Жан дьо Лафонтен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жан дьо Лафонтен
(Jean de La Fontaine)
френски писател
Jean de La Fontaine.jpg
Роден: 8 юли 1621 г.
Шато Тиери, Шампан, Франция
Починал: 13 април 1695 г.
(на 73 г.)

Жан дьо Лафонтен (на френски: Jean de La Fontaine) е един от най-популярните баснописци в световната литература. Роден е на 8 юли 1621 г. във френския град Шато Тиери в областта Шампан. Следва богословие и право в Париж, но повече се интересува от литература. Литературната му дейност започва късно , на 37 години.

Биография[редактиране | edit source]

Първите му произведения са „Приказки и новели в стихове”, а първите му басни са събрани в сборника „Басни, избрани и предадени в стихове от Господин Лафонтен”.

Своето истинско призвание Лафонтен намира като баснописец. През периода 1665-1685 г. излизат няколко тома от неговите „Приказки“. Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, а заети от други автори. Лафонтен им дава оригинална поетична обработка и идейно-естетически смисъл, в който се оглежда неговата съвременност. Той се придържа към националните традиции и ги изразява лаконично, сатирично, с иронично-шеговита изобличителност. Жан дьо Лафонтен пише истории за животни, в които се казват много истини за хората – за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите положения, в които нерядко изпадат. Чрез басните той разкрива порочните нрави на своята съвременност: лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, страхливостта, гордостта. По тази причина духовенството забранява приказките на Лафонтен да се публикуват във Франция, но за сметка на това те са отпечатани в Холандия. Кралят също не е доволен от него и му казва, че ще върне благосклонността си, ако той промени начина си на писане. Поетът избира баснята с цел за обучаването на престолонаследника.Неговите басни са събрани в дванадесет книги, писани в продължение на повече от двадесет години. През 1684 г. става член на Френската академия. Известно време Лафонтен се интересува от философия, но през последните години от живота си отново се обръща към религията. Под влияние на свой свещеник дори изгаря своя пиеса. До нас са стигнали романът „Любовта на Психея и Купидон”, комедиите „Евнух” и „Раготен”, оди, както и безсмъртните му басни, събрани в 12 тома. По негово изказване той взел стари басни и им придал „новост и веселие”. Действително в басните му са използвани идеи от Езоп и Федър и от френското народно творчество: „Аз уча от делата на всички майстори в поезията свята и като тях стремя се тя да дава винаги храна на мисълта”. На първите си книги той дори слага заглавие „Басните на Езоп” − стъкмени стихове от Лафонтен. Но творбите му не са така наставнически, както у Езоп, и са написани в мерена реч. Те са мъдри приказки, чрез които поетът се противопоставя на онова, което не харесва край себе си. На 13 април 1695, на 74 години, Жан дьо Лафонтен завършва земния си път. Днес, три столетия след неговата смърт, басните му са преведени на много езици и разнасят славата му по целия свят.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за