Дмитрий Милютин
|
||||||||||
Дмитрий Алексеевич Милютин е руски граф, офицер - генерал-фелдмаршал. Военен министър на Русия (1861 - 1881). Участник в подготовката, организацията и провеждането на Руско-турската война (1877-1878).
Съдържание |
Биография [редактиране]
Роден е през 1816 г. в Москва, Русия в семейството на потомствен дворянин с родово имение в Семеиз, Таврическа губерния. Завършва Московския университетски пансион (1832).
Военна служба [редактиране]
Посвещава се на военното поприще. Офицер от 1833 г. Учи във Висшата военна академия (1835-1836). След успешното и завършване е зачислен в щаба на Гвардейския корпус. Участва във военните действия в Кавказ (1839). През 1840-1842 г. пътува в Европа, включително из Балканския полуостров. От началото на 1845 г. е професор по военна география и военна статистика във Военната академия (Санкт Петербург). Военни звания: генерал-майор от 1854 г., генерал-адютант (1859). Началник-щаб на Кавказката армия (1860).
Държавна служба [редактиране]
През 1860 г. е назначен за заместник военен министър. От 1861 до 1881 г. е военен министър на Русия.
Представител на умереното либерално течение в руския обществен живот. Близък сътрудник на император Александър II. Член на Държавния съвет.
Автор и ръководител на военните реформи в Русия. Структурата на руската армия, създадена от него, просъществува 150 год.
Като военен министър непосредствено организира подготовката и провеждането на Руско-турската война (1877-1878), довела до освобождението на България от османско иго.
Подписва заповедта за създаване на Българското опълчение. В продължение на 7 мес. през 1877 г. е с Действащата руска армия в България и пряко участва във войната. Награден с Орден „Свети Георги“ II ст. и му е присвоена благородническа титла граф (1878). Генерал-фелдмаршал от 1898 г.
Наследство [редактиране]
Дмитрий Милютин е автор на множество военно-исторически, литературни и други изследвания. Оставя богато архивно наследство от около 50 000 листа. Неговите спомени и дневници са издадени във:
- „Воспоминания“, Москва, 1919;
- „Дневник“, т. I - IV, Москва, 1947-1950 и др.
Член-кореспондент (1853) и почетен член (1866) на Академията на науките в Санкт Петербург.
Патрон на 121-ви пензенски пехотен полк. Награден е с най-високия руски орден „Свети Андрей Первозванний“.
Източници [редактиране]
- Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ " П. Берон ", София, 1986, с. 105
