Александър II (Русия)

Александър II Николаевич
Император и самодържец всеруски
Лични данни
Управление	2 март 1855 - 13 март* 1881
Пълно име	Александър Николаевич Романов
Други титли	Велик херцог на Финландия Цар на Полша
Роден	29 април* 1818
	Москва, Русия
Починал	13 март* 1881
	Петербург, Русия
Погребан в	Катедралата "Св. Петър и Павел", Санкт Петербург
Предшественик	Николай I
Наследник	Александър III
Семейство
Брак	Мария фон Хесен-Дармщат
Втори брак	Екатерина Долгорука
Потомци	Александра Александровна Николай Александрович Александър Александрович Владимир Александрович Алексей Александрович Мария Александровна Романова Сергей Александрович Павел Александрович Георгий Романов-Юриевски Олга Романова-Юриевска Борис Романов-Юриевски Екатерина Романова-Юриевска
Династия	Холщайн-Готорп-Романови
Баща	Николай I
Майка	Шарлота Пруска

Паметникът на Цар Освободител в София

Паметникът на император Александър II в Пловдив

Александър II Николаевич (на руски: Александр II Николаевич) е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1855 — 1881 г.) от династията Романов-Холщайн-Готорп. Александър II е известен с либералните реформи, които извършва в руското общество. Най-значима сред тях е отмяната на крепостничеството през 1861 г., която му донася прозвището Цар Освободител. След 1866 г. срещу него са извършени осем атентата, при последният от които той е убит.

Биография

Александър Николаевич е син на бъдещия император Николай I и Александра Фьодоровна, дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм III. При управлението на баща му атмосферата в страната се основава на консервативни принципи, като свободата на мисълта се потиска и цензурата е изключително строга. Самият Александър получава по-скоро либерално образование под наставничеството на поета Василий Жуковски. Александър наследява трона след смъртта на баща си през 1855 г. През първата година от управлението си той продължава Кримската война, а след падането на Севастопол сключва мир, като преговорите води бъдещият външен министър Александър Горчаков. Подтикнат от поражението във войната, през следващите години Александър II провежда редица реформи, които имат за цел да модернизират страната и да възвърнат нейното положение на важен фактор в европейската политика.

Коронацията на Александър II в Кремъл (7 септември 1855 г.)

Вътрешна политика

Реформите на Александър II целят либерализация на стопанския живот, която довежда до създаването на много нови предприятия. Най-важното преобразувание е отмяната на крепостничеството, което от десетилетия спира икономическото развитие на страната. След внимателна подготовка, в която активно участват Яков Ростовцев, Николай Милютин и братът на императора Константин Николаевич, на 3 март 1861 е публикуван законът за отмяна на крепостното право, който и предвижда процедури за оземляване на освободените селяни.

При управлението на Александър II са проведени и други важни реформи. Цензурата е отслабена, премахнати са ограниченията за пътуване в чужбина и е намалена държавната намеса в управлението на университетите (1863 г.). Съдебната система е преобразувана по френски модел (1864 г.), опростени са съдебните процедури и е въведен нов наказателен кодекс, премахнато е смъртното наказание, създадена е система на местно самоуправление в провинцията (1864 г.) и градовете (1870 г.). През 1874 г. сериозно е реформирана армията, като е въведена всеобща военна повинност.

Външна политика

Въпреки провежданите реформи, Александър II продължава политиката на потискане на полското национално движение. Януарското въстание от 1863-1864 г. е потушено след осеммесечни боеве, като хиляди поляци са екзекутирани, а други десетки хиляди са депортирани в Сибир. Въведеното в Литва военно положение се запазва близо половин век. Забранени са публикациите на местните езици - литовски, украински, беларуски (вижте Емски указ), а полският е разрешен само в частни разговори. В същото време във Финландия е възстановен парламентът, въведена е местна валута (финландска марка), финският език получава равен статут с шведския.

През 1867 г. Александър II продава за 100 години на Съединените американски щати руските права върху Аляска, която от 1799 г. е експлоатирана съвместно от двете страни. Русия завладява значителни територии в Средна Азия - Бухара (1864 г.), Хива (1873 г.), Коканд (1876 г.).

В областта на външната политика император Арлександър II обръща особено внимание на т. нар. Източен въпрос и отмяната на условията на Парижкия мирен договор от 1856 г. След Цариградската конференция и Лондонската конференция на Великите сили, започва Руско-турската война (1877-1878). Завършва с успешния за Русия Санстефански договор (1878), с който България става автономно трибутарно княжество. Берлинският конгрес (1878 г.) затвърждава политическото положение на Русия в Европа като Велика сила.

Атентати

След 1866 г. се извършват осем опита за атентат срещу Александър II, като последните няколко са организирани от радикалната организация Народна воля. През 1879 г. Народна воля взривява влак на императора по железопътната линия от Ливадия до Москва, но Александър II не се намира в него. На 5 февруари 1880 г. те успяват да взривят трапезарията на Зимния дворец в навечерието на тържествена вечеря в чест на българския княз Александър Батенберг. Двамата не са наранени, тъй като закъсняват за вечерята, но 67 души са убити или ранени.

Александър II е убит на 13 март 1881 г. при атентат, организиран от Народна воля и осъществен от първомартовци. При преминаване на каретата му по централен площад в Санкт Петербург е взривена бомба. След като той слиза от колата, един от атентаторите взривява себе си и императора с ръчна граната.

Деца

На 16 април 1841 г. Александър Николаевич се жени за Мария Хесенска, дъщеря на великия херцог на Хесен-Дармщад Лудвиг II, която приема името Мария Александровна. По-малко от месец след нейната смърт, на 6 юли 1880 г., той сключва морганатичен брак с дългогодишната си любовница княгиня Екатерина Долгорука, от която вече има три деца.

Име	Раждане	Смърт	Бележки
От Мария Александровна
Александра Александровна	1842	1849
Николай Александрович	1843	1865	сгоден за Дагмар Датска
Александър III	1845	1894	женен за Дагмар Датска
Владимир Александрович	1847	1909	женен за Мария Александрина фон Мекленбург-Шверин
Алексей Александрович	1850	1908	женен за Александра Жуковска
Мария Александровна	1853	1920	женена за Алфред фон Сакс-Кобург-Гота
Сергей Александрович	1857	1905	женен за Елизабет Хесенска
Павел Александрович	1860	1919	женен за Александра Гръцка; повторно за Олга Карнович
От Екатерина Долгорука
Георгий Романов-Юриевски	1872	1913
Олга Романова-Юриевска	1873	1925
Борис Романов-Юриевски	1876	1876
Екатерина Романова-Юриевска	1878	1959

Вижте също

• Александър
• Александър II

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Alexander_II_of_Russia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.