Козлодуй

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За атомната електроцентрала вижте АЕЦ Козлодуй.

Козлодуй
NPP Kozloduy 1-4.jpg
Атомната електроцентрала в Козлодуй.
България
Red pog.png
Козлодуй
Област Враца
Red pog.png
Козлодуй
Общи данни
Население 13 664 (ГРАО, 2014-09-15)*
13 058 (НСИ, 2009-12-31)
Землище 105,307 km²
Надм. височина 33 m
Пощ. код 3320
Тел. код 0973
МПС код ВР (Вр)
ЕКАТТЕ 37798
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Козлодуй
Румен Маноев
(ГЕРБ, ОДС, Гергьовден, ЗНС)
Адрес община
ул. "Христо Ботев" 13,
п.к. 303

Козлоду̀й е град разположен по поречието на река Дунав в област Враца, Северозападна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Козлодуй. Населението на града е 13 771 жители,според данните на ЕСГРАОН от 15 юни 2013 година. [1][2][3]

Козлодуй получава статус на град през 1969 година.[3]

География[редактиране | edit source]

Козлодуй се намира в Дунавската равнина, на 7 км от вливането на р. Огоста в р. Дунав, в плодородната житница на България, наречена „Златия“. Срещу града се намира вторият по големина български остров. Градът е с голямо икономическо значение, заради функциониращата АЕЦ „Козлодуй“. На второ място по брой жители в областта е след Враца. След Козлодуй се нареждат Бяла Слатина и Мездра.

Население[редактиране | edit source]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946-2009):[1][2][3]

Козлодуй
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
население няма данни няма данни 7 575 10 498 12 548 13 632 14 871 14 678 14 273 13 934
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“[3]

История[редактиране | edit source]

Векове наред на този крайдунавски бряг са живели траки, славяни и българи, които създават свой бит и култура. Следи от тракийски поселищен цетър, съществувал през първото хилядолетие пр.н.е., са останали в надгробните могили. По-късно през тези места минава големият римски крайдунавски път. За това свидетелстват и останките от римските кастели Магура пиатра (или Регианум), Камиструм и Аугуста.

В този регион са и трите исторически окопа, наречени по-късно Ломски, Островски и Козлодуйски, където е бил настанен Аспарухов военен гарнизон.

Първото известно писмено сведение за наличието на село с подобно име в Никополския санджак се дава от „иджмал “ дефтери от XV век. В описа на санджака, проведен около 1483 г. за населените места в каза Чибри (Цибър) е записано:

„Село Койдозлу, спадащо към Чибри, домакинства 8.
......
Село Бутанофче, спадащо към Чибри, домакинства 6.
Село Хайреддин, спадащо към Чибри, домакинства 4.[4]

Има известни данни за Козлодуй и от XVI в., с което се доказва трайното заселване на селището.

През XVIII в. селището е отбелязано като Котозлук и Козлудере (нисък дол), а по-късно — Козлодуй (ъгъл на ледовете).

Името на селището Козлодуй и данни за него са отпечатани на български език в списание "Летоструй или къщний календар за проста година 1873" издадено във Виена. [5] В дадената таблица на статистическото описание на Оряховското окръжие от Врачанската епархия в народночерковно отношение, са дадени данни за населените места. За с. Козлодуй през 1873 г. е изписана с кирилица следната информация:

Селище — Козлодуй
Народност — власи
Къщи — 320
Венчила — 401
Черкви — Св. Тройца
Име на свещеника — Рад. Георгиев и Дим. Наков

На 17 май 1876 г. на козлодуйския бряг от кораба „Радецки“ слиза четата на Христо Ботев. (стар стил)

На 23 ноември 1877 г. 8-и кавалерийски полк с командир Александру Перец освобождава Козлодуй от турско робство.

На 6 април 1970 г. е поставено началото на строежа на Първа атомна електроцентрала „Козлодуй“.

На 31 декември 2004 г. с постановление на Народното събрание блоковете 1 и 2 на АЕЦ „Козлодуй“ са изведени от експлоатация.

На 31 декември 2006 г. блоковете 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй“ са изведени от експлоатация.

Икономика[редактиране | edit source]

Населението на града е заето предимно в АЕЦ Козлодуй. В атомната електроцентрала работят два от шестте ядрени реактора.

Политика[редактиране | edit source]

  • 2007 — Румен Маноев (Коалиция „Проект“ Промяна.BG) печели на втори тур с 58% срещу Милко Торбов (БСП).
  • 2003 — Милко Торбов (независим) печели на втори тур с 56% срещу Валери Ончев (независим).
  • 1999 — Милко Торбов (независим) печели на втори тур с 54% срещу Иво Симеонов (ОДС плюс).
  • 1995 — Константин Петров Рошков (независим) печели на втори тур с 41% срещу Таня Петрова (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност).

Забележителности[редактиране | edit source]

В Козлодуй се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Национален музей „Параход Радецки“, ул. „Хр. Ботев“ № 82, от 9,00 до 18,00 часа без почивен ден. Корабът предлага и каюти с легла с възможност за нощуване. Цената на легло на нощ е 8,00 лв. за възрастни и 5,00 лв. за пенсионери, студенти и ученици.

Друго удобство, от което биха могли да се възползват посетителите на Националния музей параход „Радецки” е възможността за наемане на зала за провеждане на делови срещи и конференции. Цената за наем за един астрономически час е 50,00 лв.

Печат на обект №18 (Козлодуй — Национален музей „Параход Радецки“; Паметник на Христо Ботев и неговата чета) има и в хотел-ресторант „Радецки“, който се намира в непосредствена близост до обектите. Това е направено за улеснение на всички участници в движението "Опознай България - 100 НТО".

Може да се посети и вр. Околчица, лобното място на Христо Ботев — Печатът се намира в х.„Околчица“. Възможност за нощувка: хижа „Околчица”. Паметникът на Христо Ботев и неговата чета, също е включен като част от 100-те Национални туристически обекта.

Ежегодно по време на т.нар. Ботеви дни в края на май се провежда тържествена проверка с митинг-заря, на която се стичат множество Ботеви поклонници, сред които и участниците в ежегодния поход Козлодуй — връх Околчица, гости на града, политици и общественици.

В община Козлодуй туристическата дейност е свързана по-скоро с предоставяне на възможности за отдих и развлечение на живеещите на територията ѝ. Два са основните туристически походи, чийто маршрут преминава пред общината — национален туристически поход „По стъпките на Ботевата чета — Козлодуй-Околчица“ и Международен воден поход по р. Дунав.

Обекти на организиран туризъм са националният музей Параход «Радецки» в Козлодуй, Поповото ханче в с. Бутан и разкопките на римския кастел Августа край с. Хърлец.

В района на Козлодуй има голямо природно разнообразие на птици и растения. Функциониращият клон на БДЗП в града редовно организира меропроятия, свързани с орнитологията. Различните клубове по екология и природа в учебните заведения също организират акции по почистване, изследване и защита на природата в района.

Театри[редактиране | edit source]

Известна с участията си е младежката Театрална трупа „3-4!“ към Общински Детски Комплекс. Освен с театрални постановки младежите в Козлодуй се изявяват с песни, танци и т.н. Доста популярни са групите „Доминанта“ , „Робинзон“ , „Щуротреска“ , както и няколко балета.

На територията на града действат:

  • „Дом на Енергетика“
  • Читалище „Христо Ботев“

Музеи[редактиране | edit source]

Националният музей „Параход «Радецки»“ осъществява популяризаторска и фондова дейност, свързани с живота и делото на Христо Ботев, бойния път на Ботевата чета, националноосвободителното движение, изучаване на културно-историческото наследство и др. Той e подчинен на Министерството на културата и се финансира от него.

Националният музей „Параход «Радецки»“ е учреден с разпореждане N5 на Министерския съвет на Република България от 16 май 1962 г. Възстановяването му започва през май 1966 г. и преминава през няколко етапа. Корабът е установен на постоянен пристан в лимана на козлодуйския бряг. От 1993 г. извършва организирани плавания в акваторията и между пристанищата по целия български участък на река Дунав.

Корабът предлага леглова база за 40 души, първокласен салон с експозиция, удобен за провеждане на културни прояви, бизнессрещи, концерти и др.

Спорт[редактиране | edit source]

Плувен клуб „Атомик“ към АЕЦ Козлодуй

Местният футболен отбор Ботев Козлодуй играе в „В“ РФГ, където държи първо място.

Всяка година през юли в Козлодуй се провежда тенис турнир за наградите на АЕЦ Козлодуй.

От няколко години момчетата в града се изявяват и като футболисти с отбора на града ФК „Ботев“. А от тази година като футболистки се изявяват и момичета. Ботев Козлодуй

Училища[редактиране | edit source]

На територията на града функционират четири училища:

Етнически групи[редактиране | edit source]

В Козлодуй повечето хора са българи,но има малко виетнамци и около 3-4 турци. Освен виетнамци и турци,има и малко власи, руснаци и роми.

Побратими градове[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Козлодуй

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • 27 май - Христо Ботев и неговата чета са слезли на Козлодуйски бряг. Празникът се чества с тържествена заря.
  • 19 юни - Ден на енергетѝка
  • 29 юни - Ден на река Дунав - на този ден корабът «Радецки» плава един час (безплатно)

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Население - градове в България - „НСИ“
  2. а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
  3. а б в г Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
  4. цитат от книгата на доц. Румен Ковачев "Опис на Никополския санджак от 80-те години на на XV век в Български исторически архив", Издателство Народна библиотека "Св.св. Кирил и Методий", София, 1997, стр.121
  5. Списание Летоструй или къщний календар за проста година 1873, V годишнина, издава книжарницата на Хр. Г. Данов и сие в Пловдив, Русчук и Велес, печатено в Виена у книгопечати Л. Соммер и сие, с. 58-59. Съхранява се в Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий"
  6. http://archive.is/20121203090224/http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:FCbjk6715u4J:www.namrb.org/filesystem.php?id%3D12+%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B8+%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D0%BE%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%B9&cd=6&hl=en&ct=clnk&client=firefox-a
  7. http://www.karlovo.tv/kalofer-se-pobratimi-s-kozloduj-i-vratza
  8. https://archive.is/20121222120059/www.mfa.gov.ua/bulgaria/bl/publication/content/38989.htm
  9. https://archive.is/20121222192409/www.mfa.gov.ua/bulgaria/ua/publication/content/38988.htm
  10. http://www.kozloduy.bg/proekti/pobratimeni-gradove_en

Външни препратки[редактиране | edit source]