Бутан (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бутан.

Бутан
България
Red pog.png
Бутан
Област Враца
Red pog.png
Бутан
Общи данни
Население 3 008 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 64,454 km²
Надм. височина 59.40 m
Пощ. код 3326
Тел. код 09168
МПС код ВР (Вр)
ЕКАТТЕ 7116
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Козлодуй
Румен Маноев
(ГЕРБ, ОДС, Гергьовден, ЗНС)
Кметство
   - кмет
Бутан
Ивайло Иванов
(независим)

Бута̀н е село в Северозападна България. То се намира в община Козлодуй, Област Враца, на към 23 км югоизточно от Козлодуй.

Име[редактиране | edit source]

Според местна легенда селото носи името си от една игра. В празнични дни хората се бутали от една могила, наречена „бутаната могила“, а на селяните им казвали бутанчани.

География[редактиране | edit source]

Село Бутан се намира в Северозападна България, в Област Враца, Община Козлодуй между селата Софрониево, Крива бара и Гложене.

История[редактиране | edit source]

Първи писмени сведения за село Бутан има в "иджмал дефтери" за Никополския санджак от 15 век. В описа на санджака, проведен около 1483 г. за населените места в кааза Чибри (Цибър) е записано:

„Село Койдозлу, спадащо към Чибри, домакинства 8.
......
Село Бутанофче, спадащо към Чибри, домакинства 6.
Село Хайреддин, спадащо към Чибри, домакинства 4.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бутан е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2] През 1904 г. Бутан има 340 къщи с криви, тесни и кални улици. По това време селото е център на община. През 1904 г. в община Бутан влизат селата Бутан, Крива бара и Махмудия (банатскобългарско село). През 1970 г. жителите на Бутан са 4 800. В 1975 – 4 341. През 2000 г. са сключени 10 граждански брака, родени са 41 деца, починали са 55 човека.

През 1993 г. общината влага много средства за кабинети и работилници в Земеделското училище в селото, което подготвя бъдещи фермери за личното селско стопанство. Открит е първият етап на нова водоснабдителна система (май 2001 г.), изградена със средства на френската фондация “КОДЕВ” и общината. Вторият етап, който ще реши изцяло водния проблем на Бутан, предвижда изграждане на 1000 кубиков резервоар. Френската фондация е финансирала доставката на съоръжения на стойност 100 000 лева, а общината е отделила 170 000 лева собствени средства.

След 1990 г. жизненият стандарт на хората спада рязко поради закриване на консервната фабрика, една от най-големите в региона, промишления цех и намаляване на селскостопанското производство. Безработицата в селото надхвърля 70%.

В началото на 90-те на 20 век години край Бутан бликва природен газ и нефт. Находището се проучва дълги години и дава доказателства за своята перспективност още през януари 1993 г. Един милион куб. м. газ изгаря за десет дни при изригването на сондажа, а газовият фонтан е заглушен и затворен от украинска аварийно – спасителна група, ръководена от световноизвестния експерт генерал Калина. Негово дело е и ликвидираната опасна авария в находището през 1989 г. Специалистите твърдят, че тук заслужава да се вложат инвестиции. Построен е промишлен газопровод, кйто свързва газовото находище с фирма “Плама” в Плевен. Държавната фирма “Нефт и газ” – Плевен е вложила в геоложките проучвания на обекта 1,5 млн. лева.

Спорт[редактиране | edit source]

Освен футбола, в Бутан традиционно се развива и конният спорт. Тук се намира един от най-големите хиподруми в страната, построен с доброволния труд на населението, и една от най-големите конни бази. Още в 1966 г. отборът заема първо място в републиканското първенство. В 1986 г. базата става собственост на СО “Атомна енергетика” и се отваря нова страница за успехите в конния спорт. Закупени са 9 първокласни коне, назначени са 4 конегледачи, 2 жокеи и един треньор. Започва строителството на покрит манеж. Отборът става носител на купата “Никола Катранджиев” в град Разлог и на купата “Първа атомна”. Треньор е майстор на спорта Олег Горанов.

В селото има и действащ "Център за социална рехабилитация и интеграция", повече информация за него и дейността му можете да намерите на неговия сайт - ЦСРИ

Култура[редактиране | edit source]

На 25 март 1911 г. 50 будни селяни основават читалището в Бутан, като му дават името "Заря". С първите дарения - сумата от 50 лв. се отпечатва първия читалищен устав. За председател се избира Митрашко Йотов. 1922 г.се сформира първият театрален състав и женските роли се играели от мъже, а пиесите са "Балканска комедия" и "Хъшове". 1923 г. читалището става член на Съюза на читалищата в България. 1925 г. се играе "Леонския куриер", 1926 г. "Благородникът", "Богат дядо, богат зет", "Двамата глухи". 1926 г. е знаменита в историята на читалището и с Първото селско кино в България. 1927 г. се открива "Народен университет". 1937 г. се открива фонд "Построяване на читалище", а 1956 г. се взима решение за построяване на читалищен дом. Този дом е построен, но е недовършен и читалището никога не е имало своя сграда. През всичките години до 1985 г. се развива буйна читалищна дейност — танцови състави, хорове, театрални състави, кръжоци, богат библиотечен фонд. Тогава се честват и 75 год. от създаването му. След това до 1992 г. няма читалищна дейност, а когато се създава Клуб на пенсионера, пенсионерите поемат дейностите на читалището до 2009 г. През тази година се сменя настоятелството, председателя и административния персонал и се възобновяват клубове, театрални състави и библиотека. Действащите групи са:

  • Танцов състав "Бутан"
  • Детска духова музика
  • Мажоретен състав
  • Клуб "Огнено шоу"
  • Театър за деца и юноши
  • Клуб художествено слово
  • Клуб за изучаване на автентичен и изворен фолклор от различни етнографски области на България

От 2009 г. до 2012 г. наградите от престижни форуми са много, но някои от тях са: Смесен танцов състав "Бутан" - златен медал от Копривщица 2010 и лауреати за Врачанска област,златен медал от ХV Старопланински събор Велико Търново, бронзов медал от ІІ Национален шампионат по народни изкуства Велико Търново,златен медал от "Евро фолк 2011" Несебър и още много грамоти и предметни награди от участия на местно, общинско и регионално ниво.

Театралният състав подновява своя 40 годишен престой през 2010 г., като играе "Госпожа министершата" и участва в ІІІ Северен фестивал на любителските читалищни театри "Звезден прах "Кнежа, 2011 г. "Женско царство" и участва в същият фестивал,а 2012 г. играе "Свекърва" по А.Страшимиров.

От 2010 г. всяка година се провежда фестивал на любителското творчество "Пей танцувай за Бутан", като тази година участниците бяха от 8 общини, 28 читалища,55 групи.ІІІ фестивален концерт на любителското творчество може да се каже че е още по-успешен, защото през сцената минаха около 600 участника.

През 2009 г. се кандидатства по проект "Глобални библиотеки". Проектът е одобрен и в края на 2010 г. залата е оборудвана с необходимата техника. Библиотеката е в списъка на целевите глобални библиотеки, фондът е 7000 тома книги.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

В селото се организират всяка година турнири по футбол за деца и юноши, тенис на маса за деца и юноши и конен спорт.

През 2008 г. се възражда старата традиция съборът на селото да се празнува през лятото, а не както досега първата събота и неделя на ноември. Сега той е на 15 юни - 16 юни. От 2010 г. всяка година се провежда фестивал на любителското творчество "Пей и танцувай за Бутан", като тази година участниците са от 8 общини, 28 читалища, 55 групи. На ІІІ фестивален концерт на любителското творчество през сцената минаха около 600 участника. Всяка година преди сбора се чества и зарята на 28 май, когато Христо Ботев и неговата чета спират на Бутан пред Поповото ханче за да си починат и да се отправят към Софрониево.

Забележителности[редактиране | edit source]

В центъра на селото се намира старинната черква „Св. Спас“, която е построена през 1871 г. , а под нея на първия етаж е килийното училище.Тук е и музей "Христо Ботев", по-известен като Поповото ханче, изградено през 1872 г. В ханчето е спирала на почивка Ботевата чета след като дошла на българска земя. Фотодокументална и етнографска експозиция напомня за онова време, когато Ботев все още е имал надежда, че свободата е близо и 18 човека от селото се присъединяват към него, повярвали в тази надежда. След разгрома на Ботевата чета се връщат живи в селото само трима.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. цитат от книгата на доц. Румен Ковачев "Опис на Никополския санджак от 80-те години на на XV век в Български исторически архив", Издателство Народна библиотека "Св.св. Кирил и Методий", София, 1997, стр.121
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.832.