Александър II (Русия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър II Николаевич
Император и самодържец всеруски
Alexander II of Russia photo.jpg
Лични данни
Управление 2 март 1855 - 13 март* 1881
Пълно име Александър Николаевич Романов
Други титли Велик херцог на Финландия
Цар на Полша
Роден 29 април* 1818
Москва, Русия
Починал 13 март* 1881
Петербург, Русия
Погребан в Катедралата "Св. Петър и Павел", Санкт Петербург
Предшественик Николай I
Наследник Александър III
Семейство
Династия Холщайн-Готорп-Романови
Баща Николай I
Майка Шарлота Пруска
Бракове Мария фон Хесен-Дармщат
Екатерина Долгорука
Потомци Александра Александровна
Николай Александрович
Александър Александрович
Владимир Александрович
Алексей Александрович
Мария Александровна Романова
Сергей Александрович
Павел Александрович
Георгий Романов-Юриевски
Олга Романова-Юриевска
Борис Романов-Юриевски
Екатерина Романова-Юриевска
Александър II Николаевич в Общомедия
Паметникът на Цар Освободител в София
Паметникът на император Александър II в Пловдив

Александър II Николаевич (на руски: Александр II Николаевич) е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (18551881 г.) от династията Романов-Холщайн-Готорп. Александър II е известен с либералните реформи, които извършва в руското общество. Най-значима сред тях е отмяната на крепостничеството през 1861 г., която му донася прозвището Цар Освободител. В България това прозвище се свързва най-вече с победата му в Руско-турската война (1877-1878), вследствие на която голяма част от българските етнически територии се освобождават от петвековното владичество на Османската империя и стават автономно княжество. След 1866 г. срещу него са извършени осем атентата, при последния от които той е убит.

Биография[редактиране | edit source]

Александър Николаевич е син на бъдещия император Николай I и Александра Фьодоровна, дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм III. При управлението на баща му атмосферата в страната се основава на консервативни принципи, като свободата на мисълта се потиска и цензурата е изключително строга. Самият Александър получава по-скоро либерално образование под наставничеството на поета Василий Жуковски.

Александър наследява трона след смъртта на баща си през 1855 г. През първата година от управлението си той продължава Кримската война, а след падането на Севастопол сключва мир, като преговорите води бъдещият външен министър Александър Горчаков. Подтикнат от поражението във войната, през следващите години Александър II провежда редица реформи, които имат за цел да модернизират страната и да възвърнат нейното положение на важен фактор в европейската политика.

Коронацията на Александър II в Кремъл (7 септември 1855 г.)

Вътрешна политика[редактиране | edit source]

Реформите на Александър II целят либерализация на стопанския живот, която довежда до създаването на много нови предприятия. Най-важното преобразувание е отмяната на крепостничеството, което от десетилетия спира икономическото развитие на страната. След внимателна подготовка, в която активно участват Яков Ростовцев, Николай Милютин и братът на императора Константин Николаевич, на 3 март 1861 е публикуван законът за отмяна на крепостното право, който и предвижда процедури за оземляване на освободените селяни.

При управлението на Александър II са проведени и други важни реформи. Цензурата е отслабена, премахнати са ограниченията за пътуване в чужбина и е намалена държавната намеса в управлението на университетите (1863 г.). Съдебната система е преобразувана по френски модел (1864 г.), опростени са съдебните процедури и е въведен нов наказателен кодекс, премахнато е смъртното наказание, създадена е система на местно самоуправление в провинцията (1864 г.) и градовете (1870 г.). През 1874 г. сериозно е реформирана армията, като е въведена всеобща военна повинност.

Външна политика[редактиране | edit source]

Въпреки провежданите реформи, Александър II продължава политиката на потискане на полското национално движение. Януарското въстание от 1863-1864 г. е потушено след осеммесечни боеве, като хиляди поляци са екзекутирани, а други десетки хиляди са депортирани в Сибир. Въведеното в Литва военно положение се запазва близо половин век. Забранени са публикациите на местните езици - литовски, украински, беларуски (вижте Емски указ), а полският е разрешен само в частни разговори. В същото време във Финландия е възстановен парламентът, въведена е местна валута (финландска марка), финският език получава равен статут с шведския.

През 1867 г. Александър II продава за 100 години на Съединените американски щати руските права върху Аляска, която от 1799 г. е експлоатирана съвместно от двете страни. Русия завладява значителни територии в Средна Азия - Бухара (1864 г.), Хива (1873 г.), Коканд (1876 г.).

В областта на външната политика император Арлександър II обръща особено внимание на т. нар. Източен въпрос и отмяната на условията на Парижкия мирен договор от 1856 г. След Цариградската конференция и Лондонската конференция на Великите сили, започва Руско-турската война (1877-1878). Завършва с успешния за Русия Санстефански договор (1878), с който България става автономно трибутарно княжество. Берлинският конгрес (1878 г.) затвърждава политическото положение на Русия в Европа като Велика сила.

Атентати[редактиране | edit source]

След 1866 г. се извършват осем опита за атентат срещу Александър II, като последните няколко са организирани от радикалната организация Народна воля. През 1879 г. Народна воля взривява влак на императора по железопътната линия от Ливадия до Москва, но Александър II не се намира в него. На 5 февруари 1880 г. те успяват да взривят трапезарията на Зимния дворец в навечерието на тържествена вечеря в чест на българския княз Александър Батенберг. Двамата не са наранени, тъй като закъсняват за вечерята, но 67 души са убити или ранени.

Александър II е убит на 13 март 1881 г. при атентат, организиран от Народна воля и осъществен от първомартовци. При преминаване на каретата му по централен площад в Санкт Петербург е взривена бомба. След като той слиза от колата, един от атентаторите взривява себе си и императора с ръчна граната.

Деца[редактиране | edit source]

На 16 април 1841 г. Александър Николаевич се жени за Мария Хесенска, дъщеря на великия херцог на Хесен-Дармщад Лудвиг II, която приема името Мария Александровна. По-малко от месец след нейната смърт, на 6 юли 1880 г., той сключва морганатичен брак с дългогодишната си любовница княгиня Екатерина Долгорука, от която вече има три деца.

Име Раждане Смърт Бележки
От Мария Александровна
Александра Александровна 1842 1849  
Николай Александрович 1843 1865 сгоден за Дагмар Датска
Александър III 1845 1894 женен за Дагмар Датска
Владимир Александрович 1847 1909 женен за Мария Александрина фон Мекленбург-Шверин
Алексей Александрович 1850 1908 женен за Александра Жуковска
Мария Александровна 1853 1920 женена за Алфред фон Сакс-Кобург-Гота
Сергей Александрович 1857 1905 женен за Елизабет Хесенска
Павел Александрович 1860 1919 женен за Александра Гръцка; повторно за Олга Карнович
От Екатерина Долгорука
Георгий Романов-Юриевски 1872 1913  
Олга Романова-Юриевска 1873 1925  
Борис Романов-Юриевски 1876 1876  
Екатерина Романова-Юриевска 1878 1959  

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Alexander_II_of_Russia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Николай I император на Русия
велик княз на Финландия
(1855 – 1881)
Александър III