АЕЦ „Козлодуй“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от АЕЦ Козлодуй)
Направо към: навигация, търсене
АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД
Корпусите на 5 и 6 блок
Корпусите на 5 и 6 блок
АЕЦ „Козлодуй“ (България)
Nuclear symbol.svg
Местоположение Козлодуй, България
43°44′46″ с. ш. 23°46′14″ и. д. / 43.746111° с. ш. 23.770556° и. д.
Собственик БЕХ (100%)
Гориво атомна
Реактори 440 MW (ВВЕР; 1974-2004)
440 MW (ВВЕР; 1975-2004)
440 MW (ВВЕР; 1980-2007)
440 MW (ВВЕР; 1982-2007)
1000 MW (ВВЕР; 1987)
1000 MW (ВВЕР; 1991)
Капацитет 2000 MW
Служители 4 796[1]
Открита 1974
Уебсайт www.kznpp.org
АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД в Общомедия

АЕЦ „Козлодуй“ е действаща ядрена електроцентрала в България. Разположена е на брега на река Дунав, на 5 км източно от град Козлодуй и на 200 км северно от София. Това е единствената българска атомна електроцентрала и най-голямата в региона. Строежът ѝ започва на 6 април 1970 г., а официалното откриване е на 4 септември 1974 г.

Към момента в АЕЦ „Козлодуй“ работят само 5-ти и 6-ти реактори с общ капацитет 2 000 MW. Те са изградени съответно през 1987 и 1991 г. и са от типа ВВЕР-1000.

Централата е собственост на Българския енергиен холдинг.[2][3]

История[редактиране | edit source]

  • 1965 - На 19 август Политбюро на ЦК на БКП взима решение за искане помощ от СССР за проектиране и строителство на атомна електроцентрала;[4]
  • 1966 г. - На 15 юли НРБ подписва със СССР спогодба за съвместно изграждане на АЕЦ на своя територия;
  • 1969 г. - На 14 октомври е направена първата копка;
  • 1970 г. - На 6 април започва строежът на ядрената централа;
  • 1974 - 1975 г. - влизат в действие първи и втори блок (по 440 мегавата);
  • 1980 - 1982 г. - работа започват трети и четвърти блок (по 440 мегавата);
  • 1988 - 1993 г. - въведени в експлоатация са пети и шести блок (по 1000 мегавата).

От 1991 година общата инсталирана мощност на шестте енергоблока е 3760 MW. Централата разполага с шест ядрени реактора — четири с мощност по 440 MW и два с мощност 1000 MW, осигуряващи около 46% от необходимата електроенергия на България.

Мисия OSART на МААЕ в блокове 1-4 през юни 1991 г. открива много оперативни проблеми, включително:

  • липса на култура на безопасност
  • заплаха за трудовата безопасност
  • слаба радиационна защита
  • липса на структурирано обучение на операторите
  • непълни оперативни процедури [5]

Централата е оперирала през 2007 година с коефициент за използване на инсталираните мощности от 83.58%. [6]

Затваряне на блокове от 1 до 4[редактиране | edit source]

Корпусите на 1 - 4 блокове

През 2003 г. след натиск от Европейския съюз (ЕС) е стартирана процедура за спиране на четирите реактора с мощност 440 MW, тъй като не отговарят на европейските стандарти за сигурност [7]. През 2004 г. са затворени 1-ви и 2-ри блок на АЕЦ „Козлодуй“, а в началото на 2007 г. са затворени и 3-ти и 4-ти блок. Пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ все още работят. Мощностите затворени досега са 1760 MW, а работещите и в момента са 2000 MW.

Цена[редактиране | edit source]

Цялата стойност на проекта АЕЦ „Козлодуй“ е много трудна за изчисляване. Голяма част от помощта на СССР не се е заплащала, а самият проект е финансиран пряко от националния бюджет на НРБ.

Произшествия[редактиране | edit source]

В АЕЦ „Козлодуй“ са регистрирани поне 6 събития от ненулева степен по международната скала за ядрени събития (INES).

Преди 1989 г.[редактиране | edit source]

  • 21.02.1983 г.: след повреда в електроинсталация две клапи сe отварят в охладителната система на първи контур. Като налягането вътре в системата спада, реакторът бива изключен. По време на инцидента водата, впомпана за аварийно охлаждане в корпуса на реактора, причинява спукване на заваръчния шев. [8] Информацията за инцидента е публикувана на Запад през 1985 г. от избягал от ГДР атомен инженер.
  • 20.11.1989 г.: пожар в турбинно отделение.

През 1990 година МААЕ отбелязва, че в АЕЦ Козлодуй са се случили няколко сериозни произшествия, включително и такова, при което има радиоактивно замърсяване на подпочвените води на площадката. От пускането на първи блок през 1974 година най-малко 200 служители са получили облъчвания във високи дози.[9]

1990 - 1999 г.[редактиране | edit source]

  • 22-23.09.1992 г.: пожари в генератор при тестово пускане на реактор (две събития от първа (I) степен по международната скала за ядрени събития (INES))
  • 03.01.1993 г.: изпускане на радиоактивна пара (първа (I) степен по INES)
  • 02.12.1993 г.: пожар в хранилището за ядрени отпадъци[10]
  • На 19.05.1998 г. 1-ви блок е спрян за презареждане с гориво. След приключване на зареждането на реактора се извършва деконтаминация на стената на парогенератора с химически разтвор. Поради спукване на тръба част от разтвора се излива в помещението на парогенератора, достига аварийния резервоар с бор и го замърсява. На 20-21 май съдържанието на резервоара е прецедено, почистено и той е отново напълнен с концентрирана борна киселина H3BO3. По време на почистването на резервоара е осигурено снабдяване с борна киселина на първия контур на реактора и на басейна с отработеното гориво. Също така са предприети мерки за предотвратяване на възможно навлизане на чиста вода в реактора и в басейна с отработено гориво. Въпреки това операцията е била извън оперативните ограничения, тъй като аварийния резервоар с борна киселина не е на разположение. Причините за спукването на тръбата не са изяснени. Събитието е предварително оценено като първа (I) степен по международната скала за ядрени събития (INES). След приключване на разследването по случая степента е променена до втора (II) степен поради явно нарушение на процедурите за безопасна работа (раздел III-5.3 в наръчника на INES).

2000 - 2013 г.[редактиране | edit source]

  • При пълно натоварване на 20.01.2003 г. възниква изтичане през заваръчния шев на първичния кръг на трети реактор. Аварийната система за охлаждане се задейства. Изведените от експлоатация реактори в енергоблокове 1 до 4 са могли да изключват единични сегменти от първичния си кръг чрез клапи. По-мощните водо-водни реактори в енергоблокове 5 и 6 и реакторите с високо налягане (PWR), използвани в Западна Европа, нямат такава възможност. Предприето е изолиране на участъка на изтичането, посредством което загубата на вода е спряна след сравнително кратък период от време. Събитието е определено като инцидент от първа (I) степен.
  • По време на спирането на 5-ти блок на 01.03.2006 г. една от четирите помпи за охладителна течност не работи. При последващ тестов опит за спешно изключване на реактора, 22 от 60 контролни пръти остават в най-висока позиция. Това се дължи на промяна в дизайна на контролните пръти от компанията ОКБ „Гидропресс“. Засичането на контролните пръти и липсата на достъп на охладителна течност могат да доведат до разтапяне на горивните пръти. За да се изключи реакторът бива впомпана борна киселина. Операторът на централата първоначално определя инцидента като нулева (0) степен по международната скала за ядрени събития. Произшествието не е обявено в цялата си сериозност в българската преса, която не му обръща достатъчно внимание. След продължителен натиск от международни контролни органи и неправителствени организации, министерството на икономиката и енергетиката, под управлението на Румен Овчаров, е принудено да преразгледа оценката си до инцидент от втора (II) степен. Произшествието е оповестено за първи път два месеца по-късно. Четири месеца след това управителният директор на централата е уволнен. По-късно се публикуват упреци към „Гидропресс“, че новата конструкция на контролни пръти не е надлежно изпробвана. Компанията твърди, че подобни пръти вече са били в употреба в ОНД. [11].

Възможни 7 и 8 блок[редактиране | edit source]

В последно време се появява предложение за изграждане на 7 и 8 блок на АЕЦ.[12] Вероятно те ще бъдат оборудвани с американски реактори, всеки с мощност 1000 MW. Проектът се появява в следствие на забавянето на строежа на АЕЦ Белене, и ако бъде започнат, вероятно 7 и 8 блок ще бъдат довършени преди блокове 1 и 2 на Белене.

Идеята съществува от около 15 години, но тогава не е обстойно разработена, защото са съществували два основни спънки – за водоснабдяването на реактора и за свързването му с електропреносната система на страната. Понастоящем отпаднаха и двата проблема след затварянето на първите четири реактора, като освен това са построени нови далекопроводи, свързващи централата с вътрешността на България, както и с чужбина.

Изграждането на два нови блока за Козлодуй излиза по-евтино от построяването на АЕЦ „Белене“, понеже централата има осигурени техническа вода за охлаждане, система за радиационен мониторинг и аварийно планиране. Единственият недостатък е забавянето на строенето на нови реактори с около 2 години. Това е така, защото все още се бави получаването на лиценз за безопасността на новите реактори, което трябва да стане през есента на 2011 г.[13]

На 8 март 2011 г. централата обявява поръчка за удължаване на живота на 5 и 6 блокове, чиито експлоатационни срокове изтичат съответно през 2017 и 2019 г. Ръководството на централата се надява животът на реакторите да бъде удължен с поне 15 до 20 години.[14]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. "Капитал 100" представя най-големите работодатели в България. // karieri.bg, 2007. Посетен на 26 юни 2007.
  2. Bulgaria Consolidates Five Energy Companies into Holding. // Sofia News Agency, 2008-02-13. Посетен на 14 март 2011.
  3. Bulgaria announces birth of energy giant with new holding company. // Power Engineering, 2008-02-14. Посетен на 14 март 2011.
  4. Решение „А“ № 247 на Политбюро на ЦК на БКП от 19 август 1965 г.
  5. Source Book: Soviet-Designed Nuclear Power Plants in Russia, Ukrane, Lithuania, the Czech Republic, the Slovak Republic, Hungary, and Bulgaria. 4th ed. Nuclear Energy Institute. 1996.
  6. АЕЦ „Козлодуй“ отчете 106.31% изпълнение на плана за производство
  7. ((en)) Резюмета на документите, свързани с присъединяването на България към ЕС
  8. Reports raise alarm over safety of Soviet PWR Reactors. New Scientist, 07.05.1987.
  9. S.Pavlov. Sofia's Choice. Bulletin of the Atomic Scientists. May 1998: 52-57.
  10. No Nukes Inforesource: Kozloduy
  11. http://www.nirs.org/mononline/nm647.pdf
  12. 7-и и 8-и блок в АЕЦ „Козлодуй“ излизат в битка с АЕЦ „Белене“
  13. Иван Хиновски: Изграждането на нови блокове в АЕЦ „Козлодуй“ ще е по-евтино
  14. АЕЦ „Козлодуй“ търси оценител за удължаване срока на експлоатация на 5-и и 6-и блок, dnevnik.bg

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]