Левант

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Леванта

Левант или Леванта (на френски: levant, на италиански: levante, на испански: levante) е условно означение, използвано през средновековието от латинските народи (латинците) за обозначаване на Източното средиземноморие ведно с крайбрежните области, включително Светите земи с Обетованата земя.

Левант най-общо значи изток, но в смисъл на Близък изток, и е по-ограничено понятие от Ориента. През средновековието под Леванта се разбират в тесен смисъл днешните земи на Израел, Ливан, Палестина и Сирия. Най-грубо тази територия се разпростира на юг от Таврийските планини, на запад от горна Месопотамия, на север от Арабската пустиня, а на изток от Средиземно море.[източник? (Поискан преди 7 дни)]

В по-широк смисъл понятието обхваща Йордания и Киликия с крайбрежните средиземноморски области на Анатолия и Египет. Най-общо с Леванта се означава и прилежащата територия по Егейско море, включително всички острови в Източното средиземноморие (Крит, Кипър и другите острови в Егейско море).[източник? (Поискан преди 7 дни)]

В древността това е района на Ханаан и Древна Сирия с прилежащите им крайбрежни и островни територии (основно Кипър и Крит) обитавани от западните семити, чийто наследници се явили финикийците. По това време върху тези земи цивилизационно въздействие оказват Древен Египет от юг, Вавилония и Асирия - от изток и Хетското царство от север. След битката при Кадеш следва настъплението към Египет на морските народи през района, подкрепени от либийците от запад. От 1200 г. пр.н.е. настъпва разцвета на Финикия.[източник? (Поискан преди 7 дни)]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]