Кръстоносни държави

Кръстоносните държави в Леванта с прилежащата им територия в 1140 г.

Кръстоносните държави е общо и обобщително название на няколко държавни образувания, които са дело на кръстоносците и са възникнали в резултат и/или по повод на организираните и проведени кръстоносни походи през средновековието.

Кръстоносните държави възникват основно в Леванта в периода XII — XIII век и тяхното просъществуване е като цяло краткотрайно. Също така кръстоносни държави е имало и в Мала Азия и Палестина.

Левант

След края на Първия кръстоносен поход, който завършил със завоюването на Йерусалим и изтръгването на Светите земи и Божи гроб от ръцете на „неверниците“ мюсюлмани и евреи, са основани четири християнски държави:

• Графство Едеса, първата кръстоносна държава в Леванта, основана в 1098 г.
• Княжество Антиохия
• Графство Триполи
• Йерусалимско кралство, което имало и редица васални територии, в това число най-крупните от които били:
  • Княжество Галилея
  • Графство Яфа и Аскалона
  • Сеньория Трансйордания на Крак, Монреал и Сент-Авраам
  • Сеньория Сидон

В това време благородническия род Лузинян управлява Арменското кралство Киликия.

Кипър

По време на 3-тия кръстоносен поход крал Ричард I Лъвското сърце завладява Кипър, където основава Кипърско кралство, което до 1489 г. е управлявано от потомци на кралете на Йерусалим, които живеели на острова в изгнание.

Византия

По време 4-тия кръстоносен поход, Византийската империя е частично завладяна от кръстоносците, които основават на части от територията ѝ четири държави и едно квазидържавно образувание:

• Латинска империя
• Солунско кралство
• Атинско херцогство
• Ахейско княжество и
• Сеньория Негропонте

Освен това на част от Егейските острови венецианците основават Херцогство Наксос.

Някои от тези държави просъществуват подобно на Кипърското кралство до самия край на XV век, когато са присъединени към Османската империя.

Средиземно море

Духовно-рицарския орден на Хоспиталиерите основава в 1310 г. на остров Родос и няколко други по-малки острови от Егейския архипелаг държава на рицарския орден, която едва през 1522 г. в резултат от договорка е изтеглена или по-точно преместена на остров Малта.

Прусия

Замък Мариенбург — резиденция на Великия магистър (гросмайстор) на Тевтонския орден

Държавата на Тевтонския орден се основава в Източна Прусия, след като в 1217 г. папа Хонорий III обявява поход срещу езичниците-пруси, а в 1225 г. полския княз Конрад Мазовецки кани тевтонците за да се справи с езичеството на съседните му племена. По този начин възниква Тевтонския орден, който просъществува най-дълго от всички кръстоносни държави - до 8 април 1525 г., когато последния гросмайстор на Тевтонския орден ликвидира държавността му, обявявайки създаването от и на територията му светското Херцогство Прусия, поставяйки го под васалната зависимост на Кралство Полша.

Литература

• Жофроа дьо Вилардуен, Завладяването на Константинопол, София 2000
• Рамон Мунтанер, Хроника, София 1994
• 1396. Никополската битка, София 1999
• М. А.Заборов, История крестовых походов в документах и материалах, Москва 1977
• Записки яничаря написаны Константином Михайловичем из Островицы, Москва 1978
• А. Николов, Филипо Буонакорси – Калимах и неговото “Слово до Инокентий VІІ за войната, която трябва да се обяви на турците” (1488-1490), Родина, 1997, 3-4
• К. Гагова, Кръстоносните походи и Средновековна България, София 2004
• А. Данчева-Василава, България и Латинската империя, София 1985
• Х. Матанов, Кръстоносната идея в първия етап на османското нашествие (1332-1402), Балканистика 1989, 3
• История крестовых походов, Москва 1998
• A History of the Crusades, general editor K. Setton, I-VII N. Kousley, The Latter Crusades, Oxford 1992