Тавър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Масивът на Същински Тавър с остров Кипър
Поглед към Антитавър от Анатолийското плато
Изглед от Антитавър

Тавър, известен още и като Торос (Телец) или Таурoс е планинска система в Мала Азия, простираща се от запад на изток по протежение на южния бряг на Средиземно море в Анадола, като хребетите ограничават от юг Анатолийското плато. Тавър е общо наименование за няколко съседни хребети, разделяни от дълбоки прорези-разломи, долини, а на запад - и от езера.

География[редактиране | edit source]

Планинската верига се простира като дъга от езерото Егирдир на запад, до изворите на Тигър и Ефрат на изток. Най-високият връх Демирказик в централната част е с височина 3756 м. Последните измервания от Космоса обаче сочат като най-висока точка на масива връх Кизилкая с 3767 м. Варовиците, които изграждат скалите са ерозирали в красиви карстови форми - водопади, подземни реки и други. Тук се намират и едни от най-големите пещери в Азия.

Име[редактиране | edit source]

Същински или Централен Тавър (на турски: Toros Dağları, е познат още и като Bolkar Dağları или Ala Dağ) и включва високите над 3000 м. масиви на Българската планина и Антитавър.

Топонимната етимология на Тавър е тюркска трансформация от латински и значи Телец или Бик на български. Водеща е хипотезата, че масивът вероятно е получил името си от съзвездието Телец, но има и етимологична връзка с древногръцкия мит за претворението на Зевс в бял бик (сакралното животно принасяно в жертвоприношение по време на римски триумф), който е преминал в Европа. Старобългарското название на планинската верига е "Тавръ", което също идва опосредствено през латински от старогръцки. На древногръцката митология са познати митологични животни с корен (от) Тавър - Кентавър, Минотавър.

Съзвездието Телец е кръстено на планината (виж и "Хиляда и една нощ") от полския астроном Йоханес Гевелиусом (Ян Гевелиусом) през 17-ти век. По принцип историята около планината е обвита в мистика през средновековието и във връзка с преминалите оттук първи три кръстоносни походи, която поражда и до днес множество недоразумения.

Състав[редактиране | edit source]

Геоложкият състав е предимно варовиков, а ландшафтът - карстов с много водопади, пещери, понори и подземни реки. Няма единно становище за началото и края на Тавър. Според по-широкото разбиране това е цялата верига от хребети която започва от Бейдаглар в Ликия през Писидия до Джило с едноименния връх в Кюрдистан. Според класическото разбиране, планинската верига се ограничава от хребета над езерото Егирдир на запад до Антитавър на изток и евентуалното му продължение на североизток - успоредните хребети на Акдаг, Таджер, и най-източния Тахтал които го свързват с Понтийските планини, ограничавайки Анатолийското плато от изток-североизток - откъм Арменското плато. [1]

Климат и развлечения[редактиране | edit source]

Средиземноморският субтропичен климат по крайбрежните склонове на Тавър се характеризира с горещо и безоблачно лято и дъждовна зима. Общият годишен размер на валежите варира от 800 до 1300 mm по външните средиземноморски склонове и до 500-900 mm по вътрешните откъм платото.

Освен с алпинизъм и скално катерене, планината привлича много туристи и с двата си ски-курорта Давраз и Сакликент (на 40 км от Анталия в Западен Тавър).

Вериги[редактиране | edit source]

Западен, Централен и Източен Тавър на физикогеографската карта на Турция

Разграничават се Западен Тавър, Централен Тавър и Източен Тавър. Въпреки различията за границите и обхвата на планинската верига, класическото разбиране приема за Централен Тавър масива на Болгардаг или Българската планина, между която и Антитавър в процепа-разлом е минавал от древността друмът за Леванта и Ориента от Европа. Оттук е не само класическия, а и най-прекия път за Сирия и Близкия изток. Вероятно по тази причина и в този район са заселени от византийските власти анатолийските българи, за да пазят стратегическия проход от югоизток - откъм Киликия с низината Чукурова. В продължение на хилядолетия, керваните между вътрешността на Мала Азия (Анатолийското плато) и брега на Средиземно море при Киликия са се придвижвали през прохода между Българската планина и Антитавър, като Турция предвижда да прокара и автомагистрала през масива (виж Автомагистрали в Турция), редом до шосето и ж.п. линията.

Западен Тавър[редактиране | edit source]

Западен Тавър е най-дълъг и разделен от дълбоки долини със скалисти каньони. Между хребетите му в северната му част се намират групи от езера, които дават на тази област името "земята на езерата". Западен Тавър е обрасал с иглолистни, предимно борови гори. В близост до анатолийското плато се виждат полупустинни пейзажи. Нагоре по склоновете растът самотни борове, хвойна, барбарис. В по-сухите райони са широко разпространени акантолимони - малки бодливи растения с разнообразни форми като възглавница, както и други ксерофити.

Централен Тавър[редактиране | edit source]

Централен Тавър има най-алпийски вид и поради по-голямата си надморска височина. Към него спада хребета Болкар или Българската планина и Антитавър според повечето разбирания. Някои приемат веригата на Аладаглар за Източен Тавър. В тази си част планинската верига се извисява над 3000 м, достигайки при връх Кизилкая и пределната си височина от 3767 м. Централен Тавър на географската карта се вдава в Средиземно море. Най-високият връх на Болкар - Медеджик се издига на 3524 м. над морското равнище и изглежда внушително от крайбрежието.

На височина около 2000 м планинските склонове на Централен Тавър се покрити с обширни борови гори, като се среща и ела, лиственица и няколко вида хвойна. В по-ниските си части, планинските склонове на планината са чудесни високопланински ливади, подходящи са пасбища, а по-сухите северни райони са полупустинни в които се среща пелин, ксерофити и т.н.

Източен Тавър[редактиране | edit source]

Източен Тавър, наричан още Киликийски или Арменски Тавър според някои е продължение на основната планинска верига и се намира на юг от река Мурат (ляв приток на Ефрат) и езерото Ван, като се издължава северно от Кюрдските планини и се простира от река Ефрат на запад до границата на Турция с Иран и Ирак на изток. В най-източната част (вилает Хакяри) се намира планината с едноименния връх Джило, с върхове над 4000 m и ледници. Тук е най-високата точка на южнотурските планини - връх Джило (4168 м). Върховете ѝ са скалисти и покрити целогодишно със сняг, като това е единственият регион на Тавър (ако се приеме, че е част от планинската верига), където има ледници.

Панорама[редактиране | edit source]

Панорамен изглед към Антитавър и Българската планина (Централен или Същински Тавър) в дясно на заден план
Турските региони - централно е Анатолийското плато, обградено от юг от Таврийските планини. На изток в синьо и светлосиньо, и на юг в зелено, са историческа Армения и съответно Сирия

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]