Габрово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Габрово.

Габрово
Знаме    Герб
Dormition of the Most Holy Mother of God Church Gabrovo TB1-croped.jpg
Църквата "Успение Богородично".
България
Red pog.png
Габрово
Област Габрово
Red pog.png
Габрово
Общи данни
Население 60 167 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 56 995 (НСИ)
Землище 233,817 km²
Надм. височина 399 m
Пощ. код 5300
Тел. код 066
МПС код ЕВ (Г)
ЕКАТТЕ 14218
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   - кмет
Габрово
Таня Христова
(ГЕРБ)
Адрес община
пл. "Възраждане" 3
тел.: 066 818400, факс: 066 809371, http://www.gabrovo.bg/

Га̀брово е град в централна България, административен и стопански център на едноименните община Габрово и област Габрово. Разположен е по поречието на река Янтра в северното подножие на Шипченския дял на Стара планина. В непосредствена близост до него, в местността Узана се намира географският център на България.

Населението на града към края на 2009 година е 60 281 жители.[1][2][3] Пощенският код на Габрово е 5300.

По последни данни на НСИ към 31.12.2013 г., населението на Габрово е 56 995 души.

Габрово е известен с хумора и сатирата (виж Габровски шеги) и със своето машиностроене.

Съдържание

География[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Панорамна гледка към Габрово.

Град Габрово се намира в подножието на Стара планина в близост до прохода Шипка. Той се разпростира по поречието на река Янтра.

Габрово е свързан с железопътния транспорт в България чрез линията Габрово-Царева ливада. През Габрово минава една от най-важните пътни връзки, пресичащи България в направление север-юг, която представлява част от Трансевропейския коридор №9 (Хелзинки-Санкт Петербург-Киев-Букурещ-Русе-Велико Търново-Габрово-Стара Загора-Димитровград с отклонения към Гърция и Турция).

Близо до града се намира местността „Узана“, в която е локализиран географският център на България.

В землището на град Габрово се намират и 19 села, които нямат собствени землища: Баевци, Бойновци, Врабците, Геновци, Горнова могила, Думници, Зелено дърво, Малуша, Мечковица, Моровеците, Продановци, Пъртевци, Руйчовци, Рязковци, Стойковци, Стоманеците, Тодоровци, Трънито и Чукилите.

Панорамна гледка към Габрово октомври 2010.

Административно деление[редактиране | edit source]

Габрово е разделен на следните квартали: Център, Шиваров мост, Радичевец, Палаузово, Етъра, Нова махала, Ябълка, Чарково, Дядо Дянко, Недевци, Хаджицонев мост, Борово, Шенини, Сирмани, Велчевци, Гачевци, Трънето, Младост, Голо Бърдо, Русевци, Трендафил 1, Трендафил 2, Лъката, Гарата, Колелото, Войново, Инструмент, Болтата, Бакойци.

Климат[редактиране | edit source]

Териториалното развитие на областта и приоритетното развитие на определени стопански отрасли са благоприятствани от нейния разнообразен полупланински и планински релеф и благоприятен климат.

Климатът в региона е умереноконтинентален, отличаващ се със студена зима и сравнително топло лято. Валежите са с подчертано континентален характер. Средно годишно падат около 900 l/m2. През есенните и зимните месеци преобладават северните и северозападните ветрове, а през пролетните и летните – южните. Регионът се характеризира с висока годишна продължителност на слънчевото греене. Средногодишните температури са около 10 °С. По високите планински части снежната покривка се задържа около 110 дни.

Релеф и води[редактиране | edit source]

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Население[редактиране | edit source]

Брой на населението[редактиране | edit source]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2011 година:[1][2][3][4]

Габрово
Година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011
Население 7 958 8 423 13 668 21 180 37 919 57 805 75 040 81 415 76 522 67 350 63 004 61 897 60 281 58 030
Източници: Национален Статистически Институт,[1] „citypopulation.de“,[2] „pop-stat.mashke.org“,[3] Географски институт при БАН[4]

Религия[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

Име[редактиране | edit source]

Първото известно име на селището, Габрува, е от 1477 г., а днешното — Габрово, се появява през XVII век. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“. Наименованието идва от дървото габър.

История на града[редактиране | edit source]

Възникване[редактиране | edit source]

Според най-разпространената легенда Габрово е основан от Рачо Ковача преди около 250 години. Историята гласи, че той бил странстващ майстор ковач, който се установил под едно габърово дърво. Съществуват много други, но не толкова популярни легенди за първи заселници на Габрово.

Габрово възниква през средните векове като стратегическо селище в близост до старопланинските проходи. На два километра източно от града се намира крепостта „Градище“. По откритите златни и медни монети от времето на римските императори Константин I Велики (306-337 г.н.е.) и Юстин II (565-578 г.н.е.) археолозите датират крепост Градище като късноантична и ранносредновековна (от 4 до 6 век)

При археологически проучвания на територията на крепостта са разкрити крепостна стена с дължина около 4 km, която е обграждала крепостта, 42 гъсто застроени жилищни сгради, помещения на гарнизона, охраняващ крепостта, главен вход и три охранителни кули. В най-високата част на крепост Градище се е намирал главният храм, построен през IV век, а малко по-късно към него е изградено и помещение за кръщене, т.н. баптистерий. Крепост Градище е разрушавана и възстановявана многократно; счита се, че престава да съществува след падането на България под турско владичество.

През 2012 г. е направено почистване на разкопките в м. Градище, а през 2013 г. се предвижда продължаване на разкопките.[5]

При археологически разкопки през 1985 и 1989 г. е проучен многослоен некропол в центъра на Габрово, съществувал в периода XIII-XIX в., както и останките от църквата „Св. Петка“. Смята се, че църквата е построена след престоя на мощите на св. Петка Българска в селището, при пренасянето им от Епиват във Велико Търново през 1298 г. Така е потвърдено съществуването на селище на габровска територия още по времето на Втората българска държава.

Габрово е родният град на Иван Калпазанов, който построява и заедно c Васил Карагьозов оборудва с модерни немски машини първата фабрика за текстил в Габрово и в новоосвободеното Княжество България (1882 г.). Превърнал се в "българския Манчестър", в Габрово се раждат и заселват много изявени предприемчиви личности. Така в Габрово с бързи темпове паралелно се развиват индустрията и образованието.

В края на XII век тук се развиват занаятите и търговията, както и производства, свързани с обслужването и опазването на проходите през Балкана — ковачество, оръжейничество и др. В годините на османското владичество Габрово е голям занаятчийски и търговски център. През XIX век тук се практикувани 26 занаята — ковачество (налбантство), ножарство, чакракчийство, грънчарство, гайтанджийство, кожарство, бубарство и много още. Първата текстилна фабрика (1882 г.) е основана от Иван Колчев Калпазанов с помощта на Васил Карагьозов в съдружие с Петко Цокев.

Османски период[редактиране | edit source]

Най-вероятно първоначалните заселвания са били около „Топлика“ — извор на пътя към Балкана, в подножието на хълма „Петкова нива“. Те са станали вероятно преди около 600–700 години, а може би и по-рано. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г.[6] В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“. По тези думи може да се съди, че Габрово е съществувало при падането на България под турско робство (1396 г.) и доста преди това, за да има църква. На около 2 km североизточно от града се намира крепостта „Градище“, съществувала до началото на VII век. Останките от тази крепост могат да се разгледат и днес, въпреки че се нуждаят от реставрация. Там последно са правени разкопки през деветдесетте години на ХХ век.

През 1622 г. Евлия Челеби преминава през Шипченския проход с въоръжен отряд от 500 души на път за османския поход срещу Австрия. Според неговия пътепис: задължените да охраняват прохода габровци не се колебаят да нападат преминаващите през него турски куриери, малки групи войници и други пътници. На слизане към Габрово], "на едно тясно, диво и каменисто място, пригодно за хайдушки засади", отрядът на Евлия Челеби е нападнат и турците два пъти водят сражение. За Габрово Евлия Челеби пише: Боже, прости ме, но селото е бунтовническо, не е за отсядане на пет или десет души в него... С една дума тези селяни вършат разбойничество в Шипченската планина, не настаняват в селото си дори 150-200 души конници, а онези, които се настанят там със сила, не изпращат със здраве. Благоразумните да не ходят на тези планини, защото и зиме, и лете има много разбойници.[7]

През 1860 г. Габрово е обявено за град. Феликс Каниц казва за него, че през 70-те години на XIX век „е една голяма работилница“ и че е „град, който живее от водата“, имайки предвид масово използваната водна сила. Славата на габровските изделия се носи из цялата Османска империя, че и извън нея. В Букурещ и сега има улица, носеща името „Габровени“.

Българско възраждане[редактиране | edit source]

Бързият икономически възход и националното пробуждане са причина още през 1835 г. тук да се открие първото българско светско училище. През 1872 г. то прераства в средно училище, а от 1889 г. - в Априловска гимназия, наречена така в чест на основателя си Васил Априлов, виден възрожденски деятел. Строят се красиви възрожденски къщи, църкви, мостове, чешми, часовникова кула (1835). Жителите на града вземат дейно участие във въстанието на Капитан дядо Никола през 1856 г., в Търновското въстание от 1862 г., в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), на Христо Ботев (1876), на Цанко Дюстабанов (1876 г. - изцяло формирана в Габрово). През 1868 г. Левски създава тук революционен комитет. Градът е родно място на Васил Априлов, Цанко Дюстабанов, Поп Харитон, композитора Емануил Манолов, Тодор Бурмов и много други.

След Освобождението[редактиране | edit source]

И след Освобождението през 1878 г. Габрово се развива като най-крупния текстилен център на България, неслучайно получил прозвището „българският Манчестер“. Градът открай време се слави с пестеливостта и остроумието на своите жители, поради което тук се намира единственият в света Дом на хумора и сатирата.

Между Балканските и Световните войни[редактиране | edit source]

По време на Балканската война в 1912 година 13 души от Габрово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Градът през социализма[редактиране | edit source]

Развитие в посткомунизма[редактиране | edit source]

Първите сдружения и институции, първите и в България[редактиране | edit source]

  • Първото новосветско училище — Габровското училище 1835 г., създадено от Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов;
  • Първата модерна фабрика само с български капитали в Новоосвободеното Княжество България е фабрика "Иван Колчев Калпазанов" 1882 г., основана от Иван Калпазанов в съдружие на Петко Цокев и безценната помощ на Васил Карагьозов, който е и неин дългогодишен директор;
  • Първият движещ се макет — на Иван Недков от 1892 г. движещ се модел на котелна парна машина, собственик на фабриката за стомана "Иван Недков"
  • Първите чугунени радиатори в България — конструирани от инж. Симеон Недков и произвеждани във фабрика "Иван Недков"
  • Първият памукотекстилен стан в България — конструиран от инж. Цветан Недков и произвеждан във фабрика "Иван Недков"
  • доц. д-р Никола Недков - пластичен хирург, един от създателите на катедрата по пластична хирургия към ИСУЛ /Института за усъвършенстване на лекарите/, днес Университетска болница "Царица Йоанна" - София
  • инж. Цветан Недков - един от основателите на организираната спортна дейност в Габрово
  • Първата кредитна кооперация - "Сиромашки труд" 1889 г.
  • Първата трикотажна фабрика — основана от Христак Момерин през 1890 г. (източник: "Книга на Габровската индустрия" изд. 1934 г.)
  • Първата потребителска кооперация - "Спестовно-потребително табашко работническо дружество" 1895 г.
  • Първата производителна кооперация — Работническо — шивашко дружество "Напредък" 1895 г.
  • Първата машинна кожарска кооперация — фабрика "Щастие"
  • Първите рудшили /обли плетачни машини/ - донесени от Йордана Кавалова
  • Първата фабрика за четки - 1925 г. Стефан П. Кедев. Фабриката произвежда всички видове четки: бояджийски, бръснарски, за рисуване, за коне, за обувки, индустриални валове, като качеството им конкурира успешно германските. (източник: "Книга на Габровската индустрия" изд. 1934 г.)
  • Първата калъпчийска фабрика — фабрика "Паничарка" 1910 г.
  • Първата гълъбова поща - Христо Бръчков - 1877 г.
  • Първото дружество на "Червения кръст" - 01.11.1883 г.
  • Първата метеорологична станция - 01.01.1887 г.
  • Първият метеоролог - Христофор Ангелов
  • Първата психологична лаборатория в България — доц. д-р Никола Христов Алексиев
  • Първият оркестър в България - 1845 г. оркестърът на цигуларите Цвятко и Пенчо Караколеви

Малко известни факти за Габрово[редактиране | edit source]

  • Първото светско новобългарско училище - 1835 г., основано от Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов
  • Първата ученическа библиотека - 1840 г.
  • Първото приложение на звучната метода за произнасяне на буквите - 1868 г.
  • Първият учебен кабинет по физика - 1872 г.
  • Първо в страната гражданско пощенско отделение — януари 1878 г.(заедно с тези от Свищов и Търново).
  • Първата фабрика за доставка на платове за Княжеския двор — фабриката на Иван Колчев Калпазанов - 1882 г., построена от Иван Калпазанов, Петко Цокев и Васил Карагьозов.
  • Първата светнала електрическа крушка в България - 1882.
  • Първото изпълнение на сегашният химн „Мила Родино“ в Априловската гимназия.
  • Първото дружество на Червения кръст — основано на 1 ноември 1883 г.
  • Първата опитна земеделска станция
  • Първата метеорологична станция - 1 януари 1887 г.
  • В историческия музей – Габрово се съхраняват първата българска банкнота със сериен №000001 от 1881 г.
  • Първият губернатор на София и първи министър-председател на България е габровецът Тодор Бурмов 1880 г. Той е родом от село Нова махала, сега кв. Нова махала.
  • 1882 г. Иван Колчев Калпазанов с помощта на Петко Цокев и Васил Николов Карагьозов основават първата модерна фабрика за производство на текстил, шаяци и гайтани в Габрово и в Новоосвободеното Княжество Бълария
  • Най-индустриализираният град в България в периода 1905-1978 г. е Габрово. Това е причината градът да стане известен като “Българския Манчестър
  • Пенчо Иванов Семов е известен габровски индустриалец от началото до средата на 20 век, известен с благотворителната си дейност по подпомагането на много обществени начинания. Наричан е „българският Рокфелер“ и „най-социалният индустриалец на Балканите“. Семов е главен акционер в 28 акционерни дружества в България, сред които три банки и две застрахователни компании. След смъртта си на 10 юли 1945 година,[2] Семов оставя основни капитали на стойност 1,083 млрд. златни лева. http://www.youtube.com/watch?v=5NSaBvNaWAA
  • Първата фабрика за производство на барут, експлозиви и патрони — барутна фабрика "Еловица"
  • Първата фабрика за калъпи за обувки - 1918 г.
  • Първият тенискорт и ледена пързалка -1922 г. в парка на Иван Хаджиберов, сега цех 1 на фирма Финтекс
  • Първата и всички 11 фабрики за производство на сапуни до 1936 г.
  • Първата фабрика за кокс и деривати.
  • Най-високата сграда в област Габрово-20 етажната сграда "Космос"
  • Първо в страната улично радиозвучаване - 1946 г.
  • 1954 г. радиотехниците Ив. Гатев и Т. Бочуков конструират първия портативен магнетофон в България
  • Камбаната на храм "Успение на Пресвета Богородица" - първата камбана донесена от чужбина в Габрово.
  • В Габрово е имало немско консулство. В периода 1926-1933 г. почетен немски вицеконсул е Васил Карагьозов. През 1934 г. почетен немски вицеконсул е Кольо Карагьозов. След 1934 г. то е изместено във Варна.
  • Габрово е обявено за кредитор на България през 1942 г.
  • Първата съвременна концертна зала — открита на 21 октомври 1962 г.

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

Местните избори 2007 година са спечелени от Томислав Дончев (ГЕРБ). Той печели на втори тур срещу Николай Григоров (БСП). През 2010 година Томислав Дончев е избран за министър по управлението на европейските пари в кабинета на Бойко Борисов. Това налага нови местни избори в Габрово които са спечелени от Николай Сираков (ГЕРБ, подкрепен от ДПС) На редовните местни избори през 2011 година, за кмет на Община Габрово от първи тур, с 57,67% е избрана Таня Христова ГЕРБ.

Общински съвет[редактиране | edit source]

Герб и знаме[редактиране | edit source]

Знаме на Габрово

Гербът на град Габрово се състои от традиционния за този род официални знаци хералдичен щит, върху който стъпва стенна корона - стилизирана крепостна стена с кули – стар градски символ, издаващ градската форма на развитие и древността на възникване. Около нея е препасана девизна лента с текст „Труд и постоянство“ – част от девиза на първият габровски индустриалец Иван Калпазанов. В хералдичния щит на червен фон са изобразени символично основните фактори, допринесли за просперитета на Габрово. В средата с вълнообразни линии е означена река Янтра, около която се развива селището от най-дълбока древност. Над нея е изобразено стилизирано зъбно колело – символ на индустриалното производство, донесло слава на Габрово като „Българският Манчестер“; отляво върху него стои чук, който представя един от най-старите занаяти в Габрово – ковачеството, свързано с легендарния основател на града – Рачо Ковача. Отдясно върху щита се намира стилизиран кадуцей – върхът на жезъла на древногръцкия бог Хермес, който символизира развитието на търговията. Под образа на р. Янтра се намира отворена книга, символизираща стремежът на габровци към просвета и наука, който намира израз в основаването на първото новобългарско училище в селището през 1835 г.

Видни габровци в Учредителното и Народните събрания[редактиране | edit source]

  • Учредително събрание - 16.04.1879 г. в Търново
Иван Златин - търговец
Сава Сирманов - учител
Калчо Симеонов - търговец
д-р Алекси Христов - градски лекар
Иван Гюзелев - учител
Андрея Манолов - учител
Райчо Каролев - учител
  • Първо Велико народно събрание от 17.04.1879г. до 26.06.1879г. - Търново
Иван Златин - търговец
Сава Сирманов - учител
Калчо Симеонов - търговец
д-р Алекси Христов - градски лекар
Иван Гюзелев - учител
Андрея Манолов - учител
Райчо Каролев - учител
  • Първо обикновено народно събрание от 21.10.1879г. до 24.11.1879г.
Иван Гюзелев - учител
  • Второ обикновено народно събрание 20.01.1880 г. - Търново
Калчо Симеонов - търговец
Тодор Бурмов - учител
Васил Златев - учител
Иван Гюзелев - учител
  • Второ Велико народно събрание - само на 01 юли 1881г. - Търново
Райчо Каролев - учител
Иван Гюзелев - учител
Андрея Манолов - учител
  • Четвърно обикновено народно събрание м. 06.1884 г. - Търново
Райчо Каролев - учител
Васил Карагьозов - учител
Христо Конкилев - търговец
Иван Златин - търговец
  • Трето Велико народно събрание - 25.06.1887 г. - Търново
Иван Калпазанов - фабрикант
Иван Червенаков - търговец
Цанко Добрев - търговец
Христо Илюв
Христо Балканджиев - търговец
Христо Конкилев - търговец
  • Пето обикновено народно събрание - 27.09.1887 г. - Търново
Цанко Цанков - търговец
Иван Червенаков - търговец
Цанко Добрев - търговец
  • Шесто обикновено народно събрание - 26.08.1890 г.
Христо Конкилев - търговец
Цанко Добрев - търговец
Еким Генчев - търговец
  • Четвърто Велико народно събрание - 01.04.1893 г. - Търново
Васил Карагьозов - фабрикант
Васил Грудов - търговец
  • Седмо обикнавено народно събрание - 18.07.1893 г. - Търново
Васил Карагьозов - фабрикант
Васил Грудов - търговец
  • Осмо обикновено народно събрание - 1894 г. - Търново
Христо Топузанов - търговец
Христо Конкилев - търговец
  • Девето обикновено народно събрание - 11.10.1896 г. - Търново
Христо Топузанов - търговец
Христо Конкилев - търговец
Иван Пецов - адвокат
Христо Манафов - търговец

Международно сътрудничество[редактиране | edit source]

Габрово е член на ФЕКГ (Фондация на европейските карнавални градове)

Габрово е побратимен[9][10] със следните градове:

Неправителствени организации[редактиране | edit source]

  • Дружество "Майчина грижа" - Габрово
  • Български червен кръст - Областен съвет Габрово
  • Историографско дружество "Габрово"
  • Габровска Ремкеанска школа или "Философско-математично общество — Габрово"
  • Дружество на вдовиците и сираците от войните "Самозащита" Габрово
  • Обществен дарителски фонд — Габрово
  • Международен съвет на самодейните средища — Габрово
  • Ротари клуб — Габрово
  • Ротаракт клуб — Габрово
  • Интеракт клуб — Габрово
  • Лайънс клуб — Габрово
  • Фондация "Марсел де Бископ"
  • Клуб "Приятели на Белгия"
  • Клуб "Приятели на Германия"
  • Регионална туристическа агенция /РТА/ "Стара планина" - Габрово
  • Младежко християнско дружество ИМКА — Габрово
  • Сдружение "Младежка информационна мрежа"
  • Сдружение "Скаутски туристически клуб"
  • Ученически младежки съвет на Габрово
  • Сдружение "Социален диалог" - Габрово
  • Клуб на дейците на културата
  • Дружество за защита на животните
  • Фондация "Коста Берберов"
  • Сдружение "Габрово 21"
  • Високотехнологичен бизнес инкубатор
  • Клуб по фелинология "Бастет"
  • Съюз на слепите
  • Съюз на инвалидите
  • Дружество "Военноинвалид" Габрово
  • Сдружение "Планета Габрово"
  • Общинско училищно настоятелство
  • Гражданско сдружение "Нашето ПО-ГОЛЯМО ГАБРОВО"
  • Сдружение Памет габровска
  • Краеведско дружество "Илия Габровски"
  • Сдружение за устойчив туризъм "Узана"

Икономика и инфраструктура[редактиране | edit source]

Икономическа характеристика[редактиране | edit source]

В миналото Габрово е бил известен като българският Манчестър поради силно развитата си индустрия. Началото е поставено от Иван Колчев Калпазанов и Васил Карагьозов, които създават първата модерна фабрика за текстил в Габрово и в Новоосвободеното Княжество България (1882). В първите години на XIX в. от трансилванския град Брашов в Габрово е донесен първия гайтанджийски чарк.

От съществуващите дребни производства възниква огромна за времето си индустрия. Развиват се текстилната (вълнена и памучна), кожарската и железарска промишленост.

В момента производството е съсредточено в следните направления:

  • памучен и вълнен текстил;
  • памучен и вълнен трикотаж;
  • шивашка индустрия;
  • машинистроене;
  • производство на пластмасови изделия;
  • обработване на кожи и производство на кожени изделия;
  • производство на обувки;
  • производство на ножове и домакински прибори;
  • производство на мебели;
  • производство на хляб и хлебни изделия;
  • производство на мляко и млечни изделия;
  • шоколадови изделия;
  • строителство.

Транспорт[редактиране | edit source]

Медии[редактиране | edit source]

Регионални вестници[редактиране | edit source]

  • Вестник "100 вести", ежедневник — регионално частно печатно издание и on-line: http://stovesti.info
  • Вестник "Габрово днес" е частен вестник и излиза три пъти седмично.
  • Вестник "Диалог" - информационен бюлетин.
  • Gabrovo Info Какво, къде... в Габрово
  • Gnews Габрово — http://www.rtv-gabrovo.com/
  • Медия за градска култура — http://elatevgabrovo.org— културните събития в Габрово.
  • Вестник "Истината" - печатно издание на ПП АТАКА - Габрово

Радиостанции и телевизия[редактиране | edit source]

Радиостанции, приемани в Габрово на УКВ [14]
MHz радиостанция предавател мощност
    91.30     Bulgaria On Air   РТПС "Бумеранг ФМ"     163 W  
    92.20   БНР Програма „Христо Ботев”    РРТС връх "Ботев"   1 kW
    94.50   БГ Радио   РРТС Градище   100 W
    95.40   БНР Програма „Христо Ботев”   РРТС Градище   166 W
    96.40   Дарик радио (Габрово)   РРТС Градище   500 W
    98.60   Magic FM   РРТС Градище   260 W
  100.90   БНР Програма "Хоризонт"     РРТС връх "Ботев"   10 kW
  101.70   Бумеранг радио   РТПС "Бумеранг ФМ"   168 W
  103.20   БНР Програма "Хоризонт"   РРТС Градище   500 W
  104.00   Радио 1   РРТС Градище   200 W
  107.40   Радио N-Joy   РТПС "Бумеранг ФМ"   288 W

Дарик радио (Габрово) има и регионална програма, а Бумеранг радио излъчва изцяло оригинална програма за Габрово и близките селища.

Здравеопазване[редактиране | edit source]

Образование и наука[редактиране | edit source]

Училища[редактиране | edit source]

През 1835 г. в Габрово е открито първото българско взаимно (класно) училище. Много хора по това време държали на неговото въвеждане, но идеята дошла от Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов, български търговци, родом от Габрово, преселени в Одеса. Непосредствено до Априловската гимназия (в същата сграда) се намира Националният музей на образованието.

Габрово разполага с едно висше училище - Технически университет - Габрово. Днес обучението в него се извършва в три факултета с 24 катедри.[15]

Общински училища
  • НУ “Васил Левски”
  • ОУ “Ран Босилек”
  • ОУ “Неофит Рилски” [16]
  • ОУ “Цанко Дюстабанов”
  • ОУ “Христо Ботев”
  • ОУ “Иван Вазов” [17]
  • ОУ “Св.Св.Кирил и Методий”
  • СОУ “Райчо Каролев”
  • СОУ “Отец Паисий”
  • ПМГ “Акад.Ив.Гюзелев” [18]
  • ОУ “Найден Геров” – с. Яворец [19]
Държавни училища
  • Национална Априловска гимназия [20]
  • ПТГ “Д-р Василиади” http://www.ptg-gabrovo.hit.bg
  • ПГ по туризъм "Пенчо Семов" http://pgtgabrovo.globcom.net
  • Помощно училище "Николай Ст.Палаузов" [21]
  • Професионална гимназия по строителство [22]

Библиотеки и архиви[редактиране | edit source]

Култура и забавление[редактиране | edit source]

Театри[редактиране | edit source]

Художествени галерии[редактиране | edit source]

Музикално и танцово изкуство[редактиране | edit source]

Културни домове и кина[редактиране | edit source]

Музеи[редактиране | edit source]

Архитектурно-етнографски комплекс Етъра

Габровски хумор[редактиране | edit source]

Редовни събития[редактиране | edit source]

Спорт[редактиране | edit source]

спортна зала „Орловец
  • Спортна зала Орловец, [30]
  • Стадиони: Христо Ботев, Васил Априлов, Христо Смирненски
  • Футболен клуб Янтра, основан на 21 септември 1919 г. Началото е поставено с мач срещу "Локомотив" - Горна Оряховица спечелен с 1:0.
  • Футболен клуб "Янтра 2000"
  • Спортен клуб по хандбал "Бъки" - Габрово
  • Спортен клуб за приложна стрелба и еърсофт "Алфа Метал"
  • Волебойлен клуб "КВК Габрово"
  • Ръгби клуб "Янтра" [31]
  • Спорт Модел клуб Габрово [32]
  • На габровци са на разполежение три тенис корта и три закрити басейна.

Забележителности[редактиране | edit source]

Мост "Игото"
Паметника на Рачо Ковача в Янтра
Паметник на загиналите във войните от 1912-1913 и 1915-1918 година


Храмове[редактиране | edit source]

Свети мощи и чудотворни икони в Габрово[редактиране | edit source]

Паметници и монументи[редактиране | edit source]

Мостове[редактиране | edit source]

  • Конашки мост (мост "Игото")
  • Баев мост
  • Шиваров мост
  • Падалски мост (до Дома на хумора и сатирата)
  • Бичкински мост
  • Хаджицонев мост
  • Грънчарски мост
  • Боровски мост
  • Горнокрайски мост

Фасади на известни къщи[редактиране | edit source]

  • Бобчева къща
  • Карагьозова къща
  • Кантората на бивше ААД "Иван К. Калпазанов"
  • Къщата на хаджи Стойчеви
  • Къщата на хаджи Гунчеви
  • Къщата на Марокови
  • Къщата на Конкилеви

Чешми и кладенци[редактиране | edit source]

  • Каменски извори - "Топлика" и "Извора"
  • Гунин кладенец
  • Вонеща вода
  • Априлова чешма
  • Конашка (пазарска) чешма
  • Чешмата на Петър Хаджихристов
  • Чешмата на Девическия манастир
  • Чешмата на часовниковата кула
  • Чешмата при житния пазар
  • Любовната чешма
  • Чешмата на Часовниковата кула с глава на лъвче

Паркове[редактиране | edit source]

Любопитно[редактиране | edit source]

Осемте чудеса на Габрово е полушеговит списък от „забележителности“:

  • Паметник в реката – паметник на Рачо Ковача на остров в река Янтра.
  • Космос на земята – заведение на 20-ия етаж на най-високата сграда — кафе „Космос“(от няколко години вече не съществува).
  • Кораб в гората – постройката на болница за белодробни заболявания, има формата на кораб. Построена е от, габровския индустриалец Пенчо Семов. Намира се в гориста местност в кв. "Дядо Дянко". Габровци я наричат „Парахода“.
  • Дърво насред пътя – столетно дърво в близост до паметника на Рачо Ковача, на ул. "Скобелевска".
  • Стълба за никъде — стъпала сред дърветата, в близост до Дома на културата.
  • Планета Габрово (Астероид 2206-Габрово) - открита е малка планета, кръстена Габрово и регистрирана под № 2206.
  • 3 мадами под водата — композиция от три голи, къпещи се жени, държащи риба в шадравана пред хотел „Янтра“.
  • Конниците, които са на покрива на Дом на културата "Емануил Манолов".
  • Два моста един до друг над реката. Баевият мост.

Личности, свързани с Габрово[редактиране | edit source]

Габровски светци[редактиране | edit source]

Свети мощи и чудотворни икони[редактиране | edit source]

Известни личности, гордост за Габрово[редактиране | edit source]

Габрово е родно място на много бележити личности - 26 професори, 17 генерала, 12 министри, 2 войводи, 2 подвоеводи, 15 четници, 138 опълченци, 5 първи инженери в България (машинен, електроинженер, корабостроителен, текстилен и трикотажен).

Литература[редактиране | edit source]

Литература за Габрово и габровци[редактиране | edit source]

  • Йеросхимонах Спиридон, "История во кратце о болгарском народе славенском"
  • Братя Гъбенски (Христо и Петър), "Историята на града Габрово и габровските въстания", Г. 1903
  • Д-р Цончев Петър, "Из стопанското минало на Габрово"
  • Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово — исторически приноси"
  • Алманах на Габровската индустрия - 1934 г.
  • Габровски Илия, "Бележити хора и събития от Габровския край"
  • Недялков Марко, "Рачо Ковача"
  • Карастоянов Георги "Васил Априлов"
  • Атанасов Ж., Конев Ил. "Светилник на новобългарската просвета"
  • Минчев Минчо, "История на вълнено-текстилната индустрия в Габрово"
  • Минчев Минчо, "И като почна зданието да се прави"
  • Николов Енчо, "Габровските памукотекстилци"
  • Елмазов Емил, "Златният град"
  • Бумов Радослав, "Бодкаджии"
  • Минчев Минчо, "Стряха над Янтра"
  • Цонева Даниела, "Габровските квартали"
  • Чолакова Красимира, "Модернизацията на Габрово 1878 - 2006"
  • Чолакова Красимира, "Пенчо Семов — българският Рокфелер"
  • "Габрово — Българският Манчестър"
  • Енциклопедия "Априловски свод"
  • Пурел Милка, "Габровци на XX век" (4 части)
  • Мартинов Ал. "Габрово през Възраждането"
  • Ямантиев Нено, "Габрово през епохата на Възраждането — архитектурен облик", изд. "Наука и изкуство", С. 1972
  • Карагьозов Божидар, "И докоснах написаното с върха на пръстите си — Да святится имя твое", в-к "100 вести", подлистник "Християни" 30.07.2009
  • Карагьозов Божидар, "Чудният даскал — първият европеец в Габрово", в-к "Габрово днес", 1991 г.
  • инж. Карагьозова Веселинка, "Биографична справка за Васил Карагьозов", 2006 г.
  • Колева Елена, Колева Ивелина, "Васил Карагьозов — in memoriam", сп. "Минало", бр.2/2008 г.,с.88-96
  • Колева Елена, Колева Ивелина, "Свещената мисия на монаха — в памет на Васил Карагьозов", Православие.БГ/26.03.2010 и informaciata.com /28.03.2010
  • Колева Елена, Колева Ивелина, "Как Габрово стана Българският Манчестър", сп. "Минало", бр.4/2009 г., с.63-72
  • Колева Елена, Колева Ивелина, "Връзките на хаджи Николи Минчооглу от Търново с чорбаджи Иванчо Пенчов Калпазанов от Габрово в борбата за черковна независимост", сп. Минало, бр. 4/2011, стр. 17-23
  • Гечева Катя, ТДА — Габрово, "Дарителите на Габровските училища 1852-1946", Габрово, 2009 г.
  • Темелски Христо, ""Соколският манастир „Св. Успение Богородично” край Габрово""
  • Чолакова Красимира, "Пейо Пеев. Борба за независимост", 2009
  • Шулекова Юлиана, Чолакова Красимира, "Храм Успение Богородично"
  • Шулекова Юлиана, Чолакова Красимира, "Храм Света Троица"
  • Чолакова Красимира, "Храм Успение Богородично", Габрово, 2010
  • Чолакова Красимира, Росен Йосифов "Храм Свети Йоан Предтеча", Габрово, 2010
  • Сдружение за устойчив туризъм "Узана", "Узана — зеленото сърце на България", Габрово, 2010

Литература от габровски автори[редактиране | edit source]

  • Ран Босилек, "Патиланци"
  • Ран Босилек, "Патиланско царство"
  • Д-р Тодор Шандурков, "Българинът — начин на упротреба"
  • Д-р Тодор Шандурков "Врата към вечността"
  • Попов Николай, "Откраднати усмивки"
  • Минчев Минчо, "Звезден автобус"
  • Минчев Минчо, "Зеленият ангел"
  • Росенски Иван, "Роса"
  • Росенски Иван, "Така или иначе"
  • Росенски Иван, "Нещо пеещо"
  • Ангелов Николай, "Предател на щат"
  • Берберова Милка, "Покровители на белите писти"
  • Красимир Едрев, "44"
  • отец Стефан Стефанов, "Покой напоен с любов", http://oste.blog.bg/?page=3, http://www.sibir.bg/blog/ostefan/
  • Блог за историята на Габрово — elika.блог.бг
  • Христова Цонка, "Думи на кръстопът", поезия, 2005; "Размишленията на една мравка", поезия, 2008

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в Население - градове в България - „НСИ“
  2. а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
  3. а б в Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
  4. а б Население - градове в България (1887-1946) - „БАН“
  5. Съобщение в сайта Елате в Габрово
  6. Цончев, д-р Петър, Из общественото и културно минало на Габрово, исторически приноси. С. 1934 (1996), стр. 245
  7. Иван Христов. Слави Тодоров. Пътеводител Шипка. София. 1988 г. Издателство "Медицина и физкултура". 68 с.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.
  9. Побратимени градове
  10. http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls
  11. http://www.nowysacz.pl/eng/
  12. http://terramall.bg
  13. http://mallgabrovo.bg
  14. http://www.predavatel.com/bg/8/gabrovo
  15. http://www.tugab.bg
  16. http://www.neofitrilski.com
  17. http://www.ou-ivanvazov.com
  18. http://www.pmg-gabrovo.bg
  19. http://www.n-gerov.hit.bg
  20. http://www.nag-school.org
  21. http://www.palauzovschool.hit.bg
  22. http://www.pgsgabrovo.dir.bg/_wm/basic/?df=523312&dflid=3
  23. http://www.libgabrovo.com/modules/news/
  24. http://www.archives.government.bg/tda/?cat=101
  25. http://kameren.hit.bg/
  26. http://windork-gabrovo.dir.bg/_wm/video/?df=102968&GDirId=dfe01e2a04dbb66ca7c25b083bd57a5d
  27. http://www.etar.org/
  28. http://www.h-museum-gabrovo.bg/
  29. http://nmo.hit.bg/
  30. http://www.sport-gabrovo.com/index.php?option=com_content&task=blogsection&id=4&Itemid=9
  31. http://yantrarugbyclub.com/l-bg/
  32. http://www.modelclub-gabrovo.com/
п  б  р
Градове в Област Габрово
ГабровоДряновоПлачковциСевлиевоТрявна