Козлодуй
За атомната електроцентрала вижте АЕЦ Козлодуй.
| Козлодуй | |
 Атомната електроцентрала в Козлодуй. |
|
 Козлодуй
Козлодуй
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 14 247 (ГРАО, 2010-12-15)* 13 058 (НСИ, 2009-12-31) |
| Землище | 105,307 km² |
| Надм. височина | 33 m |
| Пощ. код | 3320 |
| Тел. код | 0973 |
| МПС код | ВР (Вр) |
| ЕКАТТЕ | 37798 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община - кмет |
Козлодуй Румен Маноев (ГЕРБ, ОДС, Гергьовден, ЗНС) |
| Адрес община | |
| ул. "Христо Ботев" 13, п.к. 303 |
|
Козлодуй е град разположен по поречието на река Дунав в област Враца, Северозападна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Козлодуй. Населението на града към 2009 година е 13 934 жители.[1][2][3]
Козлодуй получава статус на град през 1969 година.[3]
Съдържание |
География [редактиране]
Козлодуй се намира в Дунавската равнина, на 7 км от вливането на р. Огоста в р. Дунав, в плодородната житница на България, наречена „Златия“. Срещу града се намира вторият по големина български остров. Градът е с голямо икономическо значение, заради функциониращата АЕЦ „Козлодуй“. На второ място по брой жители в областта е след Враца. След Козлодуй се нареждат Бяла Слатина и Мездра.
Население [редактиране]
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946-2009):[1][2][3]
| Козлодуй | ||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2005 | 2007 | 2009 |
| население | няма данни | няма данни | 7 575 | 10 498 | 12 548 | 13 632 | 14 871 | 14 678 | 14 273 | 13 934 |
| Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“[3] | ||||||||||
История [редактиране]
Векове наред на този крайдунавски бряг са живели траки, славяни и българи, които създават свой бит и култура. Следи от тракийски поселищен цетър, съществувал през първото хилядолетие пр.н.е., са останали в надгробните могили. По-късно през тези места минава големият римски крайдунавски път. За това свидетелстват и останките от римските кастели Магура пиатра (или Регианум), Камиструм и Аугуста.
В този регион са и трите исторически окопа, наречени по-късно Ломски, Островски и Козлодуйски, където е бил настанен Аспарухов военен гарнизон.
Първото известно писмено сведение за наличието на село с подобно име в Никополския санджак се дава от „иджмал “ дефтери от XV век. В описа на санджака, проведен около 1483 г. за населените места в каза Чибри (Цибър) е записано:
- „Село Койдозлу, спадащо към Чибри, домакинства 8.
- ......
- Село Бутанофче, спадащо към Чибри, домакинства 6.
- Село Хайреддин, спадащо към Чибри, домакинства 4.“ [4]
Има известни данни за Козлодуй и от XVI в., с което се доказва трайното заселване на селището.
През XVIII в. селището е отбелязано като Котозлук и Козлудере (нисък дол), а по-късно — Козлодуй (ъгъл на ледовете).
На 17 май 1876 г. на козлодуйския бряг от кораба „Радецки“ слиза четата на Христо Ботев. (стар стил)
На 23 ноември 1877 г. 8-и кавалерийски полк с командир Александру Перец освобождава Козлодуй от турско робство.
На 6 април 1970 г. е поставено началото на строежа на Първа атомна електроцентрала „Козлодуй“.
На 31 декември 2004 г. с постановление на Народното събрание блоковете 1 и 2 на АЕЦ „Козлодуй“ са изведени от експлоатация.
На 31 декември 2006 г. блоковете 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй“ са изведени от експлоатация.
Икономика [редактиране]
Населението на града е заето предимно в АЕЦ Козлодуй. В атомната електроцентрала работят два от шестте ядрени реактора.
Политика [редактиране]
- 2007 — Румен Маноев (Коалиция „Проект“ Промяна.BG) печели на втори тур с 58% срещу Милко Торбов (БСП).
- 2003 — Милко Торбов (независим) печели на втори тур с 56% срещу Валери Ончев (независим).
- 1999 — Милко Торбов (независим) печели на втори тур с 54% срещу Иво Симеонов (ОДС плюс).
- 1995 — Константин Петров Рошков (независим) печели на втори тур с 41% срещу Таня Петрова (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност).
Забележителности [редактиране]
В Козлодуй се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Национален музей „Параход Радецки“, ул. „Хр. Ботев“ № 82, от 9,00 до 18,00 часа без почивен ден. Корабът предлага и каюти с легла с възможност за нощуване. Цената на легло на нощ е 8,00 лв. за възрастни и 5,00 лв. за пенсионери, студенти и ученици.
Друго удобство, от което биха могли да се възползват посетителите на Националния музей параход „Радецки” е възможността за наемане на зала за провеждане на делови срещи и конференции. Цената за наем за един астрономически час е 50,00 лв.
Печат на обект №18 (Козлодуй — Национален музей „Параход Радецки“; Паметник на Христо Ботев и неговата чета) има и в хотел-ресторант „Радецки“, който се намира в непосредствена близост до обектите. Това е направено за улеснение на всички участници в движението "Опознай България - 100 НТО".
Може да се посети и вр. Околчица, лобното място на Христо Ботев — Печатът се намира в х.„Околчица“. Възможност за нощувка: хижа „Околчица”. Паметникът на Христо Ботев и неговата чета, също е включен като част от 100-те Национални туристически обекта.
Ежегодно по време на т.нар. Ботеви дни в края на май се провежда тържествена проверка с митинг-заря, на която се стичат множество Ботеви поклонници, сред които и участниците в ежегодния поход Козлодуй — връх Околчица, гости на града, политици и общественици.
В община Козлодуй туристическата дейност е свързана по-скоро с предоставяне на възможности за отдих и развлечение на живеещите на територията ѝ. Два са основните туристически походи, чийто маршрут преминава пред общината — национален туристически поход „По стъпките на Ботевата чета — Козлодуй-Околчица“ и Международен воден поход по р. Дунав.
Обекти на организиран туризъм са националният музей Параход «Радецки» в Козлодуй, Поповото ханче в с. Бутан и разкопките на римския кастел Августа край с. Хърлец.
В района на Козлодуй има голямо природно разнообразие на птици и растения. Функциониращият клон на БДЗП в града редовно организира меропроятия, свързани с орнитологията. Различните клубове по екология и природа в учебните заведения също организират акции по почистване, изследване и защита на природата в района.
Театри [редактиране]
Известна с участията си е и младежката Театрална трупа „3-4!“ към Общински Детски Комплекс. Освен с театрални постановки младежите в Козлодуй се изявяват с песни, танци и т.н. Доста популярни са групите „Доминанта“ , „Робинзон“ , „Щуротреска“ , както и няколко балета.
На територията на града действат:
- „Дом на Енергетика“
- Читалище „Христо Ботев“
Музеи [редактиране]
Националният музей „Параход «Радецки»“ осъществява популяризаторска и фондова дейност, свързани с живота и делото на Христо Ботев, бойния път на Ботевата чета, националноосвободителното движение, изучаване на културно-историческото наследство и др. Той e подчинен на Министерството на културата и се финансира от него.
Националният музей „Параход «Радецки»“ е учреден с разпореждане N5 на Министерския съвет на Република България от 16 май 1962 г. Възстановяването му започва през май 1966 г. и преминава през няколко етапа. Корабът е установен на постоянен пристан в лимана на козлодуйския бряг. От 1993 г. извършва организирани плавания в акваторията и между пристанищата по целия български участък на река Дунав.
Корабът предлага леглова база за 40 души, първокласен салон с експозиция, удобен за провеждане на културни прояви, бизнессрещи, концерти и др.
Спорт [редактиране]
Плувен клуб „Атомик“ към АЕЦ Козлодуй
Местният футболен отбор Ботев Козлодуй играе в „В“ РФГ, където държи първо място.
Всяка година през юли в Козлодуй се провежда тенис турнир за наградите на АЕЦ Козлодуй.
От няколко години момчетата в града се изявяват и като футболисти с отбора на града ФК „Ботев“. А от тази година като футболистки се изявяват и момичета. Ботев Козлодуй
Училища [редактиране]
На територията на града функционират четири училища:
- СОУ „Христо Ботев“
- СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ (Козлодуй)
- Професионална гимназия по ядрена енергетика „Игор Курчатов“
- Начално училище „Васил Левски“
Етнически групи [редактиране]
В Козлодуй повечето хора са българи,но има малко Виетнамци и около 3-4 турци. Освен виетнамци и турци,има и малко Арумънци(власи),руснаци и роми.
Побратими градове [редактиране]
Бекет,Румъния(5)
Босилеград,Сърбия [5]
Калофер,България [6]
Путивл,Украйна [7][8]
Уайтхейвън,Англия [9]
Личности [редактиране]
Родени в Козлодуй
- Величко Добрев,български учен и микробиолог
- Звезделин Минков,български актьор
- Румен Трифонов,български футболист
- Юлия Юревич,българска манекенка от руски произход
Редовни събития [редактиране]
- 27 май - Христо Ботев и неговата чета са слезли на Козлодуйски бряг. Празникът се чества с тържествена заря.
- 19 юни - Ден на енергетѝка
- 29 юни - Ден на река Дунав - на този ден корабът «Радецки» плава един час (безплатно)
Източници [редактиране]
- ↑ а б в Население - градове в България - „НСИ“
- ↑ а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
- ↑ а б в г Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
- ↑ цитат от книгата на доц. Румен Ковачев "Опис на Никополския санджак от 80-те години на на XV век в Български исторически архив", Издателство Народна библиотека "Св.св. Кирил и Методий", София, 1997, стр.121
- ↑ http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:FCbjk6715u4J:www.namrb.org/filesystem.php%3Fid%3D12+побратими+градове+на+козлодуй&cd=6&hl=en&ct=clnk&client=firefox-a
- ↑ http://www.karlovo.tv/kalofer-se-pobratimi-s-kozloduj-i-vratza
- ↑ http://www.mfa.gov.ua/bulgaria/bl/publication/content/38989.htm
- ↑ http://www.mfa.gov.ua/bulgaria/ua/publication/content/38988.htm
- ↑ http://www.kozloduy.bg/proekti/pobratimeni-gradove_en
Външни препратки [редактиране]
|
|||||||||||
