Иван Крилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Крилов
Иван Андреевич Крылов
Ivan Krylov.jpg
руски баснописец
Псевдоним Нави Волырк
Роден 13 февруари 1769
Москва, Руска империя
Починал 21 ноември 1844
Санкт Петербург, Руска империя
Професия поет, преводач
Националност Флаг на Русия Русия
Жанр басня, пиеса
Иван Крилов в Общомедия

Иван Крилов е руски поет и баснописец. Бил е сътрудник на Императорската публична библиотека, член на Руската Императорска академия, академик на Императорската научна академия в отделението за руски език и словесност.

Автор е на повече от 200 басни. В първата половина на 19 век те излизат в 9 части и са разпродадени в много големи тиражи. Сюжетите на някои от тях наподобяват на басните на Езоп и Лафонтен, въпреки че има и много оригинални.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Роден е на 13 февруари 1769 в Москва. От баща си се научава на грамотност и залюбва четенето. През 1777 става подканцеларист в Калязин, а по-късно и в Твер. През 1782 г. заедно с майка си се премества в Санкт Петербург. Крилов се уволнява от магистрата с чин "канцеларист" и постъпва в Петербургската държавна камера. През 1784 г. Крилов написва операта "Кофейница", получавайки за нея хонорар от 60 рубли, но тя така и не бива напечатана. Тя е издадена чак през 1868 г. През 1785 г. поетът написва трагедията "Клеопатра" и я отнася за оценка при актьора Иван Димитревский, но Димитревский не я одобрява. Въпреки това, Крилов продължава да твори и написа още няколко комедии и трагедии. В държавната камера той получава много малко пари - по 80-90 рубли и скоро се премества да работи в Императорския кабинет.

Публикации в списания[редактиране | edit source]

От 1789 до 1790 г. е главен редактор на сатирическото списание "Почта духов", което се издава всеки месец. В него Крилов осмива недостатъците на тогавашното руско общество по заобиколен начин, пишейки за приключенията на гномовете и вълшебника Маликулмулк. Творбите му не са харесани от властта и императрицата предлага на Крилов да замине в чужбина за няколко години на държавни разноски, но творецът отказва. От януари 1792 г. започва да издава списание "Зритель", което е политематично, но отново е наблегнато на сатирата, особено в статиите на редактора. През 1793 името на списанието е сменено на "Санкт-Петербургский Меркурий" с главни редактори Иван Крилов и Александър Клушин. В изданията на "Меркурии" са поместени 2 сатирически пиеси на Крилов - «Похвальная речь науке убивать время» и «Похвальная речь Ермолафиду, говоренная в собрании молодых писателей». В последното той остро критикува Николай Карамзин. Списание "Меркурий" просъществува само година и не добива особен успех.

В края на 1793 г. Крилов напуска Петербург. През 1797 г. става учител на децата на княз Сергей Голицин в имението му "Зубриловка". В дома на Голицин Крилов написва трагикомедията "Триумф", която е отпечатана чак през 1871 г. През 1801 г. Голицин става генерал-губернатор на Рига и Крилов става негов секретар. Тогава Крилов написва и пиетата "Пирог", която е играна веднъж в Петербург.

Басни[редактиране | edit source]

През 1805 г. Крилов показва на Иван Дмитриев преводите си на 2 от басните на Лафонтен. Тогава Дмитриев го убеждава, че басните са неговото призвание. През 1806 г. напечатва 3 басни, а 3 негови пиеси се играят с голям успех на сцената. Това са "Модная лавка" и "Урок дочкам". Творбите на Крилов осмиват пристрастието на руския народ към всичко френско. Третата пиеса, "Илья Богатырь, волшебная опера" е написана по поръчка на Александър Наришкин, директорът на театрите.

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за