Крайник
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Крайникът (на латински: membrum, -i) е анатомична част от тялото на животните, която служи за опора, придвижване, защита и нападение.
Крайници при четириногите животни [редактиране]
Крайниците при четириногите животни са чифтни, билатерално симетрични органи. Всеки крайник е изграден от костен скелет, мускулатура, кръвоносни и лимфни съдове, и нерви, и е покрит с кожа. Крайниците се захващат към тялото чрез крайников пояс - раменен или тазов.
Видове крайници:
- гръден крайник (на латински: membrum thoracicum) - при животните се означава още като преден (на латински: membrum anterior), а при приматите - като горен;
- тазов крайник (на латински: membrum pelvinum) - при животните се означава още като заден (на латински: membrum posterior), а при приматите - като долен.
Скелетът на крайника се състои от три добре обособени части:
- стилоподиум (на латински: stylopodium), от лат. stylus - шило;
- зевгоподиум (на латински: zeugopodium), от лат. zeugos - чифт;
- автоподиум (на латински: autopodium), от лат. auto; той от своя страна се подразделя на:
В зависимост от устройството на върха на крайника, бозайниците се класифицират като:
- унгулиградни (стъпващи на копито), от лат. ungula - копито (кон, говедо, овца, коза, свиня)
- дигитиградни (стъпващи на пръсти), от лат. digitus - пръст (куче, котка, заек)
- плантиградни (стъпващи на стъпало), от лат. plantus - стъпало (мечка, човек)