Николай Николаевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Николаевич
Велик княз на Русия
Nikolaj Nikolaevich.jpg
Лични данни
Пълно име Николай Николаевич Романов
Други титли фелдмаршал на Русия
Роден
Починал
25 април 1891 г. (на 59 г.)
Семейство
Династия Романови
Баща Николай I
Майка Александра Федоровна
Брак Александра Петровна
Николай Николаевич в Общомедия

Николай Николаевич е член на руското императорско семейство, велик княз. Военен деец, офицер, фелдмаршал. Участник в Руско-турската война (1877-1878), главнокомандващ Действащата руска армия на Балканския полуостров.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и произход[редактиране | редактиране на кода]

Николай Николаевич е роден на 8 август 1831 г. в Царское село, Русия. Той е 3-тият син на император Николай I и Александра Фьодоровна (Шарлота Пруска).

Военен деец и офицер[редактиране | редактиране на кода]

Посвещава живота си на военното поприще. При рождението си е записан в Лейбгвардейския сапьорен батальон. Почетен командир на Лейбгвардейския улански полк (1831).

Военна служба започва в Лейбгвардейскияк конен полк(1831). С военно звание генерал-майор е инспектор на кавалерията и инженерните войски. Едновременно е командир на бригада в I-ва гвардейска кавалерийска дивизия (1856). Има значителен принос в усъвършенстването на кавалерията и инженерните войски.

Участва в Кримската война (1853-1856). За битката при Инкерман е награден с Орден „Свети Георги“ IV ст. Ръководи инженерните работи при укрепване на батареите в Севастопол.

Командир на Гвардейската кавалерийска дивизия (1856), Гвардейския резервен кавалерийски корпус (1859), Гвардейския отделен корпус (1961), главнокомандващ Гвардейските войски и Санкт-Петербургския военен окръг (1867).

Участие в Руско-турската война (1877-1878)[редактиране | редактиране на кода]

Главнокомандващият Княз Николай Николаевич влиза в Търново. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски

Назначен е за главнокомандващ Действащата руска армия на Балканския полуостров. Издава Прокламация до Българския народ, в която заявява целите на войната. Сред тях е възстановяването на българската държава. Призовава българския народ да оказва всестранна подкрепа на Руската армия. Под негово командване се развива настъпателният период на войната и периодът на борбата за надмощие (битката при Никопол, обсадата на Плевен и др.) [1] С неговото име неизбежно са свързани както успехите, така и неуспехите във военните действия.

Подписва Основите на мира между Русия и Османската империя на 19/31 януари 1878 г. в Главната квартира на Действуващата Руска армия в гр. Одрин. Документа заляга в основите на клаузите на Санстефанския мирен договор.[2][3]

След войната[редактиране | редактиране на кода]

На 16 април 1878 г. е повишен в звание фелдмаршал и е уволнен по болест от длъжността главнокомандващ Действащата руска армия на Балканския полуостров.

Малко след смъртта на любовницата му Николай Николаевич полудява. Той страда и от рак на устата, който се разпространява и в мозъка му. Това му причинява постоянна мания, че всички жени са влюбени в него. През 1890 г. е освидетелстван като психичноболен и е изпратен в Крим.

Великият княз Николай Николаевич умира в Алупка, днешна Украйна на 25 април 1891 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

На 6 февруари 1856 г. Николай Николаевич се жени с неохота за втората си братовчедка принцеса Александра Фредерика Вилхелмина от Олденбург, чиято баба Екатерина Павловна е дъщеря на император Павел I. Двамата имат 2 деца:

  • великия княз Николай Николаевич Младши (1856-1929)
  • великия княз Петър Николаевич (1864-1931)

Бракът между Николай и Александра не върви от самото начало. Скоро великият княз започва връзка с Екатерина Числова, танцьорка в Театъра на Красное Село. От нея Николай Николаевич има 5 деца, които признава за собствени и които ((заедно с майка си) носят фамилно име от неговото презиме и получават права на дворяни:

  • Олга Николаевна Николаевна (1868 - 1950), която се омъжва за княз Константин Кантакузин
  • Владимир Николаевич Николаев (1873 - 1942)
  • Екатерина Николаевна Николаева (1874 - 1940)
  • Николай Николаевич Николаев (1875 -1902)
  • Галина Николаевна Николаева (1877 - 1878)

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „Свети Андрей Първозванни“
  • Орден „Александър Невски“
  • Орден „Свети Георги“ IV, II, I ст.
  • Орден „Света Анна“
  • Орден „Черен орел“ (Прусия)
  • Орден „Червен орел“ (Прусия)

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Освободителната война 1877-1878. Енциклопедичен справочник, ДИ "П. Берон ", София, 1986, с. 112
  2. Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, София 1986, том 5, с. 861
  3. Освободителната война 1877-1878. Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон ", София, 1986, с. 124-125

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]