Исаврия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Исаврия на картата на Мала Азия

Исаврия (на гръцки: Ισαυρία) е неголяма историческа област в южната част на Мала Азия, днес на територията на Турция. Населявана е в Античността от исаври, войнствена народност, чийто произход не е изяснен. Сред големите градове на Исаврия е Иринопол, а самата област е известна и с гръцкото си наименование Декапол, т.е. Десетоградие, поради административното включване на крайречните средиземноморски градове на Киликия към Исаврия от римляните.

Исаврия се намира на територията на днешния турски вилает Кония, като областта е била заключена от масива на Тавър и историческа Киликия от югоизток и юг, Писидия от запад, Фригия от североизток, и Ликаония от север. Центърът на Исаврия е южно от Кония и Листра. Двата основни града на областта са Нова Исавра в подножието на планината и Стара Исавра на планинския вододел.

След завземането ѝ от римляните през 76/75 г. пр.н.е. Исаврия е включена в провинция Галатия. През 4 век е отделена от Киликия в отделна провинция Исаврия-Ликаония, а по-късно и само в Исаврия. Римската провинция Исаврия на север граничи с Галатия, а на юг, посредством Таврийския хребет, с Киликия.

Исаврите са известни като войнстващи планинци още от римско време, поради участието се в бунта срещу Требониан Гал. През 4 век са описани от Амиан Марцелин като „бич божи“ за съседните римски провинции в Мала Азия. Едва Юстиниан I успява да ги укроти. Исаврийци са двама източноримски императори, Зенон и Лъв III, като исаврийците са предпочитаните византийски легионери за личната преторианска гвардия на императора, а много от тях са и генерали.

Вижте също[редактиране | edit source]