Боженците

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Боженците
Bozhentsi E811.jpg
България
Red pog.png
Боженците
Област Габрово
Red pog.png
Боженците
Общи данни
Население 37 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 7,335 km²
Надм. височина 692 m
Пощ. код 5349
Тел. код 067193
МПС код ЕВ (Г)
ЕКАТТЕ 4964
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   - кмет
Габрово
Таня Христова
(ГЕРБ)

Боженците[1] е село в Северна България. То се намира в община Габрово, Област Габрово.

Име[редактиране | edit source]

В книгата си "Из общественото и културно минало на Габрово"[2], д-р Петър Цончев нарича селото (което тогава е и община) Боженци. Единствената промяна е през 70-те години на 20 век, когато статутът му от махала е преминал на село.

И към момента, самостоятелната пощенска станция на входа на селото посреща с табела: "Пощенска Станция село Боженци"

География[редактиране | edit source]

Боженците се намира в средна Стара планина, на изток от Габрово, непосредствено след Шипченския проход. Разстоянието от Трявна е 8 km, от Габрово - 15 km, от София - 201 km, от Варна - 255 km, от Пловдив - 116 km, от Бургас - 207 km, от Русе - 150 km.

История[редактиране | edit source]

Стара къща

Село Боженците е създадено след турското нашествие в Търново в края на 16 век. Тогава от столицата на България бягат голяма част граждани, които се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни части на Балкана. Между тях е и младата болярка Божана, която избира за свое скривалище местността, където в момента е село Боженците. Именно на нея то носи своето име. Синовете на болярката се захващат с търговия и с течение на времето селото се разраства, за да се превърне през Възраждането във важен кръстопът за търговците към средата на XVIII в. Основната продукция на търговците е кожа, вълна, восък, пчелен мед. Непосредствено до единия край на селото има запазен римски път в посока Габрово, а точно от другата страна започва горска пътека към Трявна.

Навлизането на фабричната промишленост след Освобождението измества местните занаятчийски стоки и селото постепенно запада. През 1962 г. започва реставрирането на някои сгради, както и цялостно възстановяване на селото. Боженците е обявено за архитектурен резерват на 28 януари 1964 г.

Днес хиляди туристи посещават този живописен кът, превърнал се във важна туристическа дестинация.

Архитектура[редактиране | edit source]

Изглед от Боженците

Село Боженците е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. По тази причина в него е запазена архитектурата от Възраждането, като съществува забрана за изграждането на сгради, които не са в запазения стил на селото. Тъй като заселниците по време на османското владичество са били заможни и влиятелни хора, голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за дюкян, а във втория са живеели стопаните. Характерни за боженските къщи са чардаците, покривите от каменни плочи, ъгловите камини, дърворезбите на таваните. Настилката на боженските улици навсякъде е единствено калдъръмена.

Истинско майсторство на възрожденската архитектура представлява трикорабната базилика "Пророк Илия", където могат да се забележат куполи, скрити под скосения таван, масивни каменни стени и типичните боженски сводове. Църквата е построена през 1839 г. и влиятелните жители на селото получават разрешение да построят към нея камбанария - нещо строго забранено по време на Османското владичество. В долната част на църковния двор е имало килийно училище. Класно училище е построено през 1872 г. и представлява масивна сграда в началото на селото, която след това е преустроена на галерия. По предназначение, на нейният първи етаж е имало салон и библиотека, а на втория - класни стаи.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Стара къща

Боженците е сред 100 национални туристически обекта на Български туристически съюз: Архитектурно-исторически резерват "Боженци", 08:30 - 16:00 часа. Има печат при екскурзоводите в началото на селото,предлага се целогодишно настаняване в 6 къщи за гости на Община Габрово и в частни къщи. Резервата се посещава от повече от 25 000 души годишно.

За националните празници в резервата се правят възстановки на традиционни обичаи-мартеници,лазаруване,коледуване. май - поход-възстановка "По пътя на Рачо Ковача" април - лазаруване, Великденско хоро

Личности[редактиране | edit source]

  • Светослав Лучников
  • Димитър Дончев Попов (Комитовски) (1859-1918) - участник в сръбско-турската война от 1876 година. Опълченец от IX дружина в Руско-турската война от 1877-1878 година. След Освобождението се преселва в Попово. Търговец. Дарител. Умира в Попово[3].

Източници[редактиране | edit source]

  1. Справка към 31.08.2008 г. в Националния регистър на населените места
  2. "Из общественото и културно минало на Габрово", 1934 г. (стр.2, стр. 55)
  3. Атанасов, И., П. Събев. Летопис на Попово. Варна, 1992.

Външни препратки[редактиране | edit source]