Левант

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Леванта

Левант или Леванта (на френски: levant, на италиански: levante, на испански: levante) е условно означение, използвано през средновековието от латинските народи (латинците) за обозначаване на Източното средиземноморие ведно с крайбрежните области, включително Светите земи с Обетованата земя.

Левант най-общо значи изток, но в смисъл на Близък изток, и е по-ограничено понятие от Ориента. През средновековието под Леванта се разбират в тесен смисъл днешните земи на Израел, Ливан, Палестина и Сирия. Най-грубо тази територия се разпростира на юг от Таврийските планини, на запад от горна Месопотамия, на север от Арабската пустиня, а на изток от Средиземно море.

В по-широк смисъл понятието обхваща Йордания и Киликия с крайбрежните средиземноморски области на Анатолия и Египет. Най-общо с Леванта се означава и прилежащата територия по Егейско море, включително всички острови в Източното средиземноморие (Крит, Кипър и другите острови в Егейско море).

Исторически контекст[редактиране | редактиране на кода]

В древността това е района на Ханаан и Древна Сирия с прилежащите им крайбрежни и островни територии (основно Кипър и Крит) обитавани от западните семити, чийто наследници се явили финикийците. По това време върху тези земи цивилизационно въздействие оказват Древен Египет от юг, Вавилония и Асирия - от изток и Хетското царство от север. След битката при Кадеш следва настъплението към Египет на морските народи през района, подкрепени от либийците от запад. От 1200 г. пр.н.е. настъпва разцвета на Финикия.

С Леванта се обозначава културния субрегион формирал се още през античността, особено след походите на Александър Велики. Регионът е контактна зона между източно персийско влияние и западно гръцко и римско цивилизационно въздействие. В Леванта още от античността всички културни влияния се срещат и в повечето от случаите се сблъскват помежду си, намирайки тук още по-древни цивилизации (на финикийския Тир и Юдея), оформяйки по този начин специфичните обществени отношения характерни за региона.[източник? (Поискан преди 5 дни)]

След завоюването от Рим на Леванта, римляните налагат на целия регион римските обществени отношения. Това води до съществен цивилизационен сблъсък в Юдея, който е последван от двете Юдейски войни, предшествани от възникването в този регион на християнството. Впоследствие територията на Леванта попада във владение на Източната Римска империя, която постепенно губи една по една всичките си левантийски провинции, започвайки от житницата на империята - Египет.[източник? (Поискан преди 5 дни)]

Леванта е първата зона за инвазия на третата и последно възникнала световна монотеистична религия - исляма. Оттук започват завоеванията и възхода на Арабският халифат. Загубата от християните на Светите земи, последвано от огузкото нашествие в Анатолия след битката при Манцикерт, е основната причина за организираните кръстоносни походи насочени към отвоюването на Леванта.[източник? (Поискан преди 5 дни)]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]