Свидас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Suda.jpg

„Свидас“ (на гръцки: Σουΐδας) или по-правилно „Суда“ (на гръцки: Σοῦδα) е обемиста византийска гръцка историческа енциклопедия на древния средиземноморски свят от 10 век.

Тя е енциклопедичен лексикон с 30 000 статии, много от които черпят от древни източници, които по-късно са загубени. Името „Суда“ идва от византийската гръцка дума суда, означаваща „крепост“ или „укрепление“. Алтернативното име „Свидас“ произлиза от грешка на Евстатий, който взема заглавието за собственото име на автора.

Произход[редактиране | edit source]

За съставянето на този труд не е известно много, освен че би трябвало да е станало преди Евстатий (12 век), който често я цитира. Под заглавието „Адам“ авторът на лексикона (за който в уводна бележка се казва, че е „от Свидас“) дава кратка хронология на света, завършваща със смъртта на император Йоан Цимисхий (975), а под „Константинопол“ са споменати наследниците му Василий II и Константин VIII (възкачване на престола 1025 г.).

Така че, както изглежда, Суда е съставен през втората половина на 10 век. Пасажите. споменаващи Михаил Псел (краят на 11 век) се смятат за вмъкнати по-късно.

Суда включва многобройни цитати от древни автори. Широко се използват и тълкувателите на Аристофан, Омир, Софокъл и Тукидид. Биографичните бележки, както казва авторът, са съкратени от „Ономатогион“ или „Пинакс“ на Исихий Милетски. Други източници са извадки от Константин VII Багренородни, хрониката на Георги Монах, биографиите на Диоген Лаерций и трудовете на Атеней и Филострат.

Книгата се занимава както с библейски, така и с езически предмети, от което може да се заключи, че писателят е бил християнин. Една уводна бележка дава списък на речниците, от които е съставена речниковата част, както и имената на техните автори. Въпреки че тя не е критична и вероятно в нея е вмъкнато много и че стойността на статиите е различна, книгата съдържа много информация за древната история и живот.

Судата е критически редактирана от датската изследователка Ада Адлер (Лайпциг, 1928-1938).

Лексиконът на Свидас е нещо между граматичен речник и енциклопедия в съвременния смисъл. Той обяснява източника, получаването и значението на думите според филологията на неговото време, използвайки по-ранни авторитети кат Харпократион и Еладий. Няма нищо особено важно относно тази част на неговия труд. Ценни са статиите по литературна история. В тях той дава подробности и цитати от автори, чиито трудове са загубени. Използва по-стари тълкуватели на класиците (Омир, Тукидид, Софокъл и др.), а за по-късни писатели Полибий, Йосиф Флавий, „Хроникон пасхале“, Георги Синкел, Георги Амартол и т.н. Този лексикон предлага удобна справка за личности, които са участвали в политическата, църковната и литературната история на Изток чак до 10 век.Основният му източник е енциклопедията на Константин VII Багренородни (912-959), а за римска история — извадките от Йоан Антиохийски (7 век). Крумбахер (Byzantinische Literatur, 566) намира 2а основни източника за неговия труд - Константин VII за древната история и Арматол (Георги Монах) за византийската епоха.

Външни препратки[редактиране | edit source]