Мария Павловна Мекленбургска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мария Павловна
Велика руска княгиня
Мария Павловна 
Родена: 14 май 1854
Лудвигслуст, Германия
Починала: 6 септември 1920
Контрексвил, Франция
Мария Павловна (14 май 1854 - 6 септември 1920) германска принцеса и велика руска княгиня, съпруга на великия княз Владимир Александрович, който е син на руския император Александър II.

Мария Павловна е родена на 14 май 1854 в Лудвигслуст, Германия, като Мария Александрина Елизабета Елеонора фон Мекленбург-Шверин. Тя е дъщеря на великия херцог на Мекленбург-Шверин, Фридрих Франц II, и Августа фон Ройс-Кьостриц. Тя е правнучка на великата руска княгиня Мария Павловна, чието име приема по-късно.

На 28 август 1874 г. Мария Александрина се омъжва за великия руски княз Владимир Александрович, трети син на император Александър II. Мария е била вече сгодена преди да получи предложение от великия княз, но когато ръката ѝ е поискана от Владимир, тя веднага разваля първия си годеж. Въпреки това на двамата им отнема три години преди да получат разрешение за брак от императора, тъй като Мария Александрина, която е Лутеранка, категорично отказва да приеме Православието, за да се омъжи за член на руското императорско семейтво. Накрая цар Александър II разрешава на Владимир да се ожени за Мария без тя да приеме православието.

Мария и Владимир Александрович имат пет деца:

Мария Александрина се оказва изключително амбициозна и се стреми да осигури блестящо бъдеще на децата си, за които мечтае владетелски корони. Особено големи планове тя има за най-големия си син, Кирил Владимирович, когото мечтае да види на руския императорския престол. За да му осигури по-добри шансове да наследи руския престол Мария Александрина, която запазва лутеранската си религия през по-голямата част от живота си с Владимир Александрович, приема Православието и името на величествената си прабаба Мария Павловна. Амбициите ѝ в това отношение стигат дотам, че по време на късните години от управлението на племенника ѝ, Николай II, Мария Павловна организира алтернативен двор и заедно със синовете си обмисля съкрушителен удър срещу импператора през зимата на 1916-1917 г., който трябва да осигури абдикацията на Николай II и възкачването на престола на сина ѝ, Кирил Владимирович, който да управлява временно чрез регентството на великия княз Николай Николаевич младши. Търсейки подкрепа Мария Павловна дори се обръща към председателя на Руската Дума, Михаил Родзянко, заявявайки, че императрицата, която по това време управлява в Петербург от името на съпруга си, требва да бъде унищожена.

След избухването на революцията от 1917 г. и абдикацията на Николай II Мария Павловна до последно настоява, че е по-добре семейстовото ѝ да е последното от фамилията Романови, което ще напусне Русия, отколкото — първото, което ще умре в изгнание. Надявайки се все още да направи сина си император, през 1917-1918 Мария Павловна остава със двамата си по-малки синове в раздирания от войни Кавказ. След като болшевиките се налагат окончателно в Русия, през 1918 г. Мария Павловна се прехвърля със семейството си в Анапа на борда на риболовен кораб. Тя прекарва четиринадесет месеца в Анапа, отказвайки да се евакуира със сина си Борис през Истанбул, тъй като няма да преживее унижението да бъде губеща. Едва след като генерали от бялата армия я предупреждават, че шансовите им да спечелят гражданската война са загубени, Мария, синът ѝ, Андрей, любовницата му Матилда и двете им деца отплават за Венеция на борда на италиански кораб на 20 февруари 1920. На пристанището в Новоросийск с нея се среща великата княгиня Олга Александровна, която по-късно ще признае, че се е почувствала горда да види Мария Павловна, която в това тежко време без да обръща внимание на опасностите и трудностите ходи накичена с бижутата си, запазила всички знаци на отминалия разкош и слава. От Венеция великата княгиня Мария Павловна поема през Швейцария към Франция, където умира на 24 август 1920 г. в гр. Контрексвил, заобиколена от семействотот си.

Синовете ѝ успяват да продадат нелегално бижутата на Мария Павловна, които по-късно са придобити от Британското кралско семейство. Днес Елизабет II носи прочутата Владимирова тиара.