24 юли
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Юни — Юли — Авг | ||||||
| пн | вт | ср | чт | пт | сб | нд |
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 |
| 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 |
| 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 |
| 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 |
| 29 | 30 | 31 | ||||
| Календар за 2013 г. Всички дати |
||||||
24 юли е 205-ият ден в годината според григорианския календар (206-и през високосна). Остават 160 дни до края на годината.
Съдържание |
Събития [редактиране]
- 1799 г. — Наполеон I Бонапарт побеждава османската армия на остров Абукир, разположен в делтата на река Нил.
- 1824 г. — Публикувани са резултатите от първото в света социологическо допитване във връзка с предстоящите президентски избори в САЩ.
- 1911 г. — Американският изследовател Хирам Бингъм открива в Андите считания дотогава само за легенда град на инките Мачу Пикчу.
- 1923 г. — В Швейцария е подписан Лозанския договор, с който се уреждат териториалните въпроси в Мала Азия, свързани с делението на Османската империя, и се определят границите на съвременна Турция.
- 1924 г. — В Париж е основана Световната шахматна федерация (ФИДЕ).
- 1969 г. — Програма Аполо: На Земята успешно се завръща американският пилотиран космически апарат Аполо 11, извършил полет до Луната.
- 1974 г. — В енергийната мрежа на Народна република България е пуснат първият електрически ток, произведен в АЕЦ Козлодуй.
- 1990 г. — 7 Велико народно събрание на България прекратява правомощията на президента Петър Младенов и открива процедура по избор на нов президент.
- 2001 г. — Симеон Сакскобургготски, който е последният цар на България, докато е дете, полага клетва за министър-председател на България и така става първият монарх в световната история, който си възвръща властта чрез демократични избори.
- 2002 г. — Алфред Моисиу става президент на Албания.
- 2005 г. — Ланс Армстронг побеждава за седми пореден път на Тур дьо Франс.
- 2007 г. — Либия екстрадира всичките шест българи, задържани по ХИВ делото в Либия.
- 2010 г. - Повече от 80000 човека от цял свят записват своето ежедневие на видео и го изпращат на YouTube за инициативата Life In A Day (Един ден от живота).
Родени [редактиране]
- 1783 г. — Симон Боливар, южноамерикански генерал († 1830 г.)
- 1802 г. — Александър Дюма-баща, френски романист († 1870 г.)
- 1803 г. — Адолф Адам, френски композитор († 1856 г.)
- 1815 г. — Арно Мишел д'Абади, френски изследовател († 1893 г.)
- 1828 г. — Николай Чернишевски, руски писател († 1889 г.)
- 1846 г. — Елън Стоун, американска мисионерка († 1927 г.)
- 1854 г. — Константин Иречек, български политик († 1918 г.)
- 1857 г. — Хенрик Понтопидан, датски писател, Нобелов лауреат през 1917 г. († 1943 г.)
- 1860 г. — Алфонс Муха, чешки живописец († 1939 г.)
- 1865 г. — Стефан Богданов, български военен деец († 1937 г.)
- 1867 г. — Лука Иванов, български офицер († 1906 г.)
- 1867 г. — Михаил Сапунаров, български военнослужещ († ? г.)
- 1878 г. — Едуард Дансени, ирландски писател († 1957 г.)
- 1880 г. — Ернест Блох, швейцарски композитор († 1959 г.)
- 1897 г. — Амелия Еърхарт, американски авиатор († 1939 г.)
- 1900 г. — Иван Фунев, български скулптор († 1983 г.)
- 1901 г. — Илия Бешков, български художник († 1958 г.)
- 1911 г. — Христо Кърпачев, български поет († 1943 г.)
- 1914 г. — Боян Боянов, български стоматолог († 1996 г.)
- 1914 г. — Филип Филипов, български режисьор († 1983 г.)
- 1919 г. — Тодор Динов, български карикатурист († 2004 г.)
- 1927 г. - Минко Балкански, български физик
- 1933 г. — Джон Анистън, американски актьор
- 1938 г. — Жозе Алтафини, италиански футболист
- 1939 г. — Светла Протич, българска пианистка
- 1942 г. — Ирина Мирошниченко, руска актриса
- 1948 г. — Йордан Кръчмаров, български поет († 1986 г.)
- 1949 г. — Йозеф Пирунг, германски футболист
- 1959 г. — Здравка Евтимова, българска писателка
- 1963 г. — Карл Малоун, американски баскетболист
- 1969 г. — Дженифър Лопес, американска актриса
- 1970 г. — Ели Кокину, гръцка певица
- 1970 г. — Росен Петров, български водещ
- 1971 г. — Дино Баджо, италиански футболист
- 1976 г. — Лора Фрейзър, шотландска актриса
- 1981 г. — Съмър Глау, американска танцьорка
- 1983 г. — Иван Стоянов, български футболист
- 1986 г. — Вугар Гашимов, азербайджански шахматист
Починали [редактиране]
- 1655 г. — Фридрих фон Логау, германски поет (* 1604 г.)
- 1862 г. — Мартин Ван Бурен, 8-ми президент на САЩ (* 1782 г.)
- 1927 г. — Рюноске Акугатава японски писател (* 1892 г.)
- 1948 г. — Пенчо Златев, български генерал (* 1883 г.)
- 1957 г. — Методи Андонов-Ченто, македонски политик и антифашист (* 1902 г.)
- 1957 г. — Саша Гитри, френски актьор, режисьор, сценарист и драматург (* 1885 г.)
- 1969 г. — Витолд Гомбрович, полски романист и драматург (* 1904 г.)
- 1972 г. — Петко Стайнов, български политик (* 1890 г.)
- 1974 г. — Сър Джеймс Чадуик, английски физик, Нобелов лауреат през 1935 г. (* 1891 г.)
- 1980 г. — Питър Селърс, британски комик (* 1925 г.)
- 1986 г. — Хиндо Касимов, български актьор (р. 1934 г.)
- 1986 г. — Фриц Липман, американски биохимик от немски произход, Нобелов лауреат през 1953 г. (* 1899 г.)
- 1991 г. — Исаак Башевис Сингер, американски писател от полско-еврейски произход, Нобелов лауреат през 1978 (* 1902 г.)
- 1995 г. — Халед Багдаш, сирийски политик (* 1912 г.)
- 1997 г. — Брайън Глоувър, британски актьор (* 1934 г.)
- 2007 г. — Албърт Елис, американски психолог (* 1913 г.)