Гай Юлий Еруций Клар Вибиан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гай Юлий Еруций Клар Вибиан (Gaius Iulius Erucius Clarus Vibianus; † 197 г.) e политик и сенатор на [Римската империя] през края на 2 век сл.н.е.

Вибиан е син на Гай Еруций Клар (консул 170 г.) и Помпея Триария, дъщеря на Авъл Юний Руфин (консул 153 г.).

През 193 г. Вибиан е консул заедно с Квинт Помпей Сосий Фалкон. Като привърженик на Клодий Албин той е след неговата загуба и смърт против Септимий Север през 197 г. екзекутиран. [1]

Той е баща на Гай Юлий Руфин Лаберий Фабиан Помпоний Триарий Еруций Клар Сосий Приск.

Литература[редактиране | edit source]

  • PIR ² E 97
  • Rudolf Hanslik, Erucius II. 3. In: Der Kleine Pauly (KlP). Band 2, Stuttgart 1967, Sp. 364.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Дион Касий, 74,9,5–6.