Южна Добруджа в държавните граници.

Българската народна армия през 1945-1990 г.[редактиране | edit source]

След 1944 г. въоръжените сили на България започват бърза реорганизация по съветски модел и са преименувани на Българска народна армия. Москва бързо предоставя на България танкове T-34/85, СУ-100 самоходни установки, щурмови самолети Ил-2 и друга нова бойна техника. Тъй като страната е съветски съюзник, тя е част от Източния блок и се включва във Варшавския пакт като един от неговите основатели. По това време армията е разширена до над 200 000 души и стотици хиляди допълнителни войници резерв. Военната служба е задължителна. Специална защитна линия, известна като Отбранителна линия "Крали Марко", е построена по протежение на цялата граница с Турция. Тя е силно укрепена с бетонни стени и куполи на танкове Т-34, Панцер III и Панцер IV и др. По време на управлението на Тодор Живков е създаден значителен военнопромишлен комплекс, който произвежда бронирани машини, самоходна артилерия, леки стрелкови оръжия и боеприпаси, резервни части. България изнася оръжия на Алжир, Йемен, Либия, Ирак и Сирия, както и изпраща военни съветници в някои от тези страни. Военна и медицинска помощ е предоставена на Северен Виетнам по време на Виетнамската война. През 70-те години на XX в. ВВС са в апогея на своята мощ, притежаващи най-малко 300 модерни бойни самолета в състава си. Обучението в Българската народна армия е изтощително дори за съветските стандарти. През 1989 г., когато Студената война е към своя край, армията наброява най-малко 152 000 редовни войници. ВВС на България са получили общо над 220 изтребителя МиГ-21 между 1960 и 1989, 40-45 Ми-24 и други модерни (за онова време) самолети като МиГ-23 и МиГ-25. Доставките на бронетанково въоръжение също са били в огромни количества — над 1 500 танка Т-55, близо 300 танка Т-72, около 200 Т-62, над 1 000 МТ-ЛБ, около 800 БТР-60 и други. Българската народна армия е имала и далекобойни ракети.

В годшните на НРБ, обобщено, въоръжените сили на България (армия, вътрешни и гранични войски и др.) са над 200 000 души плюс няколкостотин хиляди запасни редовно свиквани на обучение. Армията е въоръжена с над 2000 танка и над 2000 бойни бронетранспортьора. В Ракетни войски носят бойно дежурство: 8 комплекса Р-400 (SS 23) с обсег 480 км въоръжени с още 24 допълнителни ракети всички с възможност за поставяне на ядрени глави; 50 комплекса Р-300 "Елбрус" (Scud) с възможност за поставяне на ядрени глави с обсег 300 км; неуточнен брой тактически ракетни комплекси 9К52 "Луна" с обсег 70 км с възможност за поставяне на ядрени глави, 18 комплекса 9К79 "Точка" (SS21) с обсег 70 км с възможност за поставяне на ядрени глави; 26 зенитно-ракетни дивизиона въоръжени с комплексите: С-200 с обсег до 240 км 10 установки с възможност за ядрени бойни глави, 10 мобилни установки С-300 с обсег до 75 км, общо 20 мобилни установки СА-75 "Влохов" с обсег до 43 км и СА-75 "Двина" с обсег до 29 км, 20 мобилни компекса 2К12 "КУБ" с обсег до 24 км, 24 мобилни ЗРК "Оса" с обсег до 13 км, 30 мобилни установки С-125 "Печора" с обсег до 12 (модернизираните до 28) км , 20 мобилни комплекса 9К35 "СТРЕЛА-10СВ" с обсег 5км. ВВС имат 45 бойни хеликоптера и над 300 модерни бойни самолета от които над 220 изтребителя. ВМФ разполага с 2 ескадрени миноносци, 3 стражеви кораба, 1 фрегата, 1 ракетна корвета, 4 подводници, 6 ракетни катера, 6 торпедни катера, 12 преследвача на подводници, общо няколко десетки - минни заградители, базови и рейдови миночистачи, патрулни кораби, десантни кораби, обслужващи кораби, катери и др.; брегови ракетни комплекси и бреговата артилерия батареи 130мм и 100 мм водени от радиолокационни станции, морска хеликоптерна ескадрила, военноморска авиация с 10 бойни и 1 транспортна машини, парашутно-десентна и водолазна част, батальон морска пехота. Мирновременият състав на армията към 1989 г. е над 153 000, мобилизационният капацитет на България тогава, по оценка на ЦРУ, надхвърля 2,11 милиона мъже.

Българската армия 1990 - 2011 г.[редактиране | edit source]

След 1990 г. по-голямата част от високо квалифицирания офицерския състав е съкратен от служба. Ракетните войски са унищожени, а ВВС и бронетанковите редуцирани до незначителни формирования, ВМФ също запада. Преминава се към назначаване на редови кадрови военнослужещи, без особени изисквания за образование и интелектуални качества. Наборната армия е заменена с наемна и щата е сведен до 34 000, каквото е било положението след Ньойският договор.

В периода на прехода и икономическата криза 1990-1998 г. БА изпитва остър недостиг на горива и материално-техническо осигуряване. Спрени са доставките на руски резервни части за техниката. Заплащането на кадровия състав в хода на инфлацията става символично. Голяма част от офицерския състав е задържан на служба против волята си под заплаха от заплащане на неустойки във връзка с подписвани преди обучението си декларации за 10-годишна служба.

След 1998 г. се дава ход на т.нар. "реформа" [9] в армията, изразяваща се в поетапното ѝ съкращаване. Личният състав се демотивира чрез посочени срокове за разформироване на поделения, чрез непрекъснати кадрови трансформации свързани с промяна на изисквания за длъжност и свързаните с това несъответствия. По-голямата част от високо квалифицирания офицерския състав се освобождава от служба. Наред с това се назначават редови кадрови военнослужещи, без особени изисквания за образование и интелектуални качества.[4] Част от съкратените сержанти продължават службата си като кадрови войници, но за офицерите това се оказва невъзможно. Предвидения бюджет за реформиране се използва за непрекъсната промяна в дислокацията на частите. Останалата без поддръжка, поради липсата на материален ресурс и квалифициран състав в продължение на почти 20 години съветска бойна техника и въоръжение, в по-голямата си част вече неизправна, се препредава от все по малоброен и все по-некомпетентен личен състав. До присъединяването си към НАТО, което става на 29 март 2004 г. Българската армия разполага със следното оборудване:

  • около 1 600 танка, предимно Т-55, в по-малки количества Т-62 и Т-72.
  • различни видове бронетранспортьори, общо над 2 000;
  • ракетни комплекси Р-300 Елбрус с обсег 300 км, 50 на брой. 48 заредени с бойни глави и готови за употреба;
  • ракетни комплекси 9К52 Луна с обсег 70 км, неизвестен брой;
  • ракетни комплекси Р-400 с обсег 480 км, 8 на брой с общо 24 допълнителни ракети, заредени с бойни глави и готови за употреба;

На 29 март 2004 г. България се присъединява към НАТО и следва масивно съкращаване на персонал и техника. От близо 70 000 души армията е сведена до 51 000, и се предвижда поетапно да бъде намалена до 23 000 души.

Към 2010 година голяма част от оборудването на българската армия е съветско производство — нещо типично и за останалите членки на НАТО от Централна и Източна Европа. То включва танкове Т-72, зенитно-ракетни комплекси Куб и изтребители МиГ-21 — техника от по-старо поколение, чиито западни еквивалетни (напр. Леопард-1, MIM-23 Хоук и F-4 Phantom II) са в процес на изтегляне от употреба или насрочени за изтегляне в западноевропейските страни-членки на НАТО. От друга страна, на въоръжение се намират и последно поколение съветски системи, които вероятно няма да бъдат изтеглени в близките години. Такива са МиГ-29, ОТР-21, зенитната система С-300 (еквиваленти съответно на F-16, MGM-140 и MIM-104 Пейтриът). В допълнение се забелязва и въоръжаване с леки бойни машини като джипове Хъмви. От 1990 година насам българската армия е в процес на непрестанно свиване. От 152 000 души през 1988 [10] тя е свита до 32 000 души.

В резултат на програмата на Министерство на отбраната "План 2004" армията се преструктурира и съкращава в структура от около 42 000 души със сили за бързо реагиране и два допълнителни корпуса. Към 2009г. Списъчният състав на Въоръжените сили е 32 156 души, а численият състав на Българската армия - 29 379, като окомплектоването е 90,5% спрямо щатния състав. Най-високо е окомплектоването с офицери - 96%, а най-ниско с войници и матроси - 86%. Според Бялата книга на България към 2010 общата численост на въоръжените сили е била 44 100 души, от които 34 500 са щатовете в българската армия, но над 2000 места са свободни.

Армията се радва на голямо доверие (макар и намалявщо) от страна на българските граждани. През 2005 г. 59% ( на 2-ро място след телевизията) [11]имат доверие в нея, а в следващите 2007, 2008, 2009 стойностите са съответно 47% (на 4-то след телевизията, ЕС и радиото)[12] , 35 (на 2-ро след местната власт) [13] и 51,3% (2-ро след телевизията)[14].

Съвременна структура и състав[редактиране | edit source]

Политическото управление на армията се реализира от Министерството на отбраната. Военното ръководство е в ръцете на Щаб на Отбраната (по-рано наричан Генерален щаб на Българската армия) към министерството. Армията се състои от три рода въоръжени сили: сухопътни, военноморски и военновъздушни. Всеки от видовете въоръжени сили се управлява от щаб. Към армията съществуват и други войскови единици, които обслужват и осигуряват въоръжените сили. [5]

Българска армия организационно е сведена в Щаб на Отбраната (Генерален щаб на Българската армия) щатно е в състава на МО като част от въоръжените сили извън състава на армията, поделения осигуряващи и поддържащи МО и БА, свързочна бригада, логистична бригада и пр. и самата армия състояща се от: Родовете въоръжени сили (СВ, ВВС, ВМС) и Съвместното оперативно командване.

Мобилизационните планове от над 250 000 днес се разработват за численост до 100 000 души. Настоящите приети от правителството планове[15] определят до края 2014 година въоръжените ни сили (армията плюс МО и командваните от него структури ) да бъдат сведени до постоянен щатен състав от 37 100 души, от които:
военнослужещи - 29 000 (78%),
цивилни служители - 8100 (22%),
допълнително се предвиждат и до 3400 резервисти.

Армията ще съставлява 27 000 (72,8 %) от общата бройка на въоръжените сили на България, като:
Сухопътните войски ще наброяват 14 310 души (53%),
ВВС - 6750 души (25%),
ВМС - 3510 (13%)
Съвместното командване (щабно-логистични части) - 2430 души (9%). [16]

Въоръжени сили извън армията - 10 100 души (27,2%).

Освен армията към въоръжените сили на България са военнослужещите в Министерството на отбраната (политически и административен екип и Щаб на отбраната) и пряко подчинените му: представителното военно формирование Националната гвардейска част, Военно медицинска академия, служба "Военна информация", служба "Сигурност - Военна полиция и ВКР", Военно-географска служба, Стационарна Комуникационно-информационна система (КИС), Централно военно окръжие, Комендантство - МО, ИА "Военни клубове и военно-почивно дело", Институт по отбрана, Военната академия „Г.С.Раковски", Националния военен университет "В. Левски" с факултетите: общовойскови - Велико Търново; Артилерия ПВО и КИС - Шумен, авиационен - Долна Митрополия, Висщето военноморско училище "Н.Вапцаров" и Национален военно историческия музей с филиалите му: Военноморски музей - Варна; Парк-музей на бойната дружба - 1444 г. - Варна; Музей на авиацията - Крумово, с изменението на Закона за отбраната и въоръжените сили от 2004 г. се предвижда и Национална спортна рота - военно-спортно формирование извън числения състав на Българската армия, което може да изпълнява военна служба, но в измененията и допълненията на Закона в сила от 26 февруари 2010г. тя не се споменава изрично [12] . Резервистите (3400 души) са извън щатния състав на въоръжените сили.

Други въоръжени структури като охранителната фирма на МО МОБА с 800 охранители, МВР с общ щатен брой 61 170 вкл. жандармерия, гранична полиция, пожарна, полиция и пр., ДАНС - около 3000 офицери и сержанти, НРС - щат към 2000 офицери и сержанти, Главна дирекция “Охрана” към МП - 1462 офицери и сержанти, НСО - с щат над 1200 офицери и сержанти, плюс неизвестен брой цивилни, Държавна агенция „Технически операции” или ДАТО - около 500 души, Митническа полиция вкл. 17 мобилни групи на МФ - 68 щата, Общински полиция и охрана, 118 000 ловци регистрирани към септември 2013 г. и 138 000 часни лица и охранители законно въоръжени с пистолети и револвери, като малко над 75 000 от тях са бившите военни и служители на МВР, общо около 327 000 души не се включват във въоръжените селе на България.

Сухопътни войски[редактиране | edit source]

Сухопътните войски са основното звено на българската армия (21 000 души в 2010г.), чието оборудване към 2010 г. е представено по-долу. Към 31 декември 2004 г. българските сухопътни войски са имали 567 танка, 965 бойни бронирани машини и 666 артилерийски установки. [17] Според Плана за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили (ПОИМВС) до 31 декември 2015 г. българските сухопътни войски трябва да бъдат сведени до 160 танка, 378 бронирани машини и 192 артилерийски установки. Фактически се извършва т.н. реформа, с която намалява броя на въоръжението е намален към 3 пъти.


Военновъздушни сили[редактиране | edit source]

Военноморски сили[редактиране | edit source]

Български гвардейци пред паметника на Незнайния воин

Национална гвардейска част[редактиране | edit source]

Национална гвардейска част на България е представителна част на Българската армия, която има за цел да демонстрира независимостта на България - на държавата и президента. Тя охранява държавния глава и повдига духа на армията и народа. Гвардията е един от символите на българската държава заедно със знамето, химна и герба на Републиката.

Униформи[редактиране | edit source]

Камуфлажът US Woodland

Полевите униформи в Българската армия биват два вида — летни и зимни, за всички родове войски. Камуфлажът е съобразен с националната природа, климатичните особености на страната и изскванията на НАТО, и е повлиян от съвременните американски униформи M81 US Woodland. Облеклото на военните е разработено в България от Военния научно-техническия институт. При създаването ѝ са изучавани различни видове растения с цел подобряване на маскировъчната способност. Зимните униформи са изработени от тъкани в състав 67/33 Памук/полиестер, а летните униформи и ризите са изцяло от памук, което значително подобрява комфорта. Тъканите притежават необходимите спектрално-отражателни характеристики, които позволяват сливането на облеклото с околната среда.[21] Каската е все още от стария образец, за мисии са закупени хърватски каски отговарящи на съвременните изисквания. От 2008 Българската войска започва да използва специалните униформи на НАТО.

Мисии, военни операции зад граница[редактиране | edit source]

Както по времето на комунизма, така и след него, Българската армия е участвала в различни по вид мисии в други държави. Таблицата по-долу ги изброява. Активните мисии са с шрифт получер

Държава Операция Организация Период Персонал Жертви
Флаг на Либия Либия Народна република България  ? 9000 военни[22]
Флаг на Никарагуа Никарагуа Сандинистка революция Народна република България 1980-те неизвестен брой военни инструктори[23]
Флаг на Ирак Ирак Войната в залива ООН 1991 270 военни[24]
Флаг на Камбоджа Камбоджа мироопазване УНТАК 1992–1993 884 военни 11
Флаг на Ангола Ангола военно съблюдаване УНОМА 1995–2000 48 военни
Флаг на Таджикистан Таджикистан военно съблюдаване УНМОТ 1995–2000 27 военни
Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина мироопазване (ЕУФОР Алтеа) СФОР / ЕУФОР 1997–наши дни 150 военни -
Флаг на Хърватия Хърватия премахване на мини ОССЕ 1999–2001 неизвестен брой военни
Флаг на Етиопия Етиопия / Флаг на Еритрея Еритрея мироопазване УНМЕЕ 2001–2004 11 военни
Косово Косово строене / мироопазване УНМИК и КФОР 2000–наши дни 10 военни
Флаг на Република Македония Република Македония хуманитарна (строене на обществени кухни и болница) 1999–2003 неизвестен брой военни
Флаг на Афганистан Афганистан антитероризъм ISAF 2001–2013 581 военни [25] -
Флаг на Ливан Ливан Операция UNIFIL MAROPS UNIFIL 1978–наши дни През 2006 г. РБ участва с 160 военни и фрегата Дръзки
NATO
NATO
Active Endeavour NATO наши дни ВМС са участвали вече няколко пъти в тази Операция на НАТО - През 2006, 2007, 2008, 2009, 2011 фрегата Дръзки с екипажа си; 2012 - фрегата Верни с екипажа си
Флаг на Либерия Либерия мироопазване УНМИЛ 2003–наши дни 2 военни[26] -
Флаг на Ирак Ирак Война в Ирак (2003) Коалиционна сила — Ирак 2003–2008 485 военни 13
Флаг на Грузия Грузия мироопазване Европейски съюз 2008–наши дни 12 военни[27] -
Флаг на Ирак Ирак подготовка на иракските военни НАТО 2009–дек. 2011 2 военни[28] -
Flag of Libya.svg Либия Операция Обединен защитник 27 април 2011 – 3 юни 2011 160 военни, заедно със фрегатата Дръзки

Военната операция в Ирак, XXI век[редактиране | edit source]

В хода на Войната в Ирак през 2003 година България се включва в т.н. "коалиция на желаещите" и изпраща собствен контингент в Ирак, който се установява в град Кербала. На 27 декември 2003 година над българската база е извършен атентант, при който загиват петима български военнослужещи. След атентата българският контингент изоставя тази база и се премества в близката полска база. По-късно контингентът бива преместен от Кербала в Дивания, откъдето се завръща в България през декември 2005 г.

Военната операция в Афганистан[редактиране | edit source]

Военни учебни заведения[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки и източници[редактиране | edit source]

  1. Армията все по-уверено се движи към численост 24 000, mediapool.bg, 26 May 2010
  2. http://www.md.government.bg/bg/doc/tema/missions_operations/docs/20121114_Bosna_Hercegovina.pdf
  3. http://www.md.government.bg/bg/doc/tema/missions_operations/docs/20121115_Kosovo.pdf
  4. План за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 година
  5. България продала повече оръжие отколкото по Живково време, vesti.bg, 4 декември 2008
  6. Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й. Българската земска войска 1878-1879 г., София, 1959, Държавно Военно Издателство, с. 60
  7. Венедиков, Й, История на Сръбско-българската война 1885, София, 1925, Държавна печатница, Щаб на армията - Военно-историческа комисия
  8. Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 33-34.
  9. http://reforma.hit.bg/
  10. Bulgaria - Military Personnel
  11. Проучване на Евробарометър, 2005, стр. 40
  12. Проучване на Евробарометър, 2007, стр. 46
  13. Доверие в партии и институции, Галъп, за БНТ, 2008
  14. Обществено мнение и медийна среда през 2009, Български Хелзинкски Комитет
  15. План за развитие на ВС на Република България, ПМС № 333/29.122010
  16. Бяла книга на Въоръжените сили
  17. http://www.econ.bg/law86424/enactments/article126777.html
  18. На снимката е показана българската разновидност T-72BG, която представлява подобрена версия на посочените три типа. Измененията включват подсилена броня, съвременни уреди за нощно виждане, система за намаляване на инфрачервените лъчи, излъчвани от танка, C4I и други модернизации.
  19. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F
  20. На снимката български военни заедно с американски колеги извършват учение с БМП-1П на полигона "Ново село"
  21. Комфорт и сигурност от утрешния ден
  22. Foreign Affairs in the 1960s and 1970s, Library of Congress
  23. Arms Sales, Library of Congress]
  24. Military Cooperation and Exchanges
  25. Bulgarian troop contributions to ISAF, ISAF official website
  26. [1], Ministry of Defence of Bulgaria official website
  27. [2], Ministry of Defence of Bulgaria official website
  28. [3], Ministry of Defence of Bulgaria official website
Други източници
  • Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й. Българската земска войска 1878-1879 г., София, 1959, Държавно Военно Издателство
  • Wikisource:Great Battles of Bulgaria