Крайник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Крайникът (на латински: membrum, -i) е анатомична част от тялото на животните, която служи за опора, придвижване, защита и нападение.

Крайници при четириногите животни[редактиране | edit source]

Крайниците при четириногите животни са чифтни, билатерално симетрични органи. Всеки крайник е изграден от костен скелет, мускулатура, кръвоносни и лимфни съдове, и нерви, и е покрит с кожа. Крайниците се захващат към тялото чрез крайников пояс - раменен или тазов.

Видове крайници:

Скелетът на крайника се състои от три добре обособени части:

  • стилоподиум (на латински: stylopodium), от лат. stylus - шило;
  • зевгоподиум (на латински: zeugopodium), от лат. zeugos - чифт;
  • автоподиум (на латински: autopodium), от лат. auto; той от своя страна се подразделя на:

В зависимост от устройството на върха на крайника, бозайниците се класифицират като:

  • унгулиградни (стъпващи на копито), от лат. ungula - копито (кон, говедо, овца, коза, свиня)
  • дигитиградни (стъпващи на пръсти), от лат. digitus - пръст (куче, котка, заек)
  • плантиградни (стъпващи на стъпало), от лат. plantus - стъпало (мечка, човек)