Николай Обручев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Обручев
руски офицер
Николай Обручев 
Роден: 21 ноември 1830
Санкт Петербург, Русия
Починал: 25 юни 1904
им. Жор, Франция

Николай Николаевич Обручев е руски офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турската война (1877-1878). Академик.

Биография[редактиране | edit source]

Орден „Свети Андрей Первозваний“

Роден е през 1830 г. в Санкт Петербург (Русия) в семейството на потомствен дворянин офицер. По семейна традиция се ориентира към военното поприще. Завършва I-ви кадетски корпус и Николаевската военна академия на Генералния щаб на Руската армия (1854).

Служи в Лейбгвардейския измайловски полк. Насочва се към военната наука. Професор и ръководител на катедра по военна статистика на Николаевската военна академия (1856-1878). Поддържа връзки с дейци на демократичното движение (Николай Огарьов, Александър Херцен, Николай Чернишевски, Николай Добролюбов), от които по-късно се откъсва. Участва в провеждането на военната реформа на генерал-адютант Дмитрий Милютин. Принадлежи към течението на умерените либерали в руския политически живот. През 1873 г. изучава военната организация на Австро-Унгария, Германия и Османската империя.

Руско-турска война (1877-1878)[редактиране | edit source]

С началото на изострянето на Източния въпрос през 1875 г. му е възложено от император Александър II да разработи стратегически план за война с Турция. Планът е утвърден през 1876 г. и войната се провежда по неговите идеи, като довежда до освобождението на България от османско иго. В началото е командирован на Кавказкия фронт. Военно звание генерал-лейтенант (1873). Планира атаката на Авлиар-Аладжакската позиция на турската армия, превзета след интензивни боеве през септеври - октомври 1877 г.

От 1 ноември е в Главната квартира на Действащата дунавска руска армия. Участва във вземането на стратегическите решения заедно с император Александър II, военния министър генерал-адютант Дмитрий Милютин и началника на щаба генерала от пехотата Артур Непокойчицки. На 14 ноември 1877 г. е решено войната да продължи след превземането на Плевен по плана на генерал-лейтенант Обручев и Руската армия да настъпи незабавно на юг от Стара планина.

Участва в работата на военния съвет на 30 ноември 1877 г. На предложението на княз Александър Александрович да бъде назначен за негов началник-щаб категорично се противопоставя главнокомандващият княз Николай Николаевич. Стига се до т.н. Обручевски конфликт във висшето руско командване. Генерал-лейтенант Обручев се ползва с доверието на император Александър II, принадлежи към неговия близък кръг и продължава да играе важна роля в Руската армия.

След войната[редактиране | edit source]

За участието си във войната е награден с Орден „Свети Георги“ III ст. и повишен във военно звание генерал-адютант (1878). Като личен представител на император Александър II гарантира пред гражданите на Пловдив, че в Източна Румелия няма да се въвеждат турски гарнизони в изпълнение постановленията на Берлинския договор.

Началник на Генералния щаб (1881-1897). Генерал от пехотата (1887). Награден с най-високия руски орден „Свети Андрей Первозванний“. Излиза в оставка през 1897 г. Автор е на трудове по военна история. Под негова редакция излиза капиталният труд „Военно-статистически сборник“ т. I - II, СПб, 1868-1874 г.

Източници[редактиране | edit source]

  • Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 65-68.
  • Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 22, 23, 31, 78, 96, 150, 158