Трети кръстоносен поход
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Третият кръстоносен поход (1189 – 1192) е кампания на европейските владетели от края на XII век за освобождаването на Светите земи от арабския пълководец Саладин.
След провала на Втория кръстоносен поход династията на Зенгидите успява да постави под свой контрол цяла Сирия. Тя същевременно водила конфликт с египетската династия Фатимид, което от своя страна довежда до сливането на египетските и сирийските сили под командването на Саладин, който ги използва, за да разбие европейските сили в Светите земи и да възвърне Йерусалим на мюсюлманите през 1187 г. Това събитие изиграва важна роля за европейската политика, тъй като кара френския владетел Филип II и английския Ричард I да загърбят конфликта помежду си и да се съюзят за общата християнска кауза, а именно повторното освобождаване на Светите земи от арабите. Освен тях към кръстоносния поход се включва и императорът на Свещената римска империя Фридрих I Барбароса, който преминава с огромната си войска през Мала Азия. Той обаче умира преди достигането на целта и това кара неговите войски да се завърнат обратно в родината си.
В хода на похода, християнската коалиция постига няколко военни успеха. Битката при град Акра обаче се оказва много ожесточена и за двете страни, което кара на 2 септември 1192 г. Ричард I и Саладин да подпишат договор, според който Йерусалим остава под арабски контрол, като същевременно с това на християнските поклонници се позволява да посещават града. Английският крал напуска Светите земи на 9 октомври същата година. Походът е заклеймен като провал и това довежда до провеждането на Четвъртия кръстоносен поход.
