Левант

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Леванта

Левант или Леванта (на френски: levant, на италиански: levante, на испански: levante) е условно означение, използвано през средновековието от латинските народи (латинците) за обозначаване на Източното средиземноморие ведно с крайбрежните области, включително Светите земи с Обетованата земя.

Левант най-общо значи изток, но в смисъл на Близък изток, и е по-ограничено понятие от Ориента. През средновековието под Леванта се разбират в тесен смисъл днешните земи на Израел, Ливан, Палестина и Сирия. Най-грубо тази територия се разпростира на юг от Таврийските планини, на запад от горна Месопотамия, на север от Арабската пустиня, а на изток от Средиземно море.

В по-широк смисъл понятието обхваща Йордания и Киликия с крайбрежните средиземноморски области на Анатолия и Египет. Най-общо с Леванта се означава и прилежащата територия по Егейско море, включително всички острови в Източното средиземноморие (Крит, Кипър и другите острови в Егейско море).

Исторически контекст[редактиране | edit source]

В древността това е района на Ханаан и Древна Сирия с прилежащите им крайбрежни и островни територии (основно Кипър и Крит) обитавани от западните семити, чийто наследници се явили финикийците. По това време върху тези земи цивилизационно въздействие оказват Древен Египет от юг, Вавилония и Асирия - от изток и Хетското царство от север. След битката при Кадеш следва настъплението към Египет на морските народи през района, подкрепени от либийците от запад. От 1200 г. пр.н.е. настъпва разцвета на Финикия.

С Леванта се обозначава културния субрегион формирал се още през античността, особено след походите на Александър Велики. Регионът е контактна зона между източно персийско влияние и западно гръцко и римско цивилизационно въздействие. В Леванта още от античността всички културни влияния се срещат и в повечето от случаите се сблъскват помежду си, намирайки тук още по-древни цивилизации (на финикийския Тир и Юдея), оформяйки по този начин специфичните обществени отношения характерни за региона.

След завоюването от Рим на Леванта, римляните налагат на целия регион римските обществени отношения. Това води до съществен цивилизационен сблъсък в Юдея, който е последван от двете Юдейски войни, предшествани от възникването в този регион на християнството. Впоследствие територията на Леванта попада във владение на Източната Римска империя, която постепенно губи една по една всичките си левантийски провинции, започвайки от житницата на империята - Египет.

Леванта е първата зона за инвазия на третата и последно възникнала световна монотеистична религия - исляма. Оттук започват завоеванията и възхода на Арабският халифат. Загубата от християните на Светите земи, последвано от огузкото нашествие в Анатолия след битката при Манцикерт, е основната причина за организираните кръстоносни походи насочени към отвоюването на Леванта.

През късното средновековие Леванта е включена постепенно и цялостно интегрирана в рамките на Османската империя. С възникването на колониализма всички днешни страни от региона се превърнати в колонии на Великите сили, и в частност на Англия и Франция.

Регионът е театър на бойни действия по време на Първата световна война, а през Втората е стратегическа зона за контрол от която зависи изхода на войната. Тук се разиграва известната битка при Ел Аламейн за контрол върху Суецкия канал. Планът Барбароса е разработен за овладяване от силите на Оста на Евроазийския регион, като втората му част (Барбароса II) е предвиждала окупиране на Турция и установяването на контрол от Тристранния пакт върху някогашната територия на Леванта. С оглед предотвратяване на германските стратегически планове, Съветския съюз и Великобритания пристъпват към окупиране на Иран през 1941 г. с цел овладяване на жизненоважния за съюзниците и за изхода на Втората световна война - персийски коридор.

Днес Близкоизточният конфликт в региона е в епицентъра на световната геополитика. По средиземноморското крайбрежие на Леванта още от средновековието живеят много потомци на западноевропейци, предимно търговци от италианските морски републики (Венецианска република, Генуезка република, Република Рагуза).

Вижте също[редактиране | edit source]