13 април

13 април е 103-ият ден в годината според григорианския календар (104-и през високосна). Остават 262 дни до края на годината.

Събития

• 1059 г. — Римският папа Николай II издава декрет, според който занапред само кардинали ще имат право да участват в избора на папи.
• 1204 г. — Кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход превземат и разграбват Константинопол, като убиват и над 2000 православни християни.
• 1598 г. — Френският крал Анри IV подписва Нантския едикт, с който гарантира свобода на вероизповеданието за френските хугеноти.
• 1771 г. — Екатерина II заповядва да започнат тайни медицински експерименти с безнадеждно болни от чума с цел откриване на лечение.
• 1814 г. — Немският математик Карл Вите получава докторска степен на 12-годишна възраст.
• 1829 г. — Английският парламент гарантира свобода на вероизповеданието за католиците.
• 1835 г. — В Търново са обесени водачите на Велчовата завера.
• 1848 г. — Сицилия обявява независимост от Неапол и става самостоятелно кралство.
• 1849 г. — Унгария е обявена за република.
• 1871 г. — Двете епархии — Варненска и Преславска са обединени във Варненска и Великопреславска епархия.
• 1886 г. — Учреден е почетен знак Червен кръст по предложение на Настоятелството на дружество „Червен кръст“.
• 1919 г. — Провъзгласена е Баварска съветска република, разгромена от войските на правителството на Германия през май с.г.
• 1924 г. — Основан е ФК АЕК Атина.
• 1934 г. — Извършен е последният полет за спасяване на оцелелите от кораба Челюскин.
• 1940 г. — Катинското клане: Органите на НКВД (СССР) избиват над 4000 полски офицери.
• 1941 г. — Втора световна война: Британската авиация извършва първа бомбардировка на София, която е без жертви.
• 1941 г. — Втора световна война: В Москва е подписан съветско-японският пакт за неутралитет, денонсиран от правителството на СССР на 5 април 1945 г.
• 1941 г. — Втора световна война: В хода на операция Ауфмарш 25, 11-та танкова дивизия на Вермахта под командването на Евалд фон Клайст влиза на парад в Белград, като кметът на града му е предал ключовете символично още предния ден вечерта.
• 1945 г. — Втора световна война: Виена е освободена от хитлеристка окупация от Червената армия и войски на новите съюзници.
• 1945 г. — Министерският съвет на приема наредба-закон за ТКЗС.
• 1960 г. — В алжирската част на Сахара Франция извършва първото изпитание на атомна бомба.

Rolling Stones (1964 г.)

• 1962 г. — В София се провежда Първи международен турнир по свободна борба Дан Колов, който става традиционен.
• 1963 г. — Сидни Поатие става първият афроамериканец, който спечелва Оскар.
• 1967 г. — Rolling Stones изнасят първият си концерт зад Желязната завеса — във Варшава.
• 1970 г. — На борда на американски космически кораб Аполо 13, докато лети към Луната, експлодира кислороден резервоар, което поставя екипажа в голяма опасност и предизвиква огромна повреда в кораба.
• 1987 г. — Португалия и Китай постигат съгласие Макао да бъде върнат под китайска администрация през 1999 г.
• 1990 г. — СССР признава за първи път отговорността си за убийството на хиляди полски офицери при Катин през 1940 г.
• 1997 г. — Стадион Нафтекс (тогава като стадион „Нефтохимик“) е официално открит с мача Нефтохимик-Левски (4:1).
• 2001 г. — В Египет са открити 20 позлатени мумии.
• 2005 г. — Европейският парламент гласува с мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз, който влиза в сила от 1 януари 2007 година.
• 2009 г. - Американският рапър Ice Cube изнася концерт в з. "Универсиада"

Родени

Катерина Медичи

Томас Джеферсън

• 1519 г. — Катерина Медичи, кралица на Франция († 1589 г.)
• 1570 г. — Гай Фокс, английски военен деец († 1606 г.)
• 1593 г. — Томас Страфорд, английски политик († 1641 г.)
• 1732 г. — Фредерик Норт, британски премиер († 1792 г.)
• 1743 г. — Томас Джеферсън, трети президент на САЩ († 1826 г.)
• 1771 г. — Ричард Тревитик, английски механик († 1833 г.)
• 1784 г. — Фридрих фон Врангел, пруски генерал († 1877 г.)
• 1859 г. — Веранъс Алва Мур, американски бактериолог († 1931 г.)
• 1859 г. — Хенри Туреман Алън, американски изследовател († 1930 г.)
• 1860 г. — Джеймс Енсор, белгийски художник († 1949 г.)
• 1883 г. — Александър Василевич Александров, руски композитор († 1946 г.)
• 1883 г. — Демян Бедни, руски писател († 1945 г.)
• 1885 г. — Дьорд Лукач, унгарски философ († 1971 г.)
• 1889 г. — Оскар Фонтана, австрийски писател († 1969 г.)
• 1891 г. — Иван Горанов, български политик († 1945 г.)
• 1896 г. — Никола Гешев, български полицай († 1984 г.)
• 1899 г. — Стефан Гъдуларов, български актьор († 1969 г.)
• 1904 г. — Степан Макаров, руски офицер († 1849 г.)
• 1906 г. — Антон Панов, македонски писател († 1968 г.)
• 1906 г. — Самюъл Бекет, ирландски поет, Нобелов лауреат през 1969 г. († 1989 г.)
• 1908 г. — Георги Белев, български певец († 1966 г.)
• 1915 г. — Щефан Хермлин, немски писател († 1997 г.)
• 1922 г. — Джон Брейн, английски писател († 1986 г.)
• 1922 г. — Джулиъс Ниерере, танзански политик († 1999 г.)
• 1923 г. — Виктор Данченко, български актьор († 1979 г.)
• 1931 г. — Дан Гърни, американски пилот от Формула 1
• 1931 г. — Ненко Токмакчиев, български художник
• 1931 г. — Никон Агатополски, български духовник († 2002 г.)
• 1937 г. — Едуард Фокс, английски актьор
• 1939 г. — Шеймъс Хийни, северноирландски поет, Нобелов лауреат
• 1940 г. — Макс Моузли, президент на ФИА
• 1943 г. — Милен Пенев, български актьор († 1991 г.)
• 1948 г. — Драго Янчар, словенски писател
• 1955 г. — Сафет Сушич, босненски футболист
• 1955 г. — Ирина Хакамада, руска политическа деятелка
• 1958 г. — Георги Димитров, български социолог
• 1963 г. — Гари Каспаров, руски гросмайстор
• 1973 г. — Килиан Албрехт, австрийско-български скиор
• 1974 г. — Аугусто Поросо, еквадорски футболист
• 1974 г. — Константин Сакаев, руски шахматист
• 1979 г. — Велизар Димитров, български футболист

Починали

Борис Годунов

Хю Клапертън

• 799 г. — Павел Дякон, историк на лангобардите (* 720 г.)
• 814 г. — Хан Крум, български монарх (* 755 г.)
• 1093 г. — Всеволод I, велик княз на Киевска Рус (* 1030 г.)
• 1538 г. — Елена Глинская, руска велика княгиня (* 1508 г.)
• 1695 г. — Жан дьо Лафонтен, френски писател (* 1621 г.)
• 1794 г. — Пиер Шомет, френски политик (* 1763 г.)
• 1827 г. — Хю Клапертън, британски изследовател (* 1788 г.)
• 1853 г. — Леополд Гмелин, немски химик (* 1788 г.)
• 1868 г. — Теодрос II, император на Етиопия (* 1818 г.)
• 1871 г. — Стефан Захариев, български възрожденец (* 1810 г.)
• 1894 г. — Филип Шпита, немски музикален историк (* 1841 г.)
• 1902 г. — Христо Максимов, български писател (* 1867 г.)
• 1903 г. — Мориц Лацарус, германски философ (* 1824 г.)
• 1904 г. — Степан Макаров, руски океанограф, вицеадмирал (* 1848 г.)
• 1918 г. — Лавър Корнилов, руски генерал (* 1870 г.)
• 1921 г. — Миленко Балкански, български генерал (* 1868 г.)
• 1927 г. — Иван Куюмджиев, български революционер (* 1870 г.)
• 1937 г. — Иля Илф, руски писател (* 1897 г.)
• 1942 г. — Хенк Снейвлит, нидерлански политик (* 1883 г.)
• 1944 г. — Харалампи Тачев, български художник (* 1875 г.)
• 1945 г. — Ернст Касирер, германски философ (* 1874 г.)
• 1975 г. — Франсоа Томбалбайе, 1-ви президент на Чад (* 1905 г.)
• 1977 г. — Александър Родимцев, руски генерал (* 1918 г.)
• 1982 г. — Иван Моканов, български футболист (* 1912 г.)
• 1985 г. — Петя Герганова, българска актриса (* 1907 г.)
• 1992 г. — Йордан Касабов, български физик (* 1928 г.)
• 1999 г. — Вили Щоф, германски политик (* 1914 г.)
• 2006 г. — Мюриъл Спарк, шотландска писателка (* 1918 г.)
• 2007 г. — Златина Тодева, българска актриса (* 1926 г.)

Празници

• Италия - Ден на независимостта на Сицилия
• Камбоджа — Нова година по камбоджанския календар
• Непал и Пенджаб — Празника Вайсаки (начало на беритбения сезон)
• Тайланд — Празник Сонгкран — тайландската Нова година