Ричард I (Англия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ричард I
крал на Англия
Richard coeurdelion g.jpg
Ричард I
Лични данни
Управление 6 юли 11896 април 1199
Коронация 3 септември 1189
Роден 8 септември 1157
Оксфорд, Англия
Починал 6 април 1199
край Лимож, Франция
Предшественик Хенри II
Наследник Джон Безземни
Семейство
Династия Плантагенет
Баща Хенри II
Майка Елеонор Аквитанска
Брак Беренгария Наварска
Гербът на Ричард - два лъва пред сърцето му

Ричард I Лъвското сърце (8 септември, 11576 април, 1199) (на английски: Richard I of England, Richard I the Lionheart, Richard Plantagenêt; френски: Richard I-er d'Angleterre, Cœur de Lion) е крал на Англия в периода 1189 - 1199. Той е представител на династията на Плантагенетите. Син е на краля на Англия Хенри II Плантагенет и неговата жена, херцогиня Елеонор Аквитанска. Трубадурът Бетран де Борн го нарича Oc-e-Non (Да-и-Не), докато някои по-късни писатели му дават псевдонима Лъвското сърце ( на английски: Richard the Lionheart, на френски: Cœur de Lion).

Освен титлата крал на Англия, Ричард I e херцог на Аквитания (1172–1184 и 1184–1189), херцог на Нормандия (1189–1199) и граф на Анжу (1189–1199), Тур и Мен (1189–1199), а в периода 1169-1189 и граф на Поату.

Детство[редактиране | edit source]

Ричард е роден на 8 септември 1157 в Оксфорд. Като втори син на Хенри II, Ричард има формално по-малки шансове да получи английската корона. Като дете той заминава за Франция, където получава като наследство от майка си херцогство Аквитания и графство Поату. Едновременно с това през 1170 г. по-големият му брат Хенри бил коронован под името Хенри III [1], който така и не получава реална власт.

Ричард обичал да воюва – от дете проявявал големи политически и военни способности и бил известен със своята храброст. Също както и братята му, Ричард боготворил своята майка и не одобрявал пренебрежението на баща си към нея. През 1173 г. Ричард, заедно с другите синове на Хенри, вдига неуспешен метеж срещу баща си. Ричард взима участие в метежа по настояване на майка си, но също и поради нанесената му от баща му обида – Хенри II искал да ожени Ричард за любовницата си Алис.

След смъртта на големия си брат през 1183 г. Ричард се превръща в следващия престолонаследник на Англия. Той решава да даде Аквитания на брат си Джон Безземни и сключва договор с френския крал Филип II срещу баща си Хенри II. В същата година старият крал почива и Ричард е коронован на 3 септември 1189 г.

Според тогавашния хроникьор Роджър Ховеденски, Ричард и Филип "яли от една чиния и нощем спели в едно легло" и между двамата имало "страстна обич". Някои историци тълкуват тези думи като свидетелство за любовна връзка между Ричард и Филип.

Управление[редактиране | edit source]

През десетте години, които управлявал, Ричард прекарал само 6 месеца в Англия. Неговото управление, което започнало с еврейските погроми в Лондон и Йорк (виновните за които били наказани от Ричард), рязко се отличавало от царуването на неговия баща. Ричард се прославя със своите военни подвизи, но неговото управление води до драстично увеличаване на данъците за финансиране на армията и флота. В стремежа си да набави финансиране на военните си кампании той толерира скутажната практика[2] и освобождава от васалска клетва краля на Шотландия Уилям I срещу сумата от 10 000 марки. Разчитайки на военния професионализъм на високоплатени наемници [3] Ричард започва да търгува с държавни земи и постове, като на краля се приписва твърдението, че би "продал и Лондон, ако се намери купувач." Всички средства са насочвани предимно за подготовка на Третия кръстоносен поход, целящ повторното освобождаване на Йерусалим.

Кръстоносен поход[редактиране | edit source]

През 1190 г. кралят се отправя на Трети кръстоносен поход, като оставя за регент и канцлер Уилям Лонгчамп. От началото на септември 1190 г. Ричард и Филип II се установяват в Сицилия, където през 1182 г. е починал кралят Вилхелм II Добрия, съпруг на Джоан, сестрата на Ричард. Племенникът на Вилхелм, Танкред I е затворил Джоан в тъмница и я е лишил от наследство. На 4 октомври 1190 г. Ричард завладява и разграбва Месина, а през март 1191 г. подписва мирен договор с Танкред. Според този документ Джоан бива освободена, а Ричард провъзгласява за свой наследник на английския престол племенника си Артур Бретански, син на Готфрид II, на когото Танкред обещава да даде за жена една от своите дъщери. В резултат на този договор се влошават отношенията на Англия със Свещената Римска Империя, а братът на Ричард вдига метеж.

През май 1191 г. Ричард побеждава деспота на Кипър Исак Комнин Кипърски и сам започва да управлява острова, използвайки го като междинна база за своите кръстоносци. Там той се жени за Беренгария Наварска. Бракът им е бездетен – те прекарват малко време заедно, защото Ричард продължава похода си, а Беренгария скоеро е изпратена обратно в Европа.

През юни 1191 г. Ричард най-накрая пристига със своята армия в Палестина, където пристанището-крепост Акра е обсадено от кръстоносците. Те почти са завзели града, но сами са обкръжени от войските на Саладин. След многократни атаки на кръстоносците на 12 юни Акра се предава. Като не получава обещания откуп за гарнизона на Акра, а също и Светият Кръст, завладян от Саладин при Хатин, Ричард заповядва да убият 2600 пленници. Въпреки това добрите отношения между Ричард и Саладин се запазват и стават едни от най-известните средновековни сюжети. Двамата си разменят подаръци — Саладин изпращал на Ричард пресни плодове и лед, а веднъж когато конят на Ричард е убит, му подарява 2 жребеца. Двамата даже разглеждат въпроса за евентуална сватба между сестрата на Ричард Джоан и брата на Саладин Ал-Адил.

Статуя на Ричард Лъвското сърце в Лондон

Поради раздорите по повод разделението на Кипър и водачеството на похода, Ричард скоро бива изоставен от неговите съюзници – херцога на Австрия Леополд V и Филип II (Филип скоро показва намерения да се възползва от отсъствието на Ричард за завладяването на неговите земи във Франция). В резултат на това Ричард, въпреки че бил близо до завладения от мюсюлманите Йерусалим, не го атакува и е принуден да сключи мир със Саладин на 2 септември 1192 г. В този договор Ричард иска християните да имат свободен достъп и да могат да живеят в града. Ричард признава за крал на Йерусалим Конрад Монфератски, който скоро бил убит от асасините и неговото място е заето от племенника на Ричард – Хенри II Шампански. Това събитие хвърля подозрение върху Ричард, че е замесен в убийството на Конрад.

Плен[редактиране | edit source]

По обратния път към Европа през декември 1192 г. Ричард e пленен във Виена от австрийския херцог Леополд V, който го обвинява за смъртта на братовчед си Конрад. Леополд е в изострени отношения с английския крал още от обсадата на Акра, когато Ричард нарежда флаговете на австриеца да спрат да се развяват над завладения град и те са хвърлени позорно в рова на крепостта. Арестът на кръстоносеца Ричард води до реакция на папата, който отлъчва Леополд от католическата църква. Затворникът е предаден на Хайнрих VIимператор на Свещената Римска Империя, който го затворя в замъка Дюрнщайн. Двамата германци споделят отговорността и искат откуп за Ричард и Хайнрих също е отлъчен от църквата. Поисканият откуп е 150 000 марки – двугодишният доход на английската корона, от тях 100 000 марки трябвало да бъдат платени предварително. Братът на Ричард Джон Безземни и френския крал Филип II заговорничат срещу затворника и дори предлагат 80 000 марки за това Ричард да остане пленник, но императорът не приема тяхното предложение. Елеонора Аквитанска събира исканата сума чрез извънредни данъци и на 4 февруари 1194 г. Ричард е освободен. Филип II изпратил писмо на Джон с думите

Бъди внимателен. Дяволът е на свобода.

Край на управлението[редактиране | edit source]

След връщането си в Англия, Ричард сключва примирие с брат си Джон Безземни, според което го обявява за свой наследник. Това настройва английския крал срещу племенника му Артур, който е обезнаследен и по-късно изчезва безследно, вероятно убит. Пред Ричард назрява и конфликт с приятеля му и френски крал Филип II. През 1197-1198 г. Ричард започва усилена кампания по поправка и строеж на укрепления в Нормандия, като замъка Шато Гаяр недалеч от Руан, въпреки че съгласно договореностите си с Филип той няма право да строи замъци. Това произтича от факта, че според феодалното законодателство Ричард се явява васал на Филип в Нормандия и Поату, а е с упражнявано кралско достойнство само над териториите си в Англия.

На 26 март 1199 г. при обсадата на замъка Шалю-Шаброл в Лимузен Ричард е ранен от арбалетна стрела над ключицата. На 6 април английският крал умира от гангрена в ръцете на Елеонора, своята 77-годишна майка и жена си Беренгария. Погребан е в абатство Фонтевро, Франция редом с баща си. Тъй като Ричард е бездетен, на трона се възкачва брат му Джон. Френските владения на Плантагенетите обаче желаят за крал племенника на Ричард – Артур Бретански. От тези спорове за наследство започва разпадането на “Империята Анжу”.

Други по-важни последствия от управлението на Ричард са:

  • Завладеният от Ричард Кипър бил използван за поддръжка на франкските владения в Палестина в течение на цяло столетие.
  • Ричард прекарва в Англия само около 6 месеца от кралското си управление. Неговото невнимание към управлението на държавата води до корумпирането на администрацията.
  • Военните му подвизи в трубадурските времена го правят една от най-големите фигури в средновековната история и литература. Ричард е главен герой в много легенди (особено в легендата за Робин Худ), книги ("Айвънхоу" на Уолтър Скот), филми, компютърни игри.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. В историческата литература е наричан Младия крал, за да не го бъркат с неговия племенник Хенри III, син на Джон Безземни
  2. Освобождаване от военна повинност на васалите срещу парична такса.
  3. Главно брабансони.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Хенри II крал на Англия (1189 – 1199) Джон Безземни