Мит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За Масачузетският технологичен институт вижте тук.
За Турските специални служби МИТ вижте тук.
виж също Митологическа школа

Митът е народно предание, легенда или разказ за свръхестествени същества и действия, в които са отразени спомените за преживени случки и събития от историята на даден народ. Митът е пряко свързан с религията. В древността е бил форма за опознаване и обяснение на света. Древногръцките, древноегипетските и други източни митове оказват силно влияние върху развитието на световната култура. Често митовете са в основата на религиозни и теологични учения и теории. Митът е синкретично изкуство, зародило се около 3000 г. пр. Хр. Предаването, разказването на митовете ставало само на просветените - на мъже навършили определена възраст. Митът е бил съвкупност от изкустни действия - пеене, танци, рисуване, устно слово, докато сега е в поетична форма.

В съвременния език думата мит е придобила една забележителна двоичност: мит може да притежава както и значението на "измислица" или "плод на въображението", така и коренно противоположното значение на "достоверен" или "свещен разказ". За да се разбере това противоречие възможно най-добре, нека цитираме един пазаж от първа глава на "Мит и Реалност" на основателя на науката сравнителна религия Мирча Елиаде:

„Най-малко от петдесет години насам западните учени започнаха да подхождат по съвсем различен начин към изучаването на мита в сравнение с колегите си от деветнадесети век например. За разлика от своите предшественици, които са разглеждали мита в обичайното значение на думата, т.е. като „басня“, „измислица“, „плод на въображението“, те го възприемаха така, както е бил разбиран в архаичните общества, в които положението е точно обратното: „мит“ означава „достоверен разказ“ и дори разказ, който е най-скъпоценно притежание поради това, че е свещен, образцов, значим. Тази нова семантична ценност, придавана на термина „мит“, прави донякъде двусмислена употребата му в съвременния говорим език. Т.е. днес думата се използва и в значението на „измислица“ или „измама“, и в това познато най-вече на етнолозите, социолозите и историците на религията значение „свещено предание, първично откровение, образцов модел“. ... Всеизвестно е, че след Ксенофан (ок. 565-470 г. пр. н. е.), който пръв е критикувал и отхвърлил „митологическите“ изрази на божествеността, използвани от Омир и Хезиод, гърците са продължили неотклонно да отстраняват от mythos всяка ценност от религиозно метафизическо естество. Противопоставеният на logos, а след това и на historia, mythos е започнал накрая да означава „това, което не може да съществува в действителност“. Юдео-християнството пък, от своя страна, е обявило за „лъжа“ и „измама“ всичко, което не е намирало оправдание или не е било узаконено от двата Завета.“


  • Съвкупност от вярвания и идеализирани представи, които се създават за определена личност, феномен или историческо събитие.

1. Митът и митовете като цяло според Фаулър са предания с неустановен произход и авторство,които спомагали за обяснението на религиозните вярвания. 2.Според Проп митовете били разказ за божества,в които човек вярвал. 3.Според Марке митовете обаче били основния способ на първобитните хора за обяснение на света около тях.

Книги[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]