Българско опълчение
- За селото в Южна България вижте Опълченец (село).
Българското опълчение е руска военна част съставена от българи-доброволци (опълченци). Участва в Руско-турската война (1877-1878). Участник в опълчението след Освобождението е наречен „опълченец-поборник“.
Съдържание |
[редактиране] Сформиране
Най-ярката изява на Българското националноосвободително движение по време на Руско-турската война (1877 - 1878) е сформирането и действията на Българското опълчение.
Първоначалната идея за неговото организиране, структура, задачи и т.н. се разработва от генерал Ростислав Фадеев. Руското военно министерство, основавайки се на нея, съставя главните положения „за организирането на българската войска“ - проект за създаването на българска въоръжена сила с военно-полицейски, конвойно-етапни и помощни функции в състав от 3 бригади и 6 конни сотни. Предвижда се след Освобождението от тази въоръжена сила да бъде развито пълно Опълчение. Окончателното решение за създаването на Българското опълчение е взето на 13 ноември 1876 г. от император Александър II по време на съвещание, в което участват великият княз Николай Николаевич и военният министър генерал Дмитрий Милютин. На 17 април 1877 г. (нов стил 29 април 1877 г.) военният министър издава заповед за създаването му. От императора са утвърдени и „Правила за създаването на Българското опълчение“.
.jpg)
Като основна задача на опълчението е определено оказването на съдействие на руските войски главно чрез поддържане на реда в освободените български земи. Фактическото създаване започва още на 31 март 1877 г. Първоначалното ядро от около 700 опълченци е образувано в Кишинев. и е наречено „Пеши конвой на главнокомандващия великия княз Николай Николаевич“. Разраства се след преместването на лагера край Плоещ. Формирани са 6 дружини, а през лятото на 1877 г. още 6. Броят на опълченците достига 7 400. До създаването на проектираните конни сотни не се стига.
Подборът на доброволците е извършен от „Комисия за приемането на доброволци“ , която преценява годността за военна служба. В редиците на опълчението са приети българи-доброволци от 14 до 65 годишна възраст. Личният състав е набран предимно от средите на участниците в национал-революционното движение и Сръбско-турската война (1876). Съдействие за набиране на доброволци оказва Българското централно благотворитерно общество в Румъния и Славянските благотворителни комитети в Русия. Опълченците са с права на военнослужащи от Руската армия.
[редактиране] Състав
Освобождението на България
За началник на Българското опълчение е назначен генерал-майор Николай Столетов. Началник-щаб е полковник Ринкевич. Назначени са щабни офицери, полковник Енгелхардт и подполковник Фьодор Де Прерадович.
По своята численост и структура опълчението е сравнимо с усилена военновременна пехотна дивизия. Състои се от 3 бригади всяка в състав, 2 дружини от по 5 роти.
Командири на Опълченски бригади : I-а полковник Корсаков, II-а полковник Леонид Вяземски, III-а полковниик Михаил Толстой.
Командири на Опълченски дружини : I-а подполковник Константин Кесяков, II-а майор Куртянов, III-а подполковник Павел Калитин, IV-а майор Редкин, V-а подполковник Нишенко, VI-а майор Беляев.
Командири на самостоятелни дружини : VII-а подполковник Тизенхаузен, VIII-а щабс-капитан Мерчански, IX-а подполковник Лвов, X-а майор Доршлунг, XI-а подполковник Гаспаревски, XII-а майор Корниловеч.
Командният състав е от общо 136 офицери. Сред тях са и българите - офицери и подофицери в Руската армия: подполковник Константин Кесяков, капитан Райчо Николов, поручик Делев, Стоянов, Константин Шиваров, Атанас Узунов, Димитър Филов, Данаил Николаев, Стефан Любомски, подпоручик Стефан Кисов и Аврам Гуджев. Назначени са и дружинни лекари: Константин Бонев, Сава Мирков, Константин Везенков, Андрей Богданов, Иван Панов и Яков Петкович.
Опълченците преминават системна военна подготовка под непосредственото командване на руски офицери. Въоръжени са със стрелково оръжие, пушка „Шаспо“ обр. 1866 г. с тесак. Снабдяването се поема от бюджета на военното министерство и Московския славянски комитет.
[редактиране] Самарско знаме
Жителите на руския гр. Самара подаряват на Българското опълчение бойно знаме, наречено на града Самарско знаме. То е изработено още през 1876 г. и е предназначено за въстаналите през м. април българи. Знамето е връчено на 6 май 1877 г. в опълченски лагер край гр. Плоещ на III-а опълченска дружина от руския общественик и славянофил Пьотър Алабин. На него са образите на "Иверската Богородица" и "Св. св. Кирил и Методий" (днес се съхранява във Военно-историческия музей в София). След форсирането на река Дунав започва изграждане на 6 нови дружини, като в крайна сметка Опълчението надхвърля 10 000 души.
[редактиране] Участие във военните действия
Първоначално руското командване се отнася резервирано към Българското опълчение и му възлага помощни интендантски функции. Поставено е под управлението на княз Владимир Черкаски. Добрата подготовка на опълченците, ентусиазма и желанието за участие в реални бойни действия променят първоначалния замисъл. На Опълчението вече се гледа като на ефективна бойна част. Причислено е към Предния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Участва в боевете при Търново, Нова Загора, Джуранли и Стара Загора.
В началото на август 1877 г. е придадено към Шипченския отряд. Изнася основната тежест на Шипченската битка заедно с Тридесет и пети пехотен брянски полк и Тридесет и шести пехотен орловски полк. След затихване на боевете при връх Шипка е изтеглено за възстановяване. Участва в зимното преминаване на Южния отряд през Стара планина (под командването на генерал-лейтенант Фьодор Радецки). Проявява се в битката при Химитлийски проход, Шейновската битка и разгрома на Централната армия. Участва в прочистването на Източна България от скитащи остатъци на османски части, черкезка конница и башибозук в състава на Източния отряд.
Със забележителното си участие във войната, Българското опълчение се утвърждава като синоним на най-високите войнски добродетели на българската възрожденска нация. На Българското опълчение поетът Иван Вазов посвещава прочутата си ода „Опълченците на Шипка“.
[редактиране] Опълчението след Освобождението
От 28 януари/9 февруари 1878 г. началник на Българското опълчение е генерал-майор Вадим Давидов, а началник-щаб е подполковник Фьодор Келер. [1] Под негово командване Българското опълчение е трансформирано в Българска земска войска.
С приказ №13 от 15 юли 1878 г. 12-те дружини на българското опълчение са преименувани в пехотни дружини от Българската земска войска.[2] Отчислени са от състава на Руската армия.
| Българско опълчение | Българска земска войска |
|---|---|
| Първа опълченска дружина | Първа пехотна софийска дружина |
| Втора опълченска дружина | Втора пехотна кюстендилска дружина |
| Трета опълченска дружина | Трета пехотна радомирска дружина |
| Четвърта опълченска дружина | Двадесета пехотна пловдивска дружина |
| Пета опълченска дружина | Двадесет и трета пехотна казанлъшка дружина |
| Шеста опълченска дружина | Двадесет и четвърта пехотна ескизаграйска дружина |
| Седма опълченска дружина | Девета пехотна търновска дружина |
| Осма опълченска дружина | Дванадесета пехотна габровска дружина |
| Девета опълченска дружина | Двадесет и шеста пехотна сливенска дружина |
| Десета опълченска дружина | Двадесет и седма пехотна ямболска дружина |
| Единадесета опълченска дружина | Шеста пехотна видинска дружина |
| Дванадесета опълченска дружина | Петнадесета пехотна свищовска дружина |
[редактиране] Личности
Сред известните личности служили в опълчението са (подредени по азбучен ред на фамилните им имена):
[редактиране] Български генерали
- Георги Абаджиев - VII-а Опълченска дружина
- Андрей Блъсков - II-а Опълченска дружина
- Никола Генев - III-а Опълченска дружина
- Янко Драганов
- Георги Иванов - VII-а Опълченска дружина
- Стефан Любомски - X-а Опълченска дружина
- Кръстю Маринов - X-а Опълченска дружина
- Данаил Николаев - V- Опълченска дружина
- Иван Сарафов - X-а Опълченска дружина
- Георги Тодоров - VII-а Опълченска дружина
- Стефан Тошев
- Ваклин Церковски
- Иван Цончев
[редактиране] Други
- Олимпий Панов - I-а Опълченска дружина
- Димитър Петков
- Димитър Филов
- Петър Алексиев - Вуйчо на майката на българския политик и държавник Алекси Иванов
[редактиране] Литература
- С. Кисов. Българското опълчение в Освободителната Руско-турска война 1877–1878 г., София, 1902
- Р. Димитриев. Боевете и операциите около Шипка през 1877-78 година, София, 1902
- Генерал-майор Н.Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. К истории гражданского управления и оккупации в Болгарии в 1877-78-79 гг. (Издание Военно-Исторической комиссии Главного штаба), Санкт Петербург, 1904[1]
- Полковник де-Прерадович. Из воспоминаний о рус.-тур. войне 1877-1878 гг., Санкт Петербург 1881
- Е. Рынкевич. "Записки о Болгарском ополчении" // Воен. Сборн. 1902 г., № 4. - Сборн. стат. И. С. Иванова. Кишинев, 1896
- Д. Анучин. Князь В. А Черкаский и гражданское управление в Болгарии в 1877-78 гг. (Р. Стар. 1895-96 гг.)
- Leon Lamouche. La Bulgarie dans le passe et le present, Paris, 1892
- Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с.36
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
- Самарско знаме; назовани опълченци
- Иван Вазов, Опълченците на Шипка
- Генерал-майор Н.Р. Овсяный, Болгарское ополчение и земское войско
[редактиране] Бележки
- ↑ Освободителната война 1877-1878, С., 1986, с.36
- ↑ Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й. Българската земска войска 1878-1879 г., София, 1959, Държавно Военно Издателство, с. 60
[редактиране] Източници
- Колектив при Министерството на войната - „Българското опълчение въ Освободителната война 1877–1878 години“, София, 1935, Държавна печатница
- Освободителната вояна 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон", София, 1986, с. 72-73.
