Хезиод
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Хезиод е древногръцки поет, за когото се смята, че е живял около 700 г. пр.н.е. След 5 век пр.н.е. литературоведите спорят кой е живял по-рано — Омир или Хезиод. Днес повечето учени са на мнение, че Омир е живял преди Хезиод. Автор е на Теогония, Каталог на жените, Дела и дни и др. Поемите на Хезиод имат по-приложен характер. В тях словото по-често се изрежда, обяснява, поучава, а не се стреми към тържествен патос. Освен това той насочва вниманието си към човешкия свят.
В "Теогония" той представя историята като преодоляване на хоса и неподвижността. Отначало е Хаосът, след него-Гея (Земята) и Тартар (дълбоките земни недра), а след това и Ерос, като олицетворение на любовта, който поражда Никта (Нощта) и Ерео (Мрака). Никта и Ерео раждат Ефира и Хемера (Деня). Както тук, така и в "Дела и дни",той поставя проблеми и развива идеи, в които трасира нови насоки в развитието на историческата мисъл от античността до днес. В неговите творби за първи път в антична Гърция намираме систематизирани и свързани в сравнително цялостен светогледа идея за характера и развитието на човешкото общество.
[редактиране] Външни препратки
