Аверкий Петрович
|
||||||||
Аверкий Петрович е български духовник със светско име Аврам Петров Бъзайтов, Врачански митрополит през 1873-1874 година.
[редактиране] Биография
Аверкий Петрович(светско име-Аврам Петров Бъзайтов) е роден в Сопот около 1815 г., завършва най-напред килийното училище при сопотския мъжки манастир „Св. Спас“ („Възнесение Христово“). Учителства в Габрово (1839-1845), в Сопот (1848-1850, 1857), Видин (1857). През 1845-1848 година учи в семинария в Белград, където приема монашество като дякон на 15 май 1846 година, а през 1860 година е в Духовната академия в Киев, която завършва в 1862 година.
През 1862-1864 година А. Петрович слуша лекции в различни европейски университети, в това число и във философския факултет на университета в Дрезден. Известно време през 1870 година е преподавател по български език и история в Пансиона за благородни девици на графиня Левашова в Киев. До избирането му за Врачански митрополит преподава в Белградската духовна семинария и духовните училища в Зайчар, Неготин и Крагуевац.
На 26 февруари 1873 г. Аверкий Петрович е ръкоположен за митрополит на Враца и е отстранен 1874 г. след конфликт с врачанските общинари. През следващите години до смъртта си е предстоятел на църквата „Свети Стефан“ в Цариград където е и погребан.
[редактиране] Преводи
По времето, когато учи в Белград, Аверкий Петрович превежда от сръбски сам или в съавторство няколко книги с духовно съдържание:
- „Разговори за сърдечно и душевно образование / Соч. на сръбски от Гавриила Поповича, архимандрита, а преведени на български от Аверкиа Петровича Д., сопотненца“. Белград, 1847
- „Цвет милости или завещание чадолюбиваго отца [от П. Стоишича] / Преведе ся от Аверкия Петровича Диакона“. Белград, 1848
- „Църковна история с най-нужни случаи в святата църква... / Преведе от греческий на славяноболгарский язык от Аверкия Петровича и Григорий Гога, дякони“. Белград, 1855.
