Басня
Баснята е кратко литературно произведение с изобличително и поучително съдържание, в което се разказва история със сатиричен характер, осмиваща недостатъците на хората, представени чрез образи на животни. Баснята се състои от две части: основна част, наречена случка или повествование, и кратко нравоучително заключение в края — поука.
Един от най-прочутите автори на басни в световната литература е Жан дьо Лафонтен („Гарванът и лисицата“, „Вълкът и агнето“, „Кучето и кокалът“), а в българската Стоян Михайловски.
П.Р. Славейков е майстор на баснята в характерната епиграмна форма. През 1852 година той издава 140 Езопови и други басни. Славейков развива този литературен жанр, позовавайки се на българското народно творчество.
Други известни имена на баснописци са Федър, Леонардо да Винчи, Игнаци Красицки, Иван Крилов, Радой Ралин.
В преносен смисъл „басня“ означава лъжа, измишльотина .
