Макрин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Макрин
24-ти император на Римската империя
054 Macrinus.jpg
Ауреус с изображение на Макрин
Лични данни
Управление 8 април 217–юни 218 г.
Пълно име Цезар Марк Опелий Север Макрин Август (като император)
Роден 165 г.
Цезария, дн.Алжир
Починал юни 218 г.
Кападокия
Предшественик Каракала
Наследник Елагабал
Семейство
Брак Нония Целса (?)
Потомци Диадумениан
Макрин в Общомедия

Марк Опелий Макрин (на латински: Marcus Opellius Macrinus; 165218) е римски император за 14 месеца от 217 до 218 година. Управлява без да посети Рим. Неговото мимолетно властване било забележително с факта че той е първият император произлизащ от низшите прослойки на обществото; преди възкачването си не бил дори сенатор.

Макрин по произход е мавър или бербер, родом от африканската провинция Мавретания. Смята се че в младостта си е бил роб, освободен от господаря си (или е бил син на освободен роб). Получил много добро юридическо образование, благодарение на което се издигнал от дъното на обществото до поста на преториански префект при Септимий Север. Бил приет в класата на конниците, а по-късно се добрал и до върховната власт.

Възкачване[редактиране | edit source]

Макрин, който по това време е преториански префект, ръководи заговор срещу Каракала. Причината да убие императора е следната: разчуло се за един астролог, който предсказал, че Макрин и синът му Диадумениан са предопределени да станат владетели. До Каракала, който се намирал в Сирия, бил изпратен донос, уведомяващ го за случая. Понеже му предали писмото докато гледал надбягвания с колесници, императорът не го разгледал, а го връчил на своя префект – Макрин. Последния бил толкова уплашен за живота си, след като прочел известието, че решил да изпревари събитията и да убие своя господар преди той да стори това с него.

Съзаклятието успява с помощта на телохранители от най-близкото обкръжение на Каракала, който е убит край един път близо до Харан, Северна Сирия (8 април 217 г.). След смъртта му Макрин наказва физическите убийци, за да отклони вината от себе си, и устройва обявяването си за император от легионите. Заедно с това той обява малолетния си син Диадумениан за цезар и престолонаследник.

Управление[редактиране | edit source]

Въпреки раздадените подаръци по случай встъпването му в длъжност, Макрин страдал от липса на популярност поради слуховете за низшия му произход и най-вече в резултат на твърденията че е убил Каракала по нечестив начин. Сред нобилитета новия император имал ниската репутация на кариерист и парвеню, народът го посрещнал с безразличие, а войниците го презирали и открито съжалявали за Каракала.

Макрин отменил терора провеждан от предшественика му и се стремял към близост със Сената, но не бил особено уважаван там. Изпратения като префект на Рим съучастник в заговора и бивш колега на императора – Марк Оклатиний Адвент, се оказал особено некомпетентен. През 218 г. в столицата избухнал голям пожар, а необмисления опит за овладяването му предизвикал наводнение и големи щети. Междувременно, оттеглилата се в изгнание бивша императрица Юлия Домна била убита или се самоубила след неуспешен заговор срещу Макрин. Тези събития допълнително подронили авторитета на режима.

Войната с Партия[редактиране | edit source]

Малко след издигането на Макрин голяма армия от държавата Партия нахлула в Северна Месопотамия и се сблъскала с римляните. Партския владетел Артабан IV бил решен да отмъсти за коварното нахлуване на Каракала в неговите земи през миналата година, както и за поругаването на семейната гробница на Арсакидите. Срещата между войските в битката при Нисибис (лятото на 217 г.) завършва без ясен резултат, но със значителни загуби и от двете страни. Макрин, който няма интерес от продължаване на бойните действия предлага да сключи мир при неизгодни за римляните условия. Римската империя трябвало да изплати голяма контрибуция (200 млн. сестерции) и да отстъпи на партите спорните територии. Това решение било счетено за малодушно и предизвикало раздразнението на легионерите.

Сваляне[редактиране | edit source]

След позорното отстъпление пред партите, популярността на Макрин сред войската съвсем спаднала и от това се възползвала Юлия Меса, сестра на Юлия Домна, родом от Сирия. Тя имала двама внука, които представяла за незаконни синове на Каракала. По-голямото от двете момчета било жрец на слънчевия бог Хелиогабал в Емеса. Тя го издигнала като претендент за императорския престол с името Антонин Елагабал. За да привлече войниците на страната на внука си, от негово име Юлия Меса раздава на сирийските легиони богати дарове и през пролетта на 218 г. те се вдигат на бунт.

Макрин и синът му, които се намират в Сирия, скоро са дезертирани от войските. Легионите все още подкрепящи Макрин са разбити край Антиохия (юни 218 г.), а той самия бива заловен и убит в опита си да избяга дегизиран като куриер към Кападокия. Синът му споделя същата участ.

Външни препратки[редактиране | edit source]