Константин VII Багренородни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин VII
византийски император
GoldSolidusConstantinVIIPorphyrogenetos913-959.jpg
Златен солид на Константин VII
Лични данни
Управление 913 - 959
Роден 17/18 май 905
Константинопол
Починал 9 ноември 959
Константинопол
Семейство
Династия Македонска династия
Баща Лъв VI Философ
Майка Зоя Карбонопсина
Брак Елена Лакапина

Константин VII Порфирогенет (на гръцки Κωνσταντίνος Ζ' ο Πορφυρογέννητος) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 913 г. (фактически от 945 г.) до смъртта си през 959 г. Принадлежи към т.нар. Македонска династия.

Константин VII Багренородни е син на император Лъв VI Философ и Зоя Карбонопсина. Името "Багренородни", или Порфирогенет, т.е. "роден в пурпур", получава тъй като е роден през управлението на баща си, което по рождение му дава законни права на престолонаследник.

След смъртта на Лъв VI през 912 г. има спорове относно легитимността на малолетния Константин, тъй като е син от четвъртия брак, обявен за незаконен от заточения по това време патриарх Николай Мистик. Тогава Константин става съимператор заедно с чичо си Александър, който вероятно е обмислял да се отърве от невръстния си племенник. При Александър е подновена войната срещу България, която предстояло да постави империята пред сериозни затруднения.

Регенството на Зоя[редактиране | edit source]

След като император Александър умира, в 913 г. властта преминава в регентски състав, оглавяван от патриарх Николай Мистик. Несигурността в боричканията за власт между придворните фракции са причина Николай Мистик да потърси съдействието на българския княз Симеон I, който получава предложението да стане тъст и закрилник на малолетния император Константин VII. Патриархът обаче скоро губи политическото си влияние и в периода 914-920 година регент на Константин VII е майка му Зоя Карбонопсина, която оттегля предложението за съюз с българите.

Симеон I, който е измамен в очакванията си че ще получи контрол над управлението на империята, продължава войната и предприема серия от опустошителни походи в Тракия и Северна Елада, с цел да принуди регентството на отстъпки. По време на този конфликт ромейските войски търпят военни поражения от българите, които няколко пъти дори стигат до Константинопол. Империята отговаря като изпраща значителна армия на поход срещу България. В грандиозната битка при Ахелой на 20 август 917 г. имперските сили водени от Лъв Фока са разгромени от войските на Симеон I. Това води до разклащане на позициите на регентството, а Зоя губи подкрепа.

Въздигане на Роман Лакапин[редактиране | edit source]

Фолис на Константин VII и Зоя

Императрицата-регент напразно се опитва да намери поддръжници на режима си, докато в сложните дворцовите интриги различни пълководци и сановници се борят за влияние. През 919 г. се засилват позициите на Роман Лакапин, който в резултат на умели ходове се издига от друнгарий (флотски офицер) до водещ участник в държавната политика.

От 920 г. регент е Роман Лакапин. Получавайки широка обществена подкрепа, той поема властта, след като отстранява чрез преврат станалата непопулярна Зоя, която е пратена в манастир. Роман става управляващ съимператор с титлата василеопатор (гр. "баща на василевса"), след като се сродява с императорската династия, оженвайки 14-годишният Константин VII Порфирогенет за дъщеря си Елена. Тези действия на Лакапин провалят амбициозните планове на българският цар да установи контрол над ромейското правителство и да влезе в Константинопол като император. Обявявайки Роман Лакапин за узурпатор, Симеон претендира за титлите „Василевс“ и „Самодържец на всички българи и ромеи“, изисква да бъде избран за василеопатор на Константин VII, завладява византийски земи в Тракия, демонстративно обсажда Константинопол и води преговори с арабите за съвместни действия против Византия.

Съуправление с Роман Лакапин[редактиране | edit source]

Изображение на император Константин VII Порфирогенет, 913–959, коронован от Христос.

Присвоявайки титлите "Василевс" и "Василеопатор", Роман фактически узурпира управлението по мирен път и приключва войната с България през 927 г., след смъртта на Симеон I. С новия български владетел Петър I е сключен договор за мир продължил четири десетилетия, но в замяна на това империята прави редица отстъпки, включително и признание на титлата "Цар на българите" и обособяване на независима българска патриархия.

В последвалите години Византия политически се стабилизира. Роман I Лакапин фактически контролира властта и прави кесари, съимператори, трима от синовете си - Христофор Лакапин, Стефан Лакапин и Константин Лакапин.

Въпреки че е пълнолетен, Константин VII Порфирогенет има второстепенна роля в управлението и посвещава повечето си време на дворцовите церемонии или изучаването на различни науки. Едва през 944 г., след детронирането на Роман I Лакапин, в резултат на дворцов преврат, Константин VII успява да поеме управлението в империята. На 16 декември 944 г. Роман Лакапин е принуден да абдикира и пратен в манастир от синовете си, но на 27 януари 945 г. те са отстранени по същия начин от Константин VII Багренородни, който успява да детронира братята на съпругата си и възвръща едноличната си власт.

Самостоятелно управление[редактиране | edit source]

Самостоятелното управление на Константин VII се отличава със спокойствие и мир на границата с Българското царство. На изток византийските военачалници постигат променливи успехи срещу арабите в Сирия и северна Месопотамия. През 957 г. арабски флот е унищожен с помощта на "гръцкия огън". Започват мисии за покръстването на Киевска Рус. Константин VII е компетентен администратор, но е по-заинтересован от научните си занимания, отколкото от управлението и прехвърля изпълнението на повечето задължения върху бюрократите и генералите си, както и върху енергичната си съпруга Елена.

Константин VII подобрява администрацията на империята. Издава няколко новели (закони) за защита на селските общини и войнишкото население от домогванията на едрите земевладелци. Той е образован владетел с литературни интереси, учен и писател. Негови са творбите За управлението на империята“, „За темѝте“, „Книга за церемониите, и др. Дава ценни сведения за българите и други народи.

Външни препратки[редактиране | edit source]


Александър император на Византийската империя
(913 – 9 ноември 959; от 919 до 944 съвместно с Роман I Лакапин)
Роман II
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.