Сопот

Сопот
Сопот
42° с. ш. 24° и. д.42.65° с. ш. 24.75° и. д. 42.65, 24.75
Общи данни
Население	9 544 (ГРАО, 2010-12-15)* 8 754 (НСИ)
Землище	36,37 km²
Надм. височина	540 m
Пощ. код	4330
Тел. код	03134
МПС код	РВ (П)
ЕКАТТЕ	68080
Администрация
Държава	България
Област	Пловдив
Община    - кмет	Сопот Веселин Личев (независим)

Вижте пояснителната страница за други значения на Сопот.

---

Со̀пот е град в Централна България. Той се намира в Област Пловдив и е на 5 км западно от град Карлово. Градът е административен център на община Сопот.

Население на град Сопот (1.02 2011) - 8 754 жители.

География

Сопот е разположен в плодородната Стремска долина на 510 м надморска височина в самите поли на Стара планина, и се намира на 5 км западно от Карлово, на 136 км източно от София, на 63 км северно от Пловдив и на 61 км южно от Троян.

В близост до града е началната станция на седалковия лифт до хижа Незабравка, най-дългият на Балканите.

История

Паметник на Иван Вазов

Сопот е родното място на великия български поет и писател Иван Вазов. Тук той прекарва детството и юношеството си, оставили най-дълбоки следи в жизнения и творческия му път.

Като населено място историята на Сопот започва преди около три хилядолетия. В чертите на самия град и в землището му са открити останки от поселищен живот още от времето на старожелязната епоха (халщатска култура), но има основания да се допусне и по-ранна датировка, тъй като станалата прочута напоследък със златните си съкровища халколитна (каменно-медна) култура „Дъбене“ отстои само на седем километра от Сопот. По времето на Одриската държава съществуват най-малко три поселища в землището на града. За това красноречиво говорят откритите в района на гара Сопот находки от монети на тракийските владетели Севт II и Севт III, а също и на Филип II, Александър Велики, Филип III и Лизимах. Открити са както бронзови, така и сребърни монети от едър номинал - тетрадрахми. В следващите няколко столетия животът не прекъсва, което се доказва от находки както от самия град, така и от околността му. Под самия днешен център на града лежат масивни римски руини. Такива има и в м. „Кайряка“ - това са останките от т.нар. крепост „Триъгълника“ (наречена така поради действителната планировка във вид на равностранен триъгълник). Пак от това време е откритият преди двадесетина години римски некропол, който вече се намира в чертите на града. Намерените в некропола монети и артефакти го датират във II-V век сл. Хр.

След нашествията на готите (гетите) поселението се премества на изток в местността „Света троица“, където са открити монети и предмети от времето на имп. Зенон и имп. Анастасий. Животът тук продължава до IX — X в., като има открити останки от манастир, за които се предполага, че са на предходника на днешния Сопотски мъжки манастир „Възнесение Христово“. През X-XI век градът и манастирът се местят на днешното си място. От това време е църквата „Св. Богородица“ (Горната черква), изгорена през 1877 г. от турците, днес превърната в параклис „Покров Богородичен“. Част от населението остава в предишното селище в м. „Св.Троица“, друга част пък се заселва в подножието на Аневското кале, и така се образуват трите основни квартала на средновековния град Копсис, който според византийските хронисти Пахимер и Кантакузин бил столица на владенията на братята Смилец, Радослав и Войсил. Смилец дори успява да се възкачи на престола на българските царе и управлява в годините 1292-1298 г. Името Копсис, с което е упоменат градът във византийските хроники, е точното гръцко съответствие на старославянското „сопот“.

Според Константин Иречек името „Сопот“ произлиза от старославянската дума „сопотъ“, която означава „поток“ или „изкуствен воден улей“. Защо градът е наречен „сопот“ (т.е. : поток или воден улей) всеки, който го посети, може да се убеди със собствените си очи, като види течащата из вадите по улиците вода и 27-те постоянно свободнотечащи градски чешми. С голяма вероятност може да се допусне (но затова са нужни подробни историко-лингвистични изследвания), че Сопот е така дълго издирвания ранносредновековен град Потука (т.е. Потока — виж значението на думата „сопот“ по-горе) описан в житието на един от първите християнски светци от български произход — свети Михаил Воин от Потука (от Х век), което житие в старобългарската книжнина е известно като „Чудото на свети Георги с българина“.

При нашествието на османците в края на XIV век те наричат града Узун шехир (т.е. Дълъг град), тъй като трите му квартала са се разпростирали на разстояние от около 10 км. Градът оказва упорита съпротива на османските турци при нашествието им по нашите земи, заради което е разрушен до основи (вж. в историята на Анево). Името му, макар и изопачено на „Гьопса“ според турските езикови норми и закони, остава като название на административната единица „нахия“ (околия) дори до Освобождението. Въпреки че е разорен, градът и населението му не вдъхват доверие у завоевателя и по тази причина, като нахийски център, турците основават в началото на XV век съседно Карлово, като построяват и запазената и до днес в центъра му Куршум джамия. На тази джамия е посветено землището на Карлово. Посветено е за издръжка (т.е. вакъфирано - Вакъф) с „Вакъфнамето на Али Карлъзаде“ за речената джамия в 1479 г. Там за пръв път се споменава и Сопот под другото си име — Акче клисе (т.е. Бяла черква), с което име градът е записван във всички османски регистри до Освобождението, и с което е описан в романа „Под игото“ на Иван Вазов. Въпреки всичко, българското население продължава да употребява името „Сопот“, както се вижда от запазени записи из църковни книги, най-ранната от които е от 1585 г.

Спор за мерата между Карлово и Сопот започва още с основаването на Карлово. Той достига връх през 1633 г., когато лично султан Мурад IV издава ферман и изпраща служебни лица от Цариград и Стара Загора, за да определят границата между Сопот и Карлово. Спорът, разбира се, е решен в полза на вакъфа, т.е.: Карлово. През 1665 г. е основан девическият манастир „Въведение Богородично“ от схимонахиня Сусана. Той е бил застроен в близост до Хилендарския метох, изгорен от кърджалиите през 1794 г., но оставил названието „метох“, което се пренесло върху девическия манастир, без той самият да е метох. Тук, в този хилендарски метох, е идвал отец Паисий и впоследствие донесъл своята „История славяноболгарская“, която е преписвана многократно, и от която са известни два по-късни преписа от 1828 г. и 1845 г. под името „Сопотски преправки на Отецпаисиевата история“. От средата на XVI век има данни за килийно училище при църквата „Св. Богородица“. Пак там е имало и скрипторий за преписване на книги. Освен църковни книги се преписвали и т. нар. „ дамаскини“ (книги-сборници със смесено съдържание от църковни поучения и жития до откровено апокрифни текстове, като такива за гадаене по гръмотевици и потрепване на различни части от човешкото тяло). Сопотската дамаскинарска школа просъществувала до първата половина на XIX век. Досега са известни 5 дамаскинарски сборника произхождащи от Сопот за периода XVI-XIX век. Това дава всички основания да се приеме съществуването на Сопотска книжовна школа в посочения период.

През 1794, 1800 и 1807 г. Сопот е нападан и разсипан от кърджалийските орди на Хасан Окюзджиоглу, Стоян Инджето и накрая от Емин ага Балталъ, като особено съсипващо било последното нападение на Емин ага от 1807 г., което прокудило голяма част от населението по други селища като: Карлово, Етрополе, Тетевен, Севлиево, а също и по Влашко (Брашов, Галац , Букурещ и др.).

В следващите няколко десетилетия Сопот успява да се съвземе и въздигне икономически като развива над 30 занаята, основно: басмаджийство (кърпи за глава), астарджийство (платнарство) и гайтанджийство. Освен тях немаловажни са и стъкларството (развито още от XVI век по сведения на Иречек) и ножарството. Поради развитата си домашна индустрия (манифактура) по това време започнали да наричат града Герджик (т.е. хубав) Сопот и Кючук (Малкият) Манчестър, заради произвежданите и изнасяни гайтани, аба, и вълнени чорапи чак до Босна и Херцеговина на запад, и из Анадола на изток. Това позволило на Сопотската община да създаде третото в страната ни новобългарско училище през 1836 г. През 1845-1846 г. в Сопот е построена една от най-големите възрожденски църкви по българските земи, шедьовър на брациговската строителна школа — църквата „Св. св. апостоли Петър и Павел“ (Долната църква). През 1850 г. е създадено и девическо училище, което през 1874 г. прераства в четирикласно. През 1870 г. е създадено и читалище с библиотека.

Сопот е бил важно средище в дейността на Васил Левски. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил. В Сопотския мъжки манастир, Левски създава първия монашески революционен комитет още през 1869 г. с председател игумена отец Рафаил, приятел на Апостола. При посещенията си в този край Апостолът винаги е предпочитал да пребивава и да се среща с майка си в Сопот, а не в родното си Карлово. Герджик Сопот погива в пламъците на Руско-турската война. Градът е опожарен (1877 г.), а населението му избито или прогонено. От около петхилядното население към оня момент над 900 души са избити и измрели от глад, болести и неволи само за 6 месеца до повторното освобождаване на града на 1 януари 1878 г. (стар стил). Временното руско управление отпуска около 5000 златни рубли на сопотската община за възстановяването ѝ. Средствата са използвани за възстановяването на: Мъжкия манастир „Св. Спас“, църквата „Св. Петър и Павел“ (Долната църква), Девическото училище и конака (общинското управление). На населението била раздадена помощ от една златна рубла на човек (тогава в Сопот останали не повече от 1500 жители). За църквата „Св. Богородица“ (Горната църква) и Мъжкото класно училище парите не достигнали и те останали в руини. Започнал един от най-трудните периоди за оцеляването на Сопот. Поминъкът на града бил съсипан допълнително, освен от турското разорение и от вноса на европейска фабрична прежда за замиращата търговия с гайтани.

През 1883 г. тук избухва първият в новата история на България социален бунт — бунтът на сопотските предачки срещу вноса на фабричната прежда, което отнема едно от малкото останали препитания на сопотненци — преденето на прежда за гайтани. До началото на 90-те години на XIX в. населението на града прогресивно намалява, за да стигне до около 1000 жители. През 1892 г. с цел повдигане на статуса и насърчение на жителите му Министерския съвет на Княжество България с нарочен рескрипт потвърждава статута на град за общината на Сопот, въпреки че той е имал този си статут още от турско време. Малко или много това изиграва положителна роля за града и той лека-полека започва да се съвзема. Гражданите на Сопот се преориентират от производството на гайтани към по-доходното и печелившо тъкане и производство на килими и материали за тях (вълна, прежди, бои и т.н.). Откриват се и две работилници (фабрики) за килими.

От началото на ХХ в. Сопот започва да се съвзема, и до Балканските и Първата световна война почти удвоява населението си. В годините на войните градът дава около 100 жертви. Отново следват трудни следвоенни години и борба за оцеляване. При немалкото съдействие на братята генерали Георги и Владимир Вазови през 1935 г., след посещение на цар Борис III в града по повод откриване на къщата-музей „Иван Вазов“, е огледан и одобрен терена за построяване на Държавна военна фабрика Сопот (ДВФ — Сопот — днес ВМЗ), чието строителство започва през 1936 г. и през 1939 г. официално е открита. Това дава небивал тласък в развитието на Сопот и района. Между 1950 г. и 1965 г. градът носи името Вазовград, след което отново е възвърнато историческото му име — Сопот.

Религии

Населението на Сопот изповядва предимно източноправославното християнство. Има по няколко семейства римокатолици и евангелисти. Няма мюсюлмани.

Църква “Св. Св. Петър и Павел”, поглед от църковния двор

Икономика

Основни промишлени предприятия:

• „ Вазовски машиностроителни заводи“ (ВМЗ) — военна промишленост
• „Лагерен завод“, от 2002 г. част от SKF
• „Пеппер Модна индустрия“ — шивашка промишленост

В района на Сопот се отглеждат етерично-маслени култури (казанлъшка роза, мента).

Обществени институции

• читалище „Иван Вазов“ (основано през 1870 г.)
• НУ „Баба Неделя Петкова“
• гимназия „Иван Вазов“
• Професионална гимназия „Ген. Владимир Заимов“
• църква „Св. св. апостоли Петър и Павел“ (построена през 1846 г.)
• „Занаятчийски еснафъ“ (осн. 2005 г.)
• Рокерски клуб „Траки“
• Клуб по парапланеризъм Скайномад

Забележителности

• Девически манастир „Въведение Богородично“ (датира от 1665 г.), част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз
• Къщата-музей на Иван Вазов, част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз
• Манастирът „Свети Спас“ или Сопотски мъжки манастир „Възнесение Господне“ (в сегашния си вид от 1879 г.), в който е замонашен на 7 декември 1858 г. Васил Левски
• Аневско кале, крепост от 12-14 век

В местността „Почивалото“ има условия за парапланеризъм и междинна станция (на 1389 м надм.в.) на въжената линия до хижа Незабравка в Стара Планина.

Редовни събития

Всяка година на празника „Св. Атанасий“ (18 януари) в двора на църквата „ Свети Петър и Павел“ се прави и раздава курбан от общината за здраве и благополучие на жителите на общината.

Ежегодно на 9 юли се провеждат и Вазовите тържества по случай рождения ден на народния поет, а на всеки 5 години се дава и Вазовата награда за литературно творчество.

Ежегодно в град Сопот на територията на Европейския център за екстремни спортове и медитация Shambala се провеждат национални, международни и световни състезания по парапланеризъм. Посещават се от състезатели от цял свят като Гърция, Турция, Румъния, Македония, Сърбия, Австрия, Германия, Украйна, Унгария, Австралия, САЩ, Корея, Япония, Китай и др.

Личности

Родени в Сопот

Военни и политически дейци

• генерал-лейтенант Георги Вазов (1860-1934) - български офицер, ръководил обсадата на Одринска крепост 1913 г.
• генерал-лейтенант Владимир Вазов (1868-1945) - български офицер, ръководил защитата на позициите при Дойран в Първата световна война
• генерал-майор Димитър Кирков (1861-1918) - генерал от артилерията, въвел за първи път по време на Балканската война „огневия вал“ при артилерийска подготовка преди щурм
• генерал-майор Иван Аврамов (1868-1945) - български военен деец
• капитан I-ви ранг Матей Стойков (1860-1928) - един от създателите на Дунавската флотилия и автор на първата българска навигационна карта на река Дунав, зимовището на Русенското пристанище и изкуствения остров срещу него, наречен на него остров Матей * майор Аврам Иванов Гуджев (1851-1895) - герой от Сръбско-българската война
• майор Петко Петков Караиванов (1859-1903) - герой от боевете при Сливница през Сръбско-българската война, син на Неделя Петкова, и първи братовчед на Васил Левски, с когото поразително си приличал.
• Иван Унгаров (1844 - 1915) - участник в Ботевата чета и заточеник в крепостта Сен Жан Д`акр (дн. Акко ), намираща се в днешен Израел
• Атанас Кискинов (? - ?) - четник в Ботевата чета
• Атанас Пиперков (1848-1877) - четник в четата на хаджи Димитър и Стефан Караджа. Той е един от четиримата оцелели четници след битката на връх Бузлуджа през 1867 г., убит и обран от българи-разбойници през 1877 г., връщайки се от Румъния на път за родния си Сопот.
• д-р Борис Вазов (1873-1957) - български политик и общественик
• Константин Батолов (1878–1938) - български политик и дипломат
• полковник Димо Христов Матев (Кучаров) (1866 - 1947) - от войниците бил наричан Зеления офицер-герой от атаката на Одрин, лично той повежда нощната атака на Родопци от 53-ти полк на 13 март 1913 г. (ст.ст.) срещу форта Айджи йолу и в 1 часа и 50 минути развяват българския трибагреник над форта и подават сигнал, че той вече е в наши ръце.
• генерал-майор Никола Ганчев Куртоклиев (1869-1938) - български офицер, личен възпитател на князете Борис (след това цар Борис ІІІ) и Кирил, и маршал на Двореца от 1919 до 1934 г.

Културни дейци

• Кирил Нектариев (1798-1870) - духовник и благодетел на образователното дело, завещал на училища и църкви огромната сума от 500 000 гроша.
• Калист Луков (1810-1862) - Калистрат Лучов Хамамджиев /Кекеров/ е известен възрожденски учител и просветен деец, ученик на Неофит Рилски
• митрополит Аверкий Петрович (ок.1815-1877) - духовник, просветител, пръв екзархийски митрополит на Враца (1872-1874)
• Неделя Петкова (1826-1894) - учителка и революционерка
• Станислава Караиванова - (1857-1926) българска просветна деятелка
• Иван Вазов (1850–1921) - писател, поет и драматург
• Д-р Киро Вазов (1855-1943) - български общественик
• Енчо Багаров (?-1965) - известен български артист-комик
• Аврам Димитриевич (ок.1630-ок.1710), свещеник, първи учител, изкусен книжовник и краснописец
• Кирил Слепов (1830-1877) - йеромонах, игумен на Калугеровския манастир „Св. Никола“, клетводател и кръстоносец на Хвърковатата чета на Бенковски
• Д-р Кирко Киркович (ок 1845-1877) - През Руско-турската освободителна война 1877 г. д-р Киркович се включва като военен лекар към руската армия. По време на военните действия се заразява от коремен тиф и умира без да види освобождението на Отечеството ни.
• Д-р Иван Чонтов (? - ?) - медик, благодетел на Сопот
• Ставри Костов Константинов (1830-1902) сопотски благодетел и дарител
• архимандрит Евтимий (1848-1904) - духовник, просветен деятел, учител в Болградската българска гимназия
• Митрополит Климент Врачански (1873-1930) - духовник, просветител, учител в Самоковското духовно училище, митрополит на Враца (1914-1930)
• Иван Нечев Иванов (1926-2010) - за 14 години, през които е кмет на град Сопот, под негово ръководство се построява всичко, което превръща Сопот в модерен съвременен град, реставрира всички емблематични за възрожденския град паметници на културата. Автор е на 6 книги, някои от които са издадени на руски и немски език.

Други личности

• Гина Караиванова (1805-1878) - майка на Васил Левски
• Иван Раев (1877-1938) - народен лечител, открил лечението на сънната болест известно като „curra bulgara“, т.е.: българското лечение.
• Архимандрит хаджи Василий (1800-1874) - вуйчо на В. Левски и църковен деец
• Паисий Каравелов (1891 - 1944), български духовник и общественик, служил в църквата „Св. св. Петър и Павел“
• Мирослав Манолов (1985) - футболист на Черно море
• Христо Иванов - Малкия (1851- 1904) - революционен деец, близък до В. Левски и Христо Иванов — Големия, участник в Ботевата чета
• Тодор Кошников (1830-1876) - медицински фелдшер в Османската армия,председател на Частния революционен комитет в Сопот от времето на В. Левски, прототип на д-р Соколов от „Под игото“
• Гьока Павлов (1830-1905) - роден в Сопот, голям български родолюбец и благодетел. Другар и съратник на Левски.

Литература

• Пенков, Игнат. Стопанско-географска характеристика на Вазовград, С., 1950.
• Петров, Цочо. Сопот през Възраждането, С., 1985.
• Стефанов, П., йеромонах. Сопот в българската книжовна традиция (XVI-XIX в.). - Известия на Църковноисторическия и архивен институт. Т. 3, 1985, 192-221.
• Павловска, Цветана. Възрожденският Сопот, С., 1987.
• Иван Джамбов. Средновековната крепост край Сопот. Пловдив, Христо Г. Данов, 1991.
• Батинков, свещ. Хр. Сопотските манастири и древните пловдивски църкви. Пловдив, 1997.

Други

• Филми, изработени в „ТВС“, са получавали престижни награди и на международни фестивали.
• Сопот е известно място за практикуване на парапланеризъм.

Външни препратки

• Официален сайт на Сопот
• Снимки от Сопот:
  • Снимки от Девически манастир „Въведение Богородично“
  • Снимки от манастира „Свети Спас“
• Официална уеб страница на къща-музей „Иван Вазов“ - Сопот

Градове в Област Пловдив

Асеновград • Баня • Брезово • Калофер • Карлово • Клисура • Куклен • Кричим • Лъки • Перущица • Пловдив • Първомай • Раковски • Садово • Стамболийски • Сопот • Съединение • Хисаря