Николай Николаевич
| Николай Николаевич | ||
|---|---|---|
| Велик княз на Русия | ||
 |
||
| Лични данни | ||
| Пълно име | Николай Николаевич Романов | |
| Други титли | фелдмаршал на Русия | |
| Роден | 8 август 1831 | |
| Царское село, Русия | ||
| Починал | 25 април 1891 г. (на 59 г.) | |
| Алупка, дн. Украйна | ||
| Семейство | ||
| Брак | Александра Петровна | |
| Династия | Романови | |
| Баща | Николай I | |
| Майка | Александра Федоровна | |
Николай Николаевич е член на руското императорско семейство, велик княз. Военен деец, офицер, фелдмаршал. Участник в Руско-турската война (1877-1878), главнокомандващ Действащата руска армия на Балканския полуостров.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Ранен живот и произход [редактиране]
Николай Николаевич е роден на 8 август 1831 г. в Царское село, Русия. Той е 3-тият син на император Николай I и Александра Фьодоровна (Шарлота Пруска).
Военен деец и офицер [редактиране]
Посвещава живота си на военното поприще. При рождението си е записан в Лейбгвардейския сапьорен батальон. Почетен командир на Лейбгвардейския улански полк (1831).
Военна служба започва в Лейбгвардейскияк конен полк(1831). С военно звание генерал-майор е инспектор на кавалерията и инженерните войски. Едновременно е командир на бригада в I-ва гвардейска кавалерийска дивизия (1856). Има значителен принос в усъвършенстването на кавалерията и инженерните войски.
Участва в Кримската война (1853-1856). За битката при Инкерман е награден с Орден „Свети Георги“ IV ст. Ръководи инженерните работи при укрепване на батареите в Севастопол.
Командир на Гвардейската кавалерийска дивизия (1856), Гвардейския резервен кавалерийски корпус (1859), Гвардейския отделен корпус (1961), главнокомандващ Гвардейските войски и Санкт-Петербургския военен окръг (1867).
Участие в Руско-турската война (1877-1878) [редактиране]
Назначен е за главнокомандващ Действащата руска армия на Балканския полуостров. Издава Прокламация до Българския народ, в която заявява целите на войната. Сред тях е възстановяването на българската държава. Призовава българския народ да оказва всестранна подкрепа на Руската армия. Под негово командване се развива настъпателният период на войната и периодът на борбата за надмощие (битката при Никопол, обсадата на Плевен и др.) [1] С неговото име неизбежно са свързани както успехите, така и неуспехите във военните действия.
Подписва Основите на мира между Русия и Османската империя на 19/31 януари 1878 г. в Главната квартира на Действуващата Руска армия в гр. Одрин. Документа заляга в основите на клаузите на Санстефанския мирен договор.[2][3]
След войната [редактиране]
На 16 април 1878 г. е повишен в звание фелдмаршал и е уволнен по болест от длъжността главнокомандващ Действащата руска армия на Балканския полуостров.
Малко след смъртта на любовницата му Николай Николаевич полудява. Той страда и от рак на устата, който се разпространява и в мозъка му. Това му причинява постоянна мания, че всички жени са влюбени в него. През 1890 г. е освидетелстван като психичноболен и е изпратен в Крим.
Великият княз Николай Николаевич умира в Алупка, днешна Украйна на 25 април 1891 г.
Семейство [редактиране]
На 6 февруари 1856 г. Николай Николаевич се жени с неохота за втората си братовчедка принцеса Александра Фредерика Вилхелмина от Олденбург, чиято баба Екатерина Павловна е дъщеря на император Павел I. Двамата имат 2 деца:
- великия княз Николай Николаевич Младши (1856-1929)
- великия княз Петър Николаевич (1864-1931)
Бракът между Николай и Александра не върви от самото начало. Скоро великият княз започва връзка с Екатерина Числова, танцьорка в Театъра на Красное Село. От нея Николай Николаевич има 5 деца, които признава за собствени и които ((заедно с майка си) носят фамилно име от неговото презиме и получават права на дворяни:
- Олга Николаевна Николаевна (1868 - 1950), която се омъжва за княз Константин Кантакузин
- Владимир Николаевич Николаев (1873 - 1942)
- Екатерина Николаевна Николаева (1874 - 1940)
- Николай Николаевич Николаев (1875 -1902)
- Галина Николаевна Николаева (1877 - 1878)
Военна декорация [редактиране]
- Орден „Свети Андрей Първозванни“
- Орден „Александър Невски“
- Орден „Свети Георги“ IV, II, I ст.
- Орден „Света Анна“
- Орден „Черен орел“ (Прусия)
- Орден „Червен орел“ (Прусия)
Използвана литература [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Освободителната война 1877-1878. Енциклопедичен справочник, ДИ "П. Берон ", София, 1986, с. 112
- ↑ Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, София 1986, том 5, с. 861
- ↑ Освободителната война 1877-1878. Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон ", София, 1986, с. 124-125
Външни препратки [редактиране]
В Общомедия има медийни файлове по темата Николай Николаевич
