Дмитрий Милютин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дмитрий Милютин
руски генерал-фелдмаршал, академик, министър, граф
Дмитрий Милютин 
Роден: 28 юни 1816
Москва, Русия
Починал: 25 януари 1912
Семеиз, Русия

Дмитрий Алексеевич Милютин е руски граф, офицер - генерал-фелдмаршал. Военен министър на Русия (1861 - 1881). Участник в подготовката, организацията и провеждането на Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | edit source]

Роден е през 1816 г. в Москва, Русия в семейството на потомствен дворянин с родово имение в Семеиз, Таврическа губерния. Завършва Московския университетски пансион (1832).

Военна служба[редактиране | edit source]

Посвещава се на военното поприще. Офицер от 1833 г. Учи във Висшата военна академия (1835-1836). След успешното и завършване е зачислен в щаба на Гвардейския корпус. Участва във военните действия в Кавказ (1839). През 1840-1842 г. пътува в Европа, включително из Балканския полуостров. От началото на 1845 г. е професор по военна география и военна статистика във Военната академия (Санкт Петербург). Военни звания: генерал-майор от 1854 г., генерал-адютант (1859). Началник-щаб на Кавказката армия (1860).

Държавна служба[редактиране | edit source]

През 1860 г. е назначен за заместник военен министър. От 1861 до 1881 г. е военен министър на Русия.

Представител на умереното либерално течение в руския обществен живот. Близък сътрудник на император Александър II. Член на Държавния съвет.

Автор и ръководител на военните реформи в Русия. Структурата на руската армия, създадена от него, просъществува 150 год.

Като военен министър непосредствено организира подготовката и провеждането на Руско-турската война (1877-1878), довела до освобождението на България от османско иго.

Подписва заповедта за създаване на Българското опълчение. В продължение на 7 мес. през 1877 г. е с Действащата руска армия в България и пряко участва във войната. Награден с Орден „Свети Георги“ II ст. и му е присвоена благородническа титла граф (1878). Генерал-фелдмаршал от 1898 г.

Наследство[редактиране | edit source]

Дмитрий Милютин е автор на множество военно-исторически, литературни и други изследвания. Оставя богато архивно наследство от около 50 000 листа. Неговите спомени и дневници са издадени във:

  • „Воспоминания“, Москва, 1919;
  • „Дневник“, т. I - IV, Москва, 1947-1950 и др.

Член-кореспондент (1853) и почетен член (1866) на Академията на науките в Санкт Петербург.

Патрон на 121-ви пензенски пехотен полк. Награден е с най-високия руски орден „Свети Андрей Первозванний“.

Източници[редактиране | edit source]

  • Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ " П. Берон ", София, 1986, с. 105