Сопот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сопот
България
Red pog.png
Сопот
Област Пловдив
Red pog.png
Сопот
Общи данни
Население 9 125 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 8 754 (НСИ)
Землище 36,37 km²
Надм. височина 540 m
Пощ. код 4330
Тел. код 03134
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 68080
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Сопот
Веселин Личев
(независим)
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сопот.

Со̀пот е град в Централна България, Област Пловдив. Той се намира на 5 км западно от град Карлово. Градът е административен център на община Сопот. Население на град Сопот, според преброяването от 2011 година, е 8 754 жители.

Централният площад на Сопот

География[редактиране | edit source]

Аерофотография на гр. Сопот, 1999г.

Сопот е разположен в плодородната Стремска долина на 510 метра надморска височина в самите поли на Стара планина, и се намира на 5 километра западно от Карлово, на 136 километра източно от София, на 63 километра северно от Пловдив и на 61 километра южно от Троян.

В близост до града е началната станция на седалковия лифт до хижа Незабравка, който е най-дългият на Балканите.

История[редактиране | edit source]

Паметник на Иван Вазов

Сопот е родното място на великия български поет и писател Иван Вазов. Там той прекарва детството и юношеството си, оставили най-дълбоки следи в жизнения и творческия му път.

Като населено място историята на Сопот започва преди около 3 хилядолетия. В чертите на самия град и в землището му са открити останки от поселищен живот още от времето на старожелязната епоха (халщатска култура), но има основания да се допусне и по-ранна датировка, тъй като станалата прочута напоследък със златните си съкровища халколитна (каменно-медна) култура „Дъбене“ отстои само на седем километра от Сопот. По времето на Одриската държава съществуват най-малко 3 поселища в землището на града. За това красноречиво говорят откритите в района на гара Сопот находки от монети на тракийските владетели Севт II и Севт III, а също и на Филип II, Александър Велики, Филип III и Лизимах. Открити са както бронзови, така и сребърни монети от едър номинал - тетрадрахми. В следващите няколко столетия животът не прекъсва, което се доказва от находки както от самия град, така и от околността му. Под самия днешен център на града лежат масивни римски руини. Такива има и в м. „Кайряка“ - това са останките от т.нар. крепост „Триъгълника“ (наречена така поради формата във вид на равностранен триъгълник). Пак от онова време е откритият преди 2-на години римски некропол, който вече се намира в чертите на града. Намерените в некропола монети и артефакти го датират във II-V век сл. Хр.

След нашествията на готите (гетите) поселението се премества на изток в местността „Света Tроица“, където са открити монети и предмети от времето на имп. Зенон и имп. Анастасий. Животът тук продължава до IX-X в., като има открити останки от манастир, за които се предполага, че са на предходника на днешния Сопотски мъжки манастир „Възнесение Христово“. През X-XI век градът и манастирът се местят на днешното си място. От онова време е църквата „Св. Богородица“ (Горната черква), опожарена през 1877 г. от турците, днес превърната в параклис „Покров Богородичен“. Част от населението остава в предишното селище в м. „Св. Троица“, друга част пък се заселва в подножието на Аневското кале. Така се образуват 3-те основни квартала на средновековния град Копсис, който според византийските хронисти Пахимер и Кантакузин е бил столица на владенията на братята Смилец, Радослав и Войсил. Смилец дори успява да се възкачи на престола на българските царе и управлява през 1292-1298 г. Името Копсис, с което е споменат градът във византийските хроники, е точното гръцко съответствие на старославянското „сопот“.

Според Константин Иречек името Сопот произлиза от старославянската дума „сопотъ“, която означава „поток“ или „изкуствен воден улей“. Защо градът е наречен „сопот“ (т.е. поток или воден улей) всеки, който го посети, може да се убеди със собствените си очи, като види течащата из вадите по улиците вода и 27-те постоянно свободнотечащи градски чешми. С голяма вероятност може да се допусне (но затова са нужни подробни историко-лингвистични изследвания), че Сопот е така дълго издирвания ранносредновековен град Потука (т.е. Потока - виж значението на думата „сопот“ по-горе) описан в житието на свети Михаил Воин от Потука от Х век (сред първите християнски светци от български произход), което житие в старобългарската книжнина е известно като „Чудото на свети Георги с българина“.

При нашествието на османците в края на XIV век те наричат града Узун шехир (т.е. Дълъг град), тъй като трите му квартала са се разпростирали на разстояние от около 10 км. Градът оказва упорита съпротива на османските турци при нашествието им по нашите земи, заради което е разрушен до основи (вж. в историята на Анево). Името му, макар и изопачено на „Гьопса“ според турските езикови норми и закони, остава като название на административната единица „нахия“ (околия) дори до Освобождението. Въпреки че е разорен, градът и населението му не вдъхват доверие у завоевателя и по тази причина, като нахийски център, турците основават в началото на XV век съседно Карлово, като построяват и запазената и до днес в центъра му Куршум джамия. На тази джамия е посветено землището на Карлово за издръжка (т.е. вакъфирано) с „Вакъфнамето на Али Карлъзаде“ за речената джамия в 1479 г. Там за пръв път се споменава и Сопот под другото си име - Акче клисе (т.е. Бяла черква), с което име градът е записван във всички османски регистри до Освобождението, и с което е описан в романа „Под игото“ на Иван Вазов. Въпреки всичко българското население продължава да употребява името Сопот, както се вижда от запазени записи из църковни книги, най-ранната от които е от 1585 г.

Спор за мерата между Карлово и Сопот започва още с основаването на Карлово. Той достига връх през 1633 г., когато лично султан Мурад IV издава ферман и изпраща служебни лица от Цариград и Стара Загора, за да определят границата между Сопот и Карлово. Спорът е решен в полза на вакъфа, т.е. Карлово. През 1665 г. е основан девическият манастир „Въведение Богородично“ от схимонахиня Сусана. Той е бил застроен в близост до Хилендарския метох, изгорен от кърджалиите през 1794 г., но оставил названието „метох“, което се пренесло върху девическия манастир, без той самият да е метох. Тук, в този хилендарски метох, е идвал отец Паисий и впоследствие донесъл своята „История славяноболгарская“, която е преписвана многократно, и от която са известни 2 по-късни преписа от 1828 г. и 1845 г. под името „Сопотски преправки на Отецпаисиевата история“. От средата на XVI век има данни за килийно училище при църквата „Св. Богородица“. Пак там е имало и скрипторий за преписване на книги. Освен църковни книги се преписвали и т. нар. „дамаскини“ (книги-сборници със смесено съдържание от църковни поучения и жития до откровено апокрифни текстове като такива за гадаене по гръмотевици и потрепване на различни части от човешкото тяло). Сопотската дамаскинарска школа просъществувала до първата половина на XIX век. Досега са известни 5 дамаскинарски сборника произхождащи от Сопот за периода XVI-XIX век. Това дава всички основания да се приеме съществуването на Сопотска книжовна школа в посочения период.

През 1794, 1800 и 1807 г. Сопот е нападан и разсипан от кърджалийските орди на Хасан Окюзджиоглу, Стоян Инджето и накрая от Емин ага Балталъ, като особено съсипващо било последното нападение на Емин ага от 1807 г., което прокудило голяма част от населението по други селища като: Карлово, Етрополе, Тетевен, Севлиево, а също и по Влашко (Брашов, Галац, Букурещ и др.).

В следващите няколко десетилетия Сопот успява да се съвземе и въздигне икономически като развива над 30 занаята, основно: басмаджийство (кърпи за глава), астарджийство (платнарство) и гайтанджийство. Освен тях немаловажни са и стъкларството (развито още от XVI век по сведения на Иречек) и ножарството. Поради развитата си домашна индустрия (манифактура) по това време започнали да наричат града Герджик (т.е. хубав) Сопот и Кючук (Малкият) Манчестър заради произвежданите и изнасяни гайтани, аба, и вълнени чорапи чак до Босна и Херцеговина на запад, и из Анадола на изток. Това позволило на Сопотската община да създаде третото в страната ни новобългарско училище през 1836 г. През 1845-1846 г. в Сопот е построена една от най-големите възрожденски църкви по българските земи, шедьовър на брациговската строителна школа - църквата „Св. св. апостоли Петър и Павел“ (Долната църква). През 1850 г. е създадено и девическо училище, което през 1874 г. прераства в четирикласно. През 1870 г. е създадено и читалище с библиотека.

Сопот е бил важно средище в дейността на Васил Левски. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил[1]. В Сопотския мъжки манастир Левски създава първия монашески революционен комитет още през 1869 г. с председател игумена отец Рафаил, приятел на Апостола. През 1869 г. е създаден и Сопотски революционен комитет. При посещенията си в този край Апостолът винаги е предпочитал да пребивава и да се среща с майка си в Сопот, а не в родното си Карлово. Герджик Сопот погива в пламъците на Руско-турската война. Градът е опожарен (1877 г.), а населението му избито или прогонено. От около петхилядното население към оня момент над 900 души са избити и измрели от глад, болести и неволи само за 6 месеца до повторното освобождаване на града на 1 януари 1878 г. (стар стил). Временното руско управление отпуска около 5000 златни рубли на сопотската община за възстановяването ѝ. Средствата са използвани за възстановяването на: Мъжкия манастир „Св. Спас“, църквата „Св. Петър и Павел“ (Долната църква), Девическото училище и конака (общинското управление). На населението била раздадена помощ от една златна рубла на човек (тогава в Сопот останали не повече от 1500 жители). За църквата „Св. Богородица“ (Горната църква) и Мъжкото класно училище парите не достигнали и те останали в руини. Започнал един от най-трудните периоди за оцеляването на Сопот. Поминъкът на града бил съсипан допълнително, освен от турското разорение и от вноса на европейска фабрична прежда за замиращата търговия с гайтани.

През 1883 г. тук избухва първият в новата история на България социален бунт — бунтът на сопотските предачки срещу вноса на фабричната прежда, което отнема едно от малкото останали препитания на сопотненци - преденето на прежда за гайтани. До началото на 1890-те години населението на града прогресивно намалява, за да стигне до около 1000 жители. През 1892 г. с цел повдигане на статуса и насърчение на жителите му Министерският съвет на Княжество България с нарочен рескрипт потвърждава статута на град за общината на Сопот, въпреки че той е имал този си статут още от турско време. Малко или много това изиграва положителна роля за града и той лека-полека започва да се съвзема. Гражданите на Сопот се преориентират от производството на гайтани към по-доходното и печелившо тъкане и производство на килими и материали за тях (вълна, прежди, бои и т.н.) Откриват се и 2 работилници (фабрики) за килими.

От началото на ХХ в. Сопот започва да се съвзема и до Балканските и Първата световна война почти удвоява населението си. В годините на войните градът дава около 100 жертви. Отново следват трудни следвоенни години и борба за оцеляване. При немалкото съдействие на братята генерали Георги и Владимир Вазови през 1935 г., след посещение на цар Борис III в града по повод откриване на къщата-музей „Иван Вазов“, е огледан и одобрен теренът за построяване на Държавната военна фабрика. Нейното строителство започва през 1936 г. и през 1939 г. официално е открита. Това дава небивал тласък в развитието на Сопот и района. По време на Втората световна война на 26 юни 1944 г градът и Държавната военна фабрика са бомбандирани от британско-американска военновъздушна ескадра, без да са дадени жертви и без да са нанесени сериозни поражения или щети, както на града, така и на фабриката. Между 1950 г. и 1965 г. градът носи името Вазовград, след което отново е върнато историческото му име Сопот.

Религии[редактиране | edit source]

Населението на Сопот изповядва предимно източноправославното християнство. Има по няколко семейства римокатолици и евангелисти. Няма мюсюлмани.

Църквата “Св. св. Петър и Павел”, поглед от църковния двор

Политика[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Основни промишлени предприятия:

В района на Сопот се отглеждат етерично-маслени култури (казанлъшка роза, мента).

Районът на Сопот към 2014 г. вече се е утвърдил като примамливо и предпочитано място практикуване на екстремни спортове. Европейският център за екстремни спортове и медитация „Шамбала“ се определя като най-доброто място в България за любителите на този вид спорт, като предлага богат избор от различни занимания в областта на парапланеризма, маунтинбайк и скално катерене. „Шамбала“ домакинства ежегодно на много национални и международни състезания по екстремни спортове.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • читалище „Иван Вазов“ (основано през 1870 г.)
  • НУ „Баба Неделя Петкова“
  • гимназия „Иван Вазов“
  • Професионална гимназия „Ген. Владимир Заимов“
  • църква „Св. св. апостоли Петър и Павел“ (построена през 1846 г.)
  • „Занаятчийски еснафъ“ (осн. 2005 г.)Етнографски и занаятчийски център „Сопотски еснаф” е разположен в две възрожденски къщи „Бъдината къща” и къща „Загубански” в центъра на Сопот, където наследниците на старите майстори демонстрират и предават своя опит. Стопанисва се от къща-музей „Иван Вазов” и Сдружението на сопотските майстори и ценители на художествените занаяти. Посетителите могат да разгледат и четири тематични етнографски сбирки, както и да наблюдават работата на местните занаятчии – гравиране, инкрустиране, тъкачество и др. Особено оригинална е уредбата на гостна стая от градски тип от края на ХIX в. В центъра се намира уютно магазинче за традиционни занаяти от сопотската школа. На втория кат е подготвена стая-работилница за млади хора, които проявяват интерес да учат стари занаяти, като интерес предизвиква уредбата на типична сопотска гостна стая, възпроизвеждаща стила и бита от края на ХІХ и началото на ХХ век. Посетителите могат да наблюдават работата на занаятчиите в гравиране, инкрустиране, тъкачество и да опознаят сопотския бит и традиции.[2]
  • Рокерски клуб „Траки“
  • Клуб по парапланеризъм Скайномад

Забележителности[редактиране | edit source]

  • Къщата-музей на Иван Вазов, част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз
  • Аневско кале, крепост от 12-14 век. Крепостта е била част от родовите владения на братята Смилец, Войсил и Радослав, отъждествявана със средновековния град Копсис. Най-високо се намирала централната цитадела, която имала съоръженията нужни за самостоятелна отбрана. Разкопките показали, че в крепостта имало и манастирски комплекс с църкви, както и няколко самостоятелни църкви.Възходът на средновековния Копсис е през периода ХІІІ-ХІV в.
  • Дядо Стояновата воденица се намира до пътя водещ към началната станция на седалковия лифт, в северозападния край на града.[3] Историческата воденица от Вазовия роман „Под игото“ в момента е действаща и показва интериор от типичната воденица караджейка. В нея е стаята на дядо Стоян със съхранения си интериор, както и работното помещение. В близост до Воденицата е и маркираният любим камък, на който е присядал народният поет Иван Вазов. Акценти в екстериора са поставените пънчета и маси за сядане, излагане на стари битови и етнографски елементи, демонстрация на мелене на зърно[4], предлагане на кафе по мелничарски, месене на място, хляб, сладка, оформяне на щанд за сувенири.

В местността „Почивалото“ има условия за парапланеризъм и междинна станция (на 1389 м надм.в.) на въжената линия до хижа Незабравка в Стара Планина.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяка година на празника „Св. Атанасий“ (18 януари) в двора на църквата „ Свети Петър и Павел“ се прави и раздава курбан от общината за здраве и благополучие на жителите на общината.

Ежегодно на 9 юли се провеждат и Вазовите тържества по случай рождения ден на народния поет, а на всеки 5 години се дава и Вазовата награда за литературно творчество.

Ежегодно в град Сопот на територията на Европейския център за екстремни спортове и медитация Shambala се провеждат национални, международни и световни състезания по парапланеризъм. Посещават се от състезатели от цял свят като Гърция, Турция, Румъния, Македония, Сърбия, Австрия, Германия, Украйна, Унгария, Австралия, САЩ, Корея, Япония, Китай и др.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Сопот[редактиране | edit source]

Военни, политически и просветни дейци[редактиране | edit source]

Други личности[редактиране | edit source]

  • Гина Караиванова (1805-1878) - майка на Васил Левски
  • Иван Раев (1877-1938) - народен лечител, открил лечението на потсенцефалитния паркинсонизъм след прекарана "сънна болест" (епидемичен енцефалит). Впоследствие това лечение почва да се използва и при всички останали форми на паркинсонизъм и е известно като „curra bulgara“, т.е.: българското лечение.
  • Архимандрит хаджи Василий (1800-1874) - вуйчо на В. Левски и църковен деец
  • Паисий Каравелов (1891 - 1944), български духовник и общественик, служил в църквата „Св. св. Петър и Павел“
  • Мирослав Манолов (1985) - футболист на Черно море
  • Христо Иванов - Малкия (1851- 1904) - революционен деец, близък до В. Левски и Христо Иванов-Големия, участник в Ботевата чета
  • Тодор Кошников (1830-1876) - медицински фелдшер в Османската армия,председател на Частния революционен комитет в Сопот от времето на В. Левски, прототип на д-р Соколов от „Под игото“
  • Гьока Павлов (1830-1905) - роден в Сопот, голям български родолюбец и благодетел. Другар и съратник на Левски.

Литература[редактиране | edit source]

  • Пенков, Игнат. Стопанско-географска характеристика на Вазовград, С., 1950.
  • Петров, Цочо. Сопот през Възраждането, С., 1985.
  • Стефанов, П., йеромонах. Сопот в българската книжовна традиция (XVI-XIX в.), Известия на Църковноисторическия и архивен институт. Т. 3, 1985, 192-221.
  • Павловска, Цветана. Възрожденският Сопот, С., 1987.
  • Иван Джамбов. Средновековната крепост край Сопот. Пловдив, Христо Г. Данов, 1991.
  • Батинков, свещ. Хр. Сопотските манастири и древните пловдивски църкви. Пловдив, 1997.

Други[редактиране | edit source]

  • Филми, изработени в „ТВС“, са получавали престижни награди и на международни фестивали.
  • Сопот е известно място за практикуване на парапланеризъм.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. София, Народен комитет "Васил Левски" и Дирекция на изкуствата, 1945 (1947). с. 86.
  2. http://www.esnafsopot.com/
  3. http://visitcentralbalkan.net/bg/pages/read/t:%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC/c:%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B8/s:%D1%81%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE/p:%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82-6/o:%D0%B4%D1%8F%D0%B4%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0
  4. http://novanews.bg/news/view/2013/12/01/63112/%D0%B4%D1%8F%D0%B4%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%82-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE/

Външни препратки[редактиране | edit source]

п  б  р
Градове в Област Пловдив
АсеновградБаняБрезовоКалоферКарловоКлисураКукленКричимЛъкиПерущицаПловдивПървомайРаковскиСадовоСтамболийскиСопотСъединениеХисаря