Констант

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Констант
'62-ри император на Римската империя'
Emperor Constans Louvre Ma1021.jpg
Бюст на Констант
Лични данни
Управление 333337 (като Цезар)
337350 (като Август)
Роден 320
Константинопол
Починал януари 350
край Хелене, дн. Франция
Предшественик Константин I Велики
Наследник Магненций
Семейство
Династия Константинова династия
Баща Константин Велики
Майка Фауста

Флавий Юлий Констант (на латински: Flavius Julius Constans) е римски император (333-350), трети син на император Константин I Велики и Фауста.

Най-младия син на Константин Велики, издигнат в ранг "цезар" от баща си през 333 г. След подялбата на империята през 337 г. Констант получава Италия, Северна Африка и Балканите (по-късно отстъпва Тракия на един от братята си).

Константин II е несъгласен с подялбата на империята и търси разширение на териториите си във война с Констант през 340 година. След като брат му загива инцидентно в битката при Аквилея, Констант присъединява неговите земи на запад, превръщайки се във владетел на две трети от Римската империя.

През управлението на Констант външнополитическото състояние на държавата е стабилно – благодарение на войската и способните генерали, варварските народи сармати (338/9 г.) и франки (341/2 г.) са победени и умиротворени. Самият Констант редовно присъства по границите и дори, през 343 г., бил последния римски император който посетил Британия, атакувана от скотите.

Като поддръжник на ортодоксалното християнство (Никейския символ), Констант преследва езичниците и последователите на еретичните секти на арианството и донатизма във владенията си.

Според летописците от неговото време, Констант имал добри военни умения, но страдал от болни стави и се отнасял презрително към простите войници. Постепенно Констант се доказал като ленив и бездеен владетел, подвластен на дворцови фаворити. Администрацията на провинциите била влошена както от корумпираността на имперските служители, така и неговата собствена некомпетентност и безразличие, съчетани с прахосничество. Алчен, покварен и разпуснат, той се отдал само на развлечения и разврат. Неговата репутация била опетнена от влечението му към някои германски телохранители от личната му гвардия. За недостойните увлечения на императора пише историкът Аврелий Виктор, в характерния за древността висок стил: "купувал за заложници при себе си красиви младежи, които ухажвал, така както би било прието за някой, предан на порочност от подобен род"[1]

Без никакъв авторитет сред войската и населението, дните на управлението му били преброени след бунта на военачалника Магненций през януари 350 г. в Отен, Галия. Научавайки новината докато бил на лов в околностите на града, вместо да се противопостави на узурпатора, Констанс бил обзет от ужас – захвърлил императорските отличия и побягнал към Испания. Една след друга армиите преминали към Магненций, а изоставеният император бил настигнат и убит до малък град в подножието на Пиренеите, който се наричал Хелене в чест на баба му.

Източници[редактиране | edit source]

Монетно изображение на Констанс

Литература и външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Аврелий Виктор."За цезарите" ("De Caesaribus"). XLI. 25.


Римски императори
Константин I Велики (306 - 337) Съимператор с Констанций II (337 - 361) и Константин II (337 - 340) Магненций (350 - 353)
Римска империя