Гангрена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за възпалението. За наложницата на Михаил II Комнин вижте Гангрена (наложница).

Гангрената (gangraena - лат.) е некроза и последвало разлагане на телесна тъкан, предизвикани от инфекция, тромбоза или нарушаване на кръвообращението. Това състояние е най-характерно за крайниците.

Понятието "гангрена" е въведено от хирурзите преди много столетия, когато те все още не са разполагали с данните от днешната патоанатомия и патофизиология. Ето защо като гангрена те са разбирали самостоятелно заболяване (умиране на някой орган от тялото), което има точно определен външен вид (симптоми), по които се разпознава от лекаря и налага точно определено лечение, най-често отстраняване на загиналия орган (ампутация), за да се спаси пациента.

Гангрената се дължи на прекратяване на артериалния кръвоток към засегнатия орган, вследствие на което храненето му се нарушава и той умира.

Видове гангрена[редактиране | edit source]

Според външния вид на засегнатия орган, гангрената може да се раздели на две големи групи — суха и влажна.

Суха гангрена (gangraena sicca)[редактиране | edit source]

Acral gangrene due to plague.jpg

Сухата гангрена засяга обикновено крайниците (ръце и крака, а понякога уши, нос). При нея запушването на кръвоносните съдове настъпва бавно (за месеци и години). Поради това организмът има време да отреагира със защитна реакция и да започне физиологично демаркиране (изолиране) на умиращата тъкан от съседната здрава тъкан. Първи се засягат най-периферните части на крайника (пръстите, ходилата). В началото стават непоносимо болезнени, до такава степен, че болката може да се намали единствено с наркотични аналгетици, а впоследствие губят чувствителност и започват да придобиват мумифициран вид - кафяв до черен цвят и намаляване по обем, рязко се отграничават от околната здрава тъкан, липсва миризма и общото състояние на пациента е запазено, поради което ако сухата гангрена не премине във влажна, тя не е животозастрашаваща. Ампутацията на засегнатата част се извършва най-вече по козметични причини, за обезболяване, а и да се избегне евентуално усложнение.

Влажна гангрена (gangraena humida)[редактиране | edit source]

Влажната гангрена, за разлика от сухата, има коренно противоположни белези - развива се остро вследствие на бързо запушване на артериите на дадения орган. Водещо значение за определяне на една гангрена като влажна е задължителното наличие на инфекция. Първичното заболяване което я предизвиква е далеч по-видимо (тежко изгаряне на крайника, измръзване, тежка травма, зле протичащи специфични възпаления на костта и меките тъкани, съпроводени с тромбоза на съдовете, остра артериална недостатъчност на крайника (ОАНК). Органът придобива вид на трупно разлагане: увеличен е по обем, със зеленикав цвят, при натиск се чува специфичен звук (крепитации, защото тъканта е пълна с газ сероводород). Издава неприятна гнилостна миризма. Общото състояние на пациента е силно засегнато и ампутацията на увредения крайник е животоспасяваща. Влажната гангрена може да се наблюдава и при вътрешни органи (черва, перитонеум, панкреас, бял дроб като краен етап на техните най-тежки форми на възпаление).

Заболяване или синдром[редактиране | edit source]

Поради факта обаче, че понятието "гангрена" е получило разпространение в миналото, когато коремната и гръдната хирургия не е била толкова добре развита както общата хирургия, то и до днес в медицинските среди се употребява най-вече за крайниците и то изкючително рядко. Съвременната патоанатомия и патофизиология го заменя с понятието некроза, некротично възпаление, защото е станало ясно, че гангрената сама по себе си не е заболяване, а е синдром, който е крайна най-тежка фаза на друго заболяване. Ако кажем само "гангрена", не става ясно какво е първичното заболяване, което е довело до нея и какво лечение следва. Ако в днешни дни видим по крайниците белези, наподобяващи на сухата гангрена, заключението само "суха гангрена" и една бегла превръзка са крайно неудовлетворителни. Диагнозата може да бъде някое от следните заболявания:

По подобие, синдромът на влажната гангрена на крайника може да се развие и трябва да се включи вътре в рамките на крайните стадии на други заболявания и синдроми:

  • в съдовата хирургия: при нелекувана спешно остра артериална недостатъчност на крайниците (ОАНК)
  • в ортопедията - при усложнени фрактури с ОАНК,
  • в коремната хирургия - перитонеум (перитонеален инфаркт, некротичен перитонит), черва (нелекувани спешно заклещени хернии с некроза на заклещената част), панкреас (некротичен панкреатит), жлъчен мехур и пътища (некротичен холецистит) и т.н.