Максимин Трак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Максимин I Трак
'27-ми император на Римската империя'
Max thrax.jpg

Бюст на Максимин Трак
Лични данни
Управление 22 март 235–април 238 г.
Пълно име Гай Юлий Вер Максимин
Роден ок. 173 г.
вероятно Мизия
Починал април 238 г.
Аквилея, Италия
Предшественик Александър Север
Наследник Гордиан I и Гордиан II
Семейство
Баща вероятно Мика
Майка вероятно Абаба
Брак Сецилия Паулина
Потомци Максим

Гай Юлий Вер Максимин (на латински: Gaius Julius Verus Maximinus, ок. 173238), известен като Максимин I Тракиец, или още като Максимин Трак (Maximinus Thrax), е римски император в периода (235238). Запомнен е с това, че той е първият „варварин“ на трона, издигнал се от прост войник до император. По време на управлението си така и не посетил Рим. Максимин Тракиеца е първият от поредицата на т.нар. „войнишки императори“ - с тях започнал периода на криза в Римската империя.

Биография[редактиране | edit source]

Максимин е роден в Тракия или Мизия, на територията на днешна Северна България. Историографите смятат, че е син на гета или гота Микас (Mecca) и аланка, казвала се Абоба или Абаба.[1] Твърденията на немски историци от 19-20 в., че Максимин има германски произход, най-вероятно са неоснователни или поне неточни. Бъдещият император се присъединил към армията по времето на Септимий Север. Преди да стане войник, Максимин бил планински овчар. Отличавал се със своята храброст, изключителна сила и огромен ръст (почти 2,4 метра [2]). Имал голяма популярност и бил почитан като герой сред войските. От обикновен войник, той станал старши трибун на легионите.

През 234 година римските легиони, водени от Александър Север поели към германската граница, където съседните племена непрекъснато нападали и плячкосвали провинциите на империята. Новината за намерението на императора да сключи мир, възпламенила гнева на и без това недоволните от него войници, и те го убили при бунт (март 235 г., Могунтиак, дн. Майнц). Войските веднага провъзгласили за император Максимин Тракиеца, който бил командващ армия. Той не отишъл в Рим, а само изпратил съобщение до сената, с което уведомил, че поема властта и продължил започнатия поход. Нанесъл сериозни поражения на германските племена. Приел почетната титла "Германски" и обявил за цезар сина си Максим.

Управление[редактиране | edit source]

Сред римската аристокрация скоро се понесло недоволство, че империята се управлява от „варварин“. Максимин нямал знатно потекло, а и не бил римлянин. По време на цялото си управление Максимин Тракиец така и не стъпил в Рим, защитавайки границите на империята. Той воювал успешно с алеманите по Рейн (235-6 г.) и след това със сарматите по Дунав, като често вземал лично участие в боя. След победите приема титлите "Дакийски" и "Сарматски" (236-7 г.).

Денарий с изображение на Максимин Тракиеца

Максимин увеличил двойно заплатата на войниците. Разпратил легати в римските провинции, за да осигурят нужните за издръжката на армията парични средства. Увеличил данъците и започнал конфискация на земите на богатите, тъй като издържането на армията струвало много. Събирачите на налози започнали да прибягват до насилствени методи и незаконни конфискации. Дори статуите от храмовете били претопявани за изсичане на монети. Той масово изземвал земите на патрициите, за да изкара пари за издръжка на армията или ги раздавал на ветераните. Също така издал указ, че земеделец, живеещ извън градовете не е задължен да им плаща налози. Това било облекчение за войниците и ветераните, които живеели в селата и имало за цел да съхрани селското население, което било гръбнакът на армията.

Режимът на Максимин засегнал интересите както на едрите земевладелци, така и на широките маси от населението, а към това се добавял и факта че никога не организирал зрелища и раздавания на народа. Подкрепяла го само армията. За да се задържи на власт Максимин всявал страх като провеждал брутален терор, от който са засегнати и християните. Още в началото на управлението му се появяват няколко предполагаеми узурпатора (Квартин, Магн), но те веднага са разкрити и наказани. Сенаторската историография неизменно представя Максимин Тракиеца като груб, невеж и кървав тиранин.

Гражданска война[редактиране | edit source]

Година на шестимата императори - 238
Максимин Тракиеца
Гордиан I и
Гордиан II
Пупиен и Балбин, заедно с Гордиан III
Гордиан III

Недоволството от управлението на императора нарастнало дотолкова, че през 238 г. аристократите от римската провинция Африка убили събиращия налозите и провъзгласили за императори управителя на провинцията - Гордиан I и неговия син - Гордиан II. Римският Сенат потвърдил това решение (март-април 238 г.) и обявил Максимин извън закона. При вестта за бунта Максимин, който се намирал в Панония, събрал легионите и тръгнал към Италия за да се разправи с опонентите си в Сената.

Управлението на двамата Гордиани не траело дълго – след по-малко от месец Гордиан II загинал близо до Картаген в битка с Максиминовия легат Капелиан, поддръжник на Максимин Трак. При вестта за това Гордиан I се самоубил. Сенаторите в Рим избрали двама нови кандидати за трона – патрициите Пупиен и Балбин. Междувременно настъплението на Максимин към Рим се усложнило, тъй като по внушение на Сената градовете отказвали да го приемат и затваряли крепостните врати пред армията му. В лагера на Максимин започнали размирици поради появилия се глад. За да набави провизии Максимин обсадил богатия град Аквилея. По време на обсадата бил убит в лагера от предатели (април/май 238 г.).

След убийството им труповете на Максимин и сина му са оставени без погребение, а Сенатът ги осъжда на Damnatio memoriae.

Bюст на Максимин Трак в Musei Capitolini

Неговият секретар като император е Аспасий от Рим.

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • "История на Древния Рим", изд."Наука и изкуство", София, 1974 г.