Александър Север

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Север
26-ти император на Римската империя
Alexander Severus Musei Capitolini MC471.jpg

Скулптурен портрет на Александър Север
Лични данни
Управление 222 – 18/19 март 235
Пълно име Марк Юлий Гесий Басиан Алексиан (до осиновяване си);
Цезар Марк Аврелий Александър (до възкачването);
Цезар Марк Аврелий Север Александър Август
(като император)
Роден 1 октомври 208 г.
Арка Цезария, провинция Сирия (дн. Арка, Ливан)
Починал 18 или 19 март 235 г.
Могунтиацум, Горна Германия
Предшественик Елагабал
Наследник Максимин Трак
Семейство
Династия Севери
Баща Марк Юлий Гесий Марциан
Майка Юлия Мамея
Брак Салусция Орбиана

Марк Аврелий Север Александър (на латински: Marcus Aurelius Severus Alexander), роден като Марк Юлий Гесий Басиан Алексиан (на латински: Marcus Julius Gessius Bassianus Alexianus), известен като Александър Север е римски император от династията на Северите. Управлява от 222 до 235 година.

Син е на сирийския провинциален магистрат Гесий Марциан и Юлия Мамея, дъщеря на Юлия Меса, по-голямата сестра на императрица Юлия Домна. Далечен роднина на Септимий Север, като император той приема от преторианците неговото фамилно име, за да придаде повече авторитет на управлението си.

Баба му Юлия Меса твърдяла, че той и братовчед му Елагабал са незаконни синове на Каракала, за да спечели лоялността на войниците срещу узурпатора Макрин. Когато Елагабал бил обявен за император цялото семейство се преместило да живее в Рим. Скоро обаче управлението на непълнолетния владетел се оказва провал поради неговата неконтролируема ексцентричност. По внушение на баба си, 18-годишният Елагабал осиновява своя 13-годишен братовчед Алексиан и го обявява за цезар. С цел да запази властта в рамките на фамилията, пресметливата Меса скоро организира убийството и замяната на Елагабал с доста по-послушния и умерен Алексиан, който се нарича Александър (222 г.) и приема също името Север.

Непълнолетният император бил изцяло под контрола на своята баба, а след нейната смърт фактическия управник била неговата властна майка Юлия Мамея. Макар добронамерен и способен, Александър Север бил много отстъпчив, нерешителен и слабохарактерен. Дълго след като станал пълнолетен той се подчинявал на майка си, която вземала всички решения вместо него.

Вътрешна политика[редактиране | edit source]

Първите години от управлението на Александър Север се отличавали с относителен мир и спокойствие, както и с търсене на разумни реформи целящи заобикаляне на кризата в държавата. Били заличени всички последици от разгулното властване на Елагабал, но макар всичко излишно да е продадено ограничените държавни финанси налагали икономии. Рязко са намалени разходите за зрелища и раздавания. Това предизвиква недоволството на войската и голяма част от народа.

Просенатска реакция[редактиране | edit source]

Север Александър получил добро образование и се обграждал с опитни и доверени хора; под влиянието на Меса и Мамея, той фаворизирал сенатската аристокрация, а не военните, за разлика от Септимий Север. Така принципатът му се явява една своеобразна реакция срещу военно-автократичния монархически режим на предишните владетели от династията на Северите. Като цяло управлението му се доближавало до това на т.нар. "добри императори" Адриан, Антонин Пий и Марк Аврелий.

Под влияние на Сената, занаятчийските колегии са реорганизирани и над тях е установен строг контрол. На ръководните постове са назначени представители на нобилитета. Създава се и специален съвет от сенатори за управление на държавата, начело с видния юрист Улпиан, назначен за съпрефект на преторианците.

Реформи[редактиране | edit source]

Предприети са мерки за намаляването на паричното обезценяване, но те не достигат траен успех. Но все пак през годините на това управление се отбелязва просперитет и много от данъците били намалени. За да се неутрализира спекулата, правителството въвежда държавна регулация на някои цени, повишава стандарта на издаваните монети, стимулира икономиката и отпуска заеми при ниска лихва. При Александър Север са ремонтирани голям брой обществени сгради в Рим, където е построен последния голям римски акведукт - Aqua Alexandrina. Поддържат се пътищата в империята – занемарени при следващите владетели. По нареждане на императора на живеещите в граничните области се раздават земи, роби и добитък при условие, че синовете им ще служат в армията. Създадена е и специална категория войници, която да обработва земята в граничните области и да отговаря за отбраната на границата.

Интересен факт е, че Александър Север наложил забрана върху правото на родителите да убиват децата си, родени в нещастни дни, което по-рано било позволено според древноримските обичаи. Александър Север забранява хомосексуалните прояви, праща в заточение много от уличените и налага тежки глоби на ексолетите - мъжки проститутки за задоволяване изключително на войниците. Младият император подлага на гонения и хетеросексуалните проститутки. Това е един от последните опити да се възстанови старият римски морал в държавата, където навлизат всякакви култове и обичаи. Той демонстрирал религиозна търпимост и дори симпатизирал на християнството — според една от легендите е искал да основе храм на Христос, но бил разубеден от своите съветници. Въпреки това има документирани сведения за гонения на християни през този период, започнати по инициатива на префекта Улпиан.

Монета, издадена в Деултум, носеща изображение на на Александър Север и богинята Диана

Опозиция[редактиране | edit source]

Новият политически курс настроил враждебно войските. Те неохотно подкрепяли правителството, което проявявало голяма пестеливост в даренията и поддържало прекалена близост със знатните. През 227 г. префектът Салусций, тъст на младия император, прави опит да отстрани Мамея за да поеме управлението, но този заговор е неуспешен. Префектът е убит, а дъщеря му Салусция Орбиана е разведена от Александър и заточена. В Рим и провинциите са отбелязани и други вълнения, насочени срещу отделни управници или самият император и неговата деспотична майка Юлия Мамея. Нейната прекалена намеса в управлението и личния живот на императора не се понравила на военните. Появяват се подигравателни слухове за отношенията между него и майка му.

Външна политика[редактиране | edit source]

Макар управлението на Александър Север като цяло е било един мирен период, в последните години той трябвало да води напрегнати военни кампании с несигурен изход, които разклатили властта му и в крайна сметка довели до неговото падане от власт, след което настъпва епоха на политически неуредици и военна анархия.

Денарий на Север Александър

Война с Персия[редактиране | edit source]

През 226 г. в Персия, древната династия на партските Аршакиди, е свалена и заменена от значително по-войнствените и опасни южноирански Сасаниди. В следващите близо 4 века Сасанидска Персия щяла да бъде най-силният противник на римляните в Азия. Шах Ардашир I, основател на новата династия, изпратил делегация до Рим с искането да му бъдат предадени всички римски владения, които някога са били част от пределите на Ахеменидска Персия, а именно провинциите на източното Средиземноморие. Когато Север Александър отхвърля тези претенции, персийския владетел обявява свещена война, претендирайки за правата си над Ориента (228 г.).

Конфликтът се води в Кападокия и Месопотамия с много несигурно превъзходство на страните, като римляните показват необикновена за тях неподготвеност и липса на дисциплина. Въпреки че нямал военен опит, Александър решил да се изяви като пълководец и пристигнал заедно с майка си и целия двор на мястото на събитията, което обаче много забавило и затруднило военните действия. Императора желаел да имитира бойните подвизи на Александър Македонски и дори по негов пример организирал корпус от фалангити. Накрая бил сключено примирие с цената на парични плащания и някои отстъпки в полза на Персия, но това не попречило на императора да празнува победен триумф при завръщането си в Рим (232 г.). Получава от Сената и официалните титли "Партски" и "Персийски".

Поход в Германия и сваляне[редактиране | edit source]

Съвсем скоро след това (233 г.) Александър Север трябвало да се отправи спешно към Рейнската граница, където да пресече германските нападения в римска Галия. Тук, по съвет на майка си, Александър се опитал да купи мира с германците, но слухът за това предизвикал бурния гняв на много от неговите войници. Положението на императора станало крайно нестабилно. Недоволството ескалирало в един от военните лагери (Могунтиак, март 235 г.), където избухнал бунт сред легионерите. Александър и майка му Мамея били убити от привърженици на новоиздигнатият за император Максимин Тракиеца.

С гибелта на император Александър приключва династията на Северите. Започва период на анархия и смутове известен като епоха на войнишките императори. Покойният император е погребан с официални почести в Рим, но над името на Мамея е произнесено damnatio, което така и не е отменено. След падането на Максиминовия режим Сената взема решение за обожествяване на Север Александър.

Вижте също[редактиране | edit source]

Бюст на Север Александър

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Canduci, Alexander Triumph & Tragedy: The Rise and Fall of Rome's Immortal Emperors, Pier 9, 2010
  • Robert Lee Cleve: Severus Alexander and the Severan Women. Los Angeles 1982 (University of California)
  • Michael Grant: The Severans: the changed Roman Empire, Routledge, 1996