Констант

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Констант
62-ри император на Римската империя
Emperor Constans Louvre Ma1021.jpg
Скулптурно изображение на Констант (Лувъра)
Лични данни
Управление 333337 (като Цезар)
337350 (като Август)
Роден
Починал
януари 350
Предшественик Константин I Велики
Наследник Магненций
Семейство
Династия Константинова династия
Баща Константин Велики
Майка Фауста
Констант в Общомедия

Флавий Юлий Констант (на латински: Flavius Julius Constans) е римски император (333-350), трети син на император Константин I Велики и Фауста.

Най-младия син на Константин Велики, издигнат в ранг "цезар" от баща си през 333 г. След подялбата на империята през 337 г. Констант получава Италия, Северна Африка и Балканите (по-късно отстъпва Тракия на един от братята си).

Константин II е несъгласен с подялбата на империята и търси разширение на териториите си във война с Констант през 340 година. След като брат му загива инцидентно в битката при Аквилея, Констант присъединява неговите земи на запад, превръщайки се във владетел на две трети от Римската империя.

През управлението на Констант външнополитическото състояние на държавата е стабилно – благодарение на войската и способните генерали, варварските народи сармати (338/9 г.) и франки (341/2 г.) са победени и умиротворени. Самият Констант редовно присъства по границите и дори, през 343 г., бил последния римски император който посетил Британия, атакувана от скотите.

Като поддръжник на ортодоксалното християнство (Никейския символ), Констант преследва езичниците и последователите на еретичните секти на арианството и донатизма във владенията си.

Според летописците от неговото време, Констант имал добри военни умения, но страдал от болни стави и се отнасял презрително към простите войници. Постепенно Констант се доказал като ленив и бездеен владетел, подвластен на дворцови фаворити. Администрацията на провинциите била влошена както от корумпираността на имперските служители, така и неговата собствена некомпетентност и безразличие, съчетани с прахосничество. Алчен, покварен и разпуснат, той се отдал само на развлечения и разврат. Неговата репутация била опетнена от влечението му към някои германски телохранители от личната му гвардия. За недостойните увлечения на императора пише историкът Аврелий Виктор, в характерния за древността висок стил: "купувал за заложници при себе си красиви младежи, които ухажвал, така както би било прието за някой, предан на порочност от подобен род"[1]

Без никакъв авторитет сред войската и населението, дните на управлението му били преброени след бунта на военачалника Магненций през януари 350 г. в Отен, Галия. Научавайки новината докато бил на лов в околностите на града, вместо да се противопостави на узурпатора, Констанс бил обзет от ужас – захвърлил императорските отличия и побягнал към Испания. Една след друга армиите преминали към Магненций, а изоставеният император бил настигнат и убит до малък град в подножието на Пиренеите, който се наричал Хелене в чест на баба му.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Монетно изображение на Констанс

Литература и външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Аврелий Виктор."За цезарите" ("De Caesaribus"). XLI. 25.


Римски императори
Константин I Велики (306 - 337) Съимператор с Констанций II (337 - 361) и Константин II (337 - 340) Магненций (350 - 353)
Римска империя