Трети кръстоносен поход

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Трети кръстоносен поход
Конфликт: Kръстоносни походи
Troisième croisade.JPG
География на похода и съпътстващите го събития
Период 11891192
Място Левант, Близък Изток
Резултат Договор в Рамла
Воюващи страни
Йерусалимско кралство Йерусалимско кралство
Тамплиери
Тамплиери
Хоспиталиери
Хоспиталиери
Тевтонски орден
Тевтонски орден
Свещена Римска империя
Свещена Римска империя
Кралство Англия
Кралство Англия
Кралство Франция
Кралство Франция
Кралство Унгария
Кралство Унгария
Аюбиди Аюбидски султанат
Зенгиди Зенгидски султанат
Селджуки Румски султанат
Византия Византийска империя
Кипърски Комнини Кипърски деспотат
Командири
Flag of the March of Verona and Aquileia.png
Фридрих Барбароса
Flag of medieval France.svg
Филип Август
Royal Banner of England.svg
Ричард Лъвското сърце
Armoiries de Jérusalem.svg
Ги дьо Лузинян
Argent a chief gules.svg
Конрад Монфератски
Armoiries Robert de Sablé.svg
Робер дьо Сабле
Flag of Ayyubid Dynasty.svg Саладин
Flag of Ayyubid Dynasty.svg Ал Афдал
Palaiologos-Dynasty-Eagle.svg Исак II Ангел
Isaak Comnenus of Cyprus flag.svg
Исак Комнин

Третият кръстоносен поход (11891192) е военна кампания от края на XII век, подета от страна на европейските владетели и целяща повторно завладяване на Светите земи и Йерусалим, след като тези територии падат под атаките на обединената арабска армия на кюрдския пълководец Саладин.

Предпоставки[редактиране | edit source]

След неуспеха на Втория кръстоносен поход на изток династията на Зенгидите успява да постави под свой контрол цяла Сирия. През периода XI-XII век мюсюлманските емирства в Близкия изток страдат от недостатъчна консолидация и след завладяването на Йерусалим през 1099 г. неведнъж се противопоставят помежду си, като нерядко са в съюз с кръстоносните държави в Леванта. Възходът на селджукския атабег Имад ад-Дин Зенги и неговите сподвижници създава предпоставка сунитските княжества в Сирия да бъдат обединени около една силна личност, особено след победата им над Едеското кръстоносно графство. Това същевременно води до разногласия с египетската шиитска династия на Фатимидите, които Зенги не подценява, но иска да подчини.

Фатимидският управляващ род преживява залез, нерядко цялата реална изпълнителна власт е поставена в ръцете на администратор - везир, за сметка на пасивно участие в управлението на наследствените халифи, които предпочитат безметежността на двора си. Зенги изтъква това като слабост и намирайки повод в съюза и колаборацията между фатимиди и йерусалимски християни изпраща военна сила в Египет. Начело на отряда е посочен опитен военачалник от Ас-Шам, кюрдът Ширкух. Срещу египетският везир той повежда със себе си и своя племенник Салах ад-дин ибн Аюб, по-късно станал известен в християнските хроники като Саладин. Ширкух успява да изолира и подчини Египет и получава титлата везир за себе си, но обединение под зенгидско управление не е постигнато поради смъртта на Имад ад-дин през 1146 г. Кюрдската фамилия в Египет получава своя исторически шанс и отказва да се подчини директно на зенгидския престолонаследник Сейф ад-Дин, самият предизвикан и от по-малкия си брат, бъдещия славен Нур ад-Дин. Скорошната смърт на кюрдския везир Ширкух поставя закратко възходът на династията му под съмнение - той посочва Саладин за свой приемник, а скоро след това той е посочен и за Султан на Египет. Нур ад-Дин Зенги никога не получава от Саладин клетва за вярност, въпреки уважението между тях.

Саладин поставя за основна цел на своето управление прогонването на франкските християнски окупатори от териториите между Сирия и Египет. В периода 1150-1187 той успява да консолидира под свое ръководство на египетските и сирийските сили и ги използва, за да разбие европейските сили в Светите земи и да възвърне Йерусалим на мюсюлманите. Това е резултат от серия от стратегически, дипломатически и полеви кампании, които завършват с Битката при Хатин и завладяването на Йерусалим. Това събитие получава отчаян обществен отзвук на Запад и изиграва важна роля за европейската политика, тъй като кара владетели като френския крал Филип II и английския Ричард I да загърбят назряващия конфликт помежду си и да се съюзят за общата християнска кауза, а именно повторното освобождаване на Светите земи от арабите. Освен тях към кръстоносния поход се включва и императорът на Свещената римска империя Фридрих I Барбароса, който потегля със значителна германска войска през Мала Азия. Той обаче умира преди достигането на целта и това кара много от неговите войски да се завърнат обратно в родината си.

Обсадата на Йерусалим през 1099 година
Кръстоносни походи
Първи кръстоносен поход
Германски кръстоносен поход, 1096
Кръстоносен поход от 1101
Втори кръстоносен поход
Трети кръстоносен поход
Четвърти кръстоносен поход
Албигойски кръстоносен поход
Детски кръстоносен поход
Пети кръстоносен поход
Шести кръстоносен поход
Седми кръстоносен поход
Пастирски кръстоносен поход
Осми кръстоносен поход
Девети кръстоносен поход
Северни кръстоносни походи

Кръстоносна кампания[редактиране | edit source]

Призивът на папа Урбан III е послушан от Филип и много негови васали, какъвто с френските си територии се води и заклелия се да освободи Йерусалим Ричард. В хода на похода, на който те потеглят по море, те използват кръстоносната армия за да подчинят Сицилия и Кипър, където създават снабдителни звена. Битката при град Акра вече се води, след като последните йерусалимски християни са обсадени от Саладин докато самите те обсаждат града. Появата на европейските монарси по море и суша успява да даде победата на кръстоносното оръжие, но това посява раздор сред коалицията. След смъртта на Фридрих остатъци от германското кръстоносие се водят при Акра от австрийския херцог Леополд Бабенберг. Освен това след смъртта на Йерусалимския крал Балдуин IV и неуспехите на Ги дьо Лузинян фаворит за кралската титла е германеца Конрад Монфератски, възнамеряващ да се ожени за сестрата на първия и бивша съпруга на втория Сибила Йерусалимска. Това разпределение не допада на Ричард, наричан вече Лъвското сърце, който смята, че изнася тежестта на похода, особено след като Филип се оттегля обратно във Франция. Ричард отменя правата на Леополд като победител в Акра, с което си печели австриеца за непримирим враг, а скоропостижната смърт на Конрад от ръцете на асасините създава скандален слух, че именно Ричард е поръчал кървавата разплата. Едновременно с това е направена преценка, че силите на кръстоносците няма да стигнат за повторно завладяване на Йерусалим, което кара на 2 септември 1192 г. Ричард I и Саладин да подпишат примирие. Това става с Договора от Рамла, според който Йерусалим остава под арабски контрол, като същевременно с това на християнските поклонници се позволява да посещават града. Английският крал напуска Светите земи на 9 октомври същата година.

Последици[редактиране | edit source]

Третия кръстоносен поход не води до съществена геополитическа промяна в баланаса на силите на териториите на Близкия изток, тъй като статуквото на границите се запазва в общи линии. Може да се смята, че мюсюлманите получават дипломатическа победа с приемането на един договор, според който кръстоносците приемат да са само мирни посетители на Йерусалим. Много от рицарите действително се покланят на Божи гроб, получили гарантиран достъп от Саладин, но самия Ричард отказва, след като не е успял да изпълни клетвата си. Походът увеличава кръстоносната страст в Европа, но и амплифицира реакцията на мюсюлманските княжества, като поляризирането между двете религиозни доминации расте още повече. Въпреки опитите за налагане на романтичен рицарски дух в разказите за Ричард и Саладин кампаниите под тяхно ръководство водят до нови военни престъпления и разруха. Походът е заклеймен като провал и това довежда до скорошни планове за провеждането на следващ кръстоносен поход.