Мануил I Комнин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мануил I Комнин
византийски император
Manuel I Comnenus.jpg
Изображение на Мануил I във византийска миниатюра
Лични данни
Управление 1143 - 1180
Роден 28 ноември 1118
Константинопол
Починал 24 септември 1180
Семейство
Династия Комнини
Баща Йоан II Комнин
Майка Ирина
Бракове Берта фон Зулцбах
Мария Антиохийска
Мануил I Комнин в Общомедия

Мануил Комнин (гръцки Μανουήλ Α' Κομνηνός) е византийски император от 1143 до 1180 г. Син е на Йоан II Комнин и унгарската принцеса Пирошка Арпад. Преди да стане император се отличава със смелостта си във войната със селджуците, а баща му го обявява за престолонаследник, въпреки че има по-голям син, Исак.

Управление[редактиране | edit source]

Управлението на Мануил I Комнин се оказва повратен период в историята на Византийската империя. Когато идва на престола, той наследява империята в цветущо състояние, но заобиколена от външни предизвикателства и амбициозни конкуренти. В опит да утвърди авторитета и превъзходството на византийската държава, Мануил I води енергична и агресивна политика спрямо съседите си. Той успява да поддържа ромейската хегемония на Балканите и сред кръстоносните държави, но в резултат на политическите си действия, той губи повечето си съюзници в Западна Европа и в крайна сметка търпи поражение срещу мюсюлманските сили в Мала Азия, което отваря път към последвалия упадък на империята. Въпреки успехите и качествата му като пълководец, Мануил I Комнин не съумява да осъществи мечтата си да превърне Византия във великата сила която е била при Юстиниан I, но всъщност я завещава по-слаба и изтощена отколкото при възкачването си.

Първи години[редактиране | edit source]

Император Мануил I води настъпателна политика с цел да възстанови византийските земи на Балканите, Мала Азия, Сирия и Южна Италия. Неговите бляскави победи му носят много слава и възхвала, но малко допринасят за засилването на империята. В 1144 г. князът на на кръстоносното княжество Антиохия, Раймон дьо Поатие потвърждава васалитета си към императора в Константинопол. През 1146 г. Мануил I предприема наказателна експедиция срещу султаната Рум в централна Мала Азия. Въпреки притесненията на населението, през 1147-8 г. императорът пропуска войските на Втория кръстоносен поход през византийска територия, като преминаването им до Светите земи става почти безпроблемно.

Перпера на Мануил I Комнин

Война с норманите[редактиране | edit source]

В началният период от управлението на Мануил I, Византия се намира в добри отошения с основните католически държави - Германската империя и Френското кралство. Но през 1147-9 г. Мануил е изправен пред война с Роже I, норманския владетел на Сицилия, който завладява остров Корфу и някои градове в Гърция. Ромеите отблъскват нападението и изпращат войски в Южна Италия (1155). Въпреки сключеният съюз с папата и споразумението за съдействие с германските имперски войски, византийските завоевания в Италия се оказват много нетрайни и под натиска на норманите те са принудени да се изтеглят от там през 1158 г.. Експедицията се оказва провал и голяма загуба на финансови средства. В следващите години, опитите на Византия отново да придобие територии и влияние в Италия ще се окажат също толкова неуспешни. Мануил продължава да поддържа ломбардската лига и независимите италиански градове срещу домогванията на германските императори.

Похода към Антиохия[редактиране | edit source]

Мануил I Комнин с Мария Антиохийска, (Vatican Library, Rome)

През 1156 г., новият принц на Антиохия, Рене де Шатийон, издига претенции спрямо византийския император, за неизпълнени финансови обещания. Под този предлог той напада и разграбва остров Кипър. В отговор Мануил I незабавно се отправя на наказателен поход, завладява арменска Киликия (1158–59), чиито владетел е участвал в плячкосването на Кипър, след което навлиза в Сирия и окупира Антиохия. Рене де Шатийон е принуден да са подчини на императора като негов васал, в замяна на което е оставен на власт. При завръщането си Мануил е изненадан от нападение на селджуците в Исаврия, но удържа победа.

Балканска политика[редактиране | edit source]

На Балканския полуостров в 1150-2 г. е потушено въстанието на сърбите, които отново потвърждават васалната си зависимост от императора. През 1151-1152 г. и 1163-1168 г. Мануил I води успешно настъпление в кралство Унгария, което също се признава за васал на Византия. Ромеиските войски достигат до Трансилвания и Влахия. В Унгария е поставен лоялен на византийците крал. Повечето от източното Адриатическо крайбрежие е присъединено към империята. Византийската империя поддържа съюзни отношения с Киевска Рус и Галичкото княжество срещу степните печенеги и кумани.

Война в Египет[редактиране | edit source]

През 1169 г. с подкрепата на Византия, кръстоносният крал на Йерусалим организира експедиция срещу мюсюлманския Фатимидски халифат в Египет. Целта на този амбициозен поход е да се установи християнски контрол над богатата страна, като според споразумението византийците щели да получат крайбрежието, а кръстоносците - вътрешната част на Египет. След неуспешната обсада на крепостта Дамиета, между съюзните сили на ромеи и кръстоносци се появяват неразбирателства, в резултат на което византийския флот се оттегля, но по пътя половината от него е унищожен в буря. Скоро след този поход ислямските владетели започват да се мобилизират и се обединяват за атака срещу нападащите ги християнските държави в Близкия изток. В Египет, везирът, и след това (от 1174 г.) султан Саладин (Салах ад-Дин) предприема експанзия в Палестина и Сирия.

Война срещу селджуките[редактиране | edit source]

Главният противник на Византия по времето на Мануил I Комнин се явяват отново селджукските турци. В периода 1158-1161 година са водени серия от походи с променлив успех между ромеите и мюсюлманските владетели за надмощие в Мала Азия. В 1176 г. обаче Мануил I претърпява решително поражение при Мариокефалон срещу Килидж Арслан II и губи по-голямата част от армията си, след което осъзнава, че политиката му е нереалистична. В края на управлението си спира да се занимава с войни.

Територия на Византия, ок. 1180 г.

Последиците от сражението при Мириокефалон са катастрофални - Византия отстъпва част от територията си, губи много от военната си сила и вече не може да се противопостави успешно на външните врагове. Въпреки това Мануил I Комнин успява да нанесе още няколко поражения на турците нахлули във Витиния през 1179 г. и 1180 г., като междувременно, в 1177 г., изпраща демонстративна военноморска експедиция до Египет.

Други[редактиране | edit source]

Мануил I Комнин включва в армията си много западноевропейски наемници и се интересува от западната култура и постижения. По негово време в Константинопол за пръв път се провеждат рицарски турнири в които участвал и самият император.

Женен е два пъти: веднъж - за Берта фон Зулцбах, и втори път - за Мария Антиохийска. Умира през 1180 година. Наследен е от непълнолетния Алексий II Комнин.

Преданието твърди, че тежко боледувал, но по време на престоя си в София се излекувал с помощта на свети Иван Рилски, чийто мощи се пазели в Ротондата свети Георги, поради което направил много дарове на светеца и църквата.

Препратки[редактиране | edit source]

Йоан II Комнин Византийски император (1143 – 1180) Алексий II Комнин