Битка при Аладжа
| Битка при Аладжа | |||||||||
| Конфликт: Руско-турска война (1877–1878) | |||||||||
Атака на руски драгуни при Аладжа, художник Алексей Кившенко |
|||||||||
|
|||||||||
| Воюващи страни | |||||||||
| Командири | |||||||||
| Сили | |||||||||
| 56 00 войника и 228 оръдия | 38 000 войника и 74 оръдия | ||||||||
| Жертви и загуби | |||||||||
| 1 500 убити и ранени | 20 000 убити, ранени и пленени | ||||||||
|
|||||
Битката при Аладжа, или Битка при Авлиар-Аладжакската позиция, е преломна във военните действия на Кавказкия фронт от Руско-турската война (1877-1878).
Съдържание |
[редактиране] Битка при Аладжа
[редактиране] Авлиар-Аладжакска позиция
Изградена е по планината Аладжа (склон на Карадаг) в долината на Карс. Има ключово значение за военните действия по направлението Карс-Ерзерум. Османските сили на Кавказкия фронт я превръщат в опора по време на второто руско настъпление. Съставена е от няколко групи укрепления, устроени по върховете и височините : Аладжа, Авлиар, Малък Яги, Голям Яги, Орлокски височини, Чифт тепеси и др. Укрепени са силно с окопи, ложементи, батареи и редути. Позицията се отличава с голяма разтегнатост на отбранителната линия. Общата дължина на първата отбранителна линия е около 30 км., а на втората около 20 км. Опират се на силите и комуникациите във и от гр. Карс, отдалечен на 20-25 км.
[редактиране] Първи боеве
Водени са от главните сили на Действуващия Руски корпус (61 батальона, 80 сотни и ескадрона, 220 оръдия, общо 56 000 войника) при настъплението им по направлението гр. Карс - гр. Ерзерум срещу Авлиар- Аладжакската османска позиция. Заета е от главните сили на Ахмед Мухтар паша (50 табура, 74 оръдия, общо 38 000 войника) Планът за настъплението е разработен от генерал-лейтенант Николай Обручев. Главният удар се нанася срещу центъра и левия фланг на позицията при Аладжа Срещу десния флатг се провеждат сковаващи действия. Неголемия Камбински руски отряд извършва обходно движение и се явява в тила на противниковата позиция. Целта е да се изолират вражеските сили на позициите при гр. Карс, след което да се унищожат. Бойните действия се водят от 19 септември / 1 октомври до 21 септември / 3 октомври 1877 г. Очакваните резултати не се постигат поради : неедновременност на действията, отблъскване на атаката при височините на Аладжа и Визинкьой, мудни отвличащи и обходни действия. Постигнат е частичен успех, без да са застрашени главните противникови сили.
[редактиране] Втори боеве
В края на м. септември Ахмед Мухтар паша съкращава линията на отбраната. Съсредоточава силите си на височините при Аладжа, Авлиар, Малък Яги и Визинкьой. Поради недостиг на време позициите не са достатъчно добре укрепени. Осъзнавайки пропуска с изоставянето на височината Голям Яги (командна височина), на 1 / 13 октомври води неуспешен бой за отвоюването и от руските части. Генерал-лейтенант Николай Обручев отделя за новите действия 50 700 войника и 228 оръдия. Около 1/3 от тях са съсредоточени за усилване на обходната колона на генерал-лейтенат Иван Лазарев, която е насочена в тила на противника за завземане на Базарджик и Визинкьой. На 2 / 14 октомври обходната колона атакува османските сили (Рашид паша). До края на деня е сломена османската съпротива и са превзети Орлокските, Визинкьойските и Базарджикските височини,заета е позиция срещу десния противников тил. Ахмед Мухтар паша оценява опасността и започва изтегляне на главните си сили към гр. Карс. На 3 / 15 октомври главните руски сили (генерал-лейтенант Василий Хейман) атакуват позицията при Авлиар. След отбити две османски конраатаки и общ щурм от три посоки към 12,30 часа позицията е превзета, а османските сили избягват на височината Чифт тепеси. Под нейно прикритие всичики османски сили усилено се изтеглят към гр. Карс. Колоната на генерал-майор Рооп е насачена срещу Аладжакската позиция. Сред ожесточен бой към 15,30 часа е превзета. Османските остатъци се присъединяват към силите на височината Чифт тепеси, но към 17,30 часа са обкръжени. Османския военен съвет взема решение за капитулация. Прието е в 23,00 часа. Руската победа при Авлиар-Аладжакската позиция е прелом във военните действия на Кавказкия фронт.
[редактиране] Източници
- Кишмишев С.О., Война в турецкой Армении, СПб., 1884 г.